По-добре да изгориш, отколкото да избледнееш!

Без него светът на музиката нямаше да бъде същият. И след него музиката не е същата.

На днешния 20 февруари се навършват 50 години от рождението на култовия фронтмен на "Нирвана" Кърт Кобейн. Освен вокалист на бандата, той е и текстописец и композитор, а в началото на 90-те години на XX век се превръща в една от най-големите знаменитости в гръндж музиката. А той самият далеч не е желал да става толкова известен.

"Никога не съм жадувал нито за слава, нито за нещо подобно. Просто така се случи...", гласи един от легендарните цитати на Кобейн. А друг цитат го допълва: "По-добре да ме ненавиждат за това, което съм, отколкото да ме обичат за нещо, което не съм".

Кърт, заедно с Нирвана, издигат грънджа на световната сцена и превръщат този стил в символ на младото поколение от този период. А Сиатъл – градът на Нирвана, се превръща в град-музикална емблема.

Талантлив, уникален, но и затворен в себе си, Кърт се различава от повечето рок звезди. "Когато аз разбрах, че не мога да намеря човек, приличащ на мен, аз престанах да създавам приятелства с хората", заявява Кобейн.

На 8 април 1994 г. той е намерен мъртъв в стая над гаража на дома му в Лейк Вашингтон, с пушка до него и предсмъртно писмо. По-късно аутопсията показва, че е умрял на 5 април от огнестрелна рана в главата. Официалната версия е самоубийство след употреба на наркотици.

Кърт Кобейн умира на 27 години и става неразделна част от митологизирания "Клуб 27" – великите в музиката, които остават завинаги на тези години.

В деня на неговото рождение, "Лента" публикува спомените за него на някои знаменитости, част от които вече не са сред живите.

"Зави ми се свят, когато разбрах, че Кобейн харесва това, което правя. Наистина исках да поговоря с него за решението му да направи кавър на "Man Who Sold the World". Това беше добра версия и тя звучеше някак много искрено. Наистина исках да направя нещо с него, но щеше да е доста готино и просто да поговорим", каза приживе Дейвид Боуи.

"Кобейн беше много срамежлив, вежлив. Имаше нещо деликатно и очарователно-загубено в него. Той пушеше цигари, но не пиеше. Не сме разговаряли за наркотиците. Не му показах колекцията си от оръжия. Това, което добре си спомням, е смъртната сива сянка върху бузите му. Самоубийството на Кърт не е било акт на собствената му воля. Стори ми се, че той вече беше мъртъв", спомня си американският писател Уилям Бъроуз, един от малкото кумири на Кърт Кобейн. Музикантът искаше да включи Бъроуз в клипа на песента "Heart Shaped Box", но писателят отказа.

"Скърбя за Кърт. Човекът, който отначало беше красив, после жалък, загубен, а след това героично глупав. Разбира се, това е хард рокът", бяха думите на Пийт Таунсенд, китарист на групата "Ху".

"Отидох да гледам "Нирвана" в малкия клуб "Пирамид" в Ню Йорк. Китарата се чуваше лошо, но този човек създаваше настроение. Той скачаше по сцената като марионетка или някой елф, прегърбен над своята китара. Хареса ми. Когато пееше, гласът му звучеше като стържене и това беше някак демонично. В края на концерта той замахна към барабаните и ги разпиля на части. После видях как мина покрай бара: не много висок, с бяла коса, с тениска на "Студжис". Почувствах се горд", спомни си Иги Поп.

"В случая с Кобейн имахте работа с истински човек, а не с измислен образ или изкуствена маска", добави барабанистът на "Металика" Ларс Улрих.

"Виждала съм го няколко пъти. Като човек, който пише песни, таях безкрайно уважение към него. Той е невероятен композитор и певец. Когато го срещнах за първи път разбрах, че е от породата на особените хора. Той имаше вътрешна светлина и тя можеше да се види. Имаше харизма, която се простираше отвъд пределите на неговата физическа обвивка", спомня си певицата Пи Джей Харви.

"Спомням си, когато излезе "Nevermind". Тогава казах: "Накрая се появиха нашите "Бийтълс". Те бяха "Бийтълс" на нашата епоха и нищо подобно не се е случвало оттогава", сподели Били Джо Армстронг от групата "Грийн дей".

"По-добре да бъдеш мрачен мечтател, отколкото безмозъчен купонджия. По-добре да изгориш, отколкото да избледнееш", гласеше вероюто на Кърт Кобейн. И той определено не избледя.