"Изкуплението Шоушенк": 30 години спор шедьовър или надценена творба

Преди точно 30 години в американските кина за пръв път тръгва един затворнически филм, вдъхновен от новелата на Стивън Кинг "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк", която е от неговите не-хорър произведения.

Няма чудовища, свръхестествени сили, древни демони, примитивни проклятия и кръвожадни кучета, но явно има нещо, достатъчно вдъхновяващо тогава за режисьора и сценарист Франк Дарабонт, за да създаде силно емоционална драма, която ще се превърне в един от най-обичаните и обсъждани филми на всички времена.

Но през септември 1994 година стартът е по-скоро кротък и "Изкуплението Шоушенк" минава под радара на широката публика, получава прилични отзиви и нищо не подсказва, че ще стане модерна холивудска класика. Все пак по-късно драмата с Тим Робинс и Морган Фрийман получава седем номинации за "Оскар", тръгва отново в салоните и този път излиза на печалба, оправдавайки първоначалната инвестиция от 25 милиона долара снимачен бюджет.

Но истинският удар идва с натрупването на репутация "от уста на уста" през следващите години. Специално за 1994-а "Изкуплението Шоушенк" остава в сянката на "Криминале" на Куентин Тарантино и "Форест Гъмп" на Робърт Земекис.

Но днес е пред тях в класацията на най-големия филмов сайт imdb.com, където публиката поставя оценки и класира всички филми в огромната база данни на платформата. От години "Изкуплението Шоушенк" е на първо място с оценка 9,3 от възможни 10. Гласували са близо три милиона регистрирани потребители на сайта. На второ място е "Кръстникът" по Марио Пузо, режисиран от Франсис Форд Копола.

И точно покрай това продължаващо шампионско господство на "Изкуплението Шоушенк" над буквално всички останали филми в историята, в най-големия и ползван филмов сайт на планетата, се ражда една гореща дискусия, която бе подновена с навършването на точно 30 години от излизането на затворническата епопея.

Дебатът е дали "Изкуплението Шоушенк" заслужава да бъде №1, дали изобщо е в разговора за най-велик филм на всички времена и дали всъщност не е най-надцененото екранно произведение в историята.

Тук е важно да направим едно уточнение. Почти всички, които твърдят, че "Изкуплението Шоушенк" е надценен, все пак признават, че това е силен филм с много качества. Само най-екстремните и радикални арт сноби стигат дотам, че да определят творбата като "боклук", "провал" и "недоразумение".

Под "надценен" критиците на "Изкуплението Шоушенк" имат предвид, че това е една добра и вълнуваща драма за бягство от затвора, надежда и приятелство, която обаче в никакъв случай не е такъв абсолютен шедьовър, заслужил своето място на самия връх на филмовия Олимп.

Те изтъкват, че няма как този деветдесетарски хит от Холивуд да получи повече киноманско внимание и обожание от вечни шедьоври като "Седемте самураи", "Седмият печат", "Сънсет Булевард", "Шемет", "До последен дъх", "2001: Космическа одисея", "Шофьор на такси", "Кръстникът" и много, много други.

За редица критици и ценители дори сравнително по-нови и чисто американски филми като "Няма място за старите кучета" и "Ще се лее кръв", например, драстично превъзхождат "Изкуплението Шоушенк" като сценарий, структура, психологическа дълбочина на образите, отговори и въпроси за човешката природа, поставяне на морални дилеми, пресъздаване на епоха и разгръщане на разказ в запомнящи се картини.

Една от критиките към "Изкуплението Шоушенк" е в неговото наивно представяне на затворническата реалност и то в края на 40-те години на миналия век. Сюжетът проследява живота на банкера Анди Дюфрейн, изигран от Тим Робинс, който е изпратен зад решетките за убийствата на своята съпруга и нейния любовник. Убийства, които не е извършил. Там той се сприятелява с Ред, превърнат от изпълнението на Морган Фрийман в един от "най-комфортните" персонажи на приятел в света на киното.

Разбира се, филмът дава да се разбере, че Анди е сексуално нападан от групичка дегенерати и е системно тормозен от садистичен надзирател. Но през повечето екранно време ежедневието в затвора внушава невероятно другарска атмосфера на човешко общуване и разбирателство. Повечето осъдени престъпници изглеждат и се държат като душички, на които веднага бихте се доверили с най-ценното си. Те са мили, отзивчиви, лоялни, доблестни, с чувство за хумор.

Изобщо - като изключим няколко ключови сцени - затворът "Шоушенк" прилича на място, от което определено няма да искаш да избягаш, преминавайки през таен тунел, който сам копаеш в продължение на години и после през тръба с нечистотии. Има наивност в начина, по който се представя живота зад решетките в едно сурово време. Лекотата, с която Анди започва и разгръща своя поход към свободата също буди критични интерпретации, особено сега - 30 години след премиерата.

Друг мотив на анти-"Шоушенк" тълпата е за предвидимостта на събитията в сценария и струпването на клишета. Много от основните моменти могат лесно да бъдат прогнозирани преди да ни бъдат показани, твърдят критиците. Има и фракция с недоволни от филма, които страдат от липсата на женски персонажи. Но това не е сериозен аргумент. За щастие дори днес няма практика мъже и жени да делят килии в строго охранявани зандани.

Но въпреки сериозните пролуки в драматургията и някои едноизмерни персонажи, "Изкуплението Шоушенк" притежава органична кинематографична сила. В крайна сметка това е великолепен и някак непретенциозен разказ за свободата и приятелството. Финалът е един от най-удовлетворяващите в киното въобще. Има и много символика, чудесно е разработена темата за копнежа по бягство към райско кътче, далеч от проблемите и греховете.

Самият факт, че "Изкуплението Шоушенк" става културно явление години след излизането си и продължава да вълнува не е за пренебрегване. Но "най-великият филм в историята". Или дори "един от най-"... Тук се надяваме на капацитета за критично мислене и приемане на различно мнение в средите на хората, които наистина са превърнали тази затворническа история в част от своята идентичност.

А такива има много - филмът е почти религиозно почитан от огромен брой хора, основно мъже. В този смисъл "Изкуплението Шоушенк" вероятно действително е надценена творба, доколкото редовно се споменава в разговор за филмите на върха. Но това по никакъв начин не може да попречи на поредното преживяване на приключенията на Анди, Ред и останалите, по повод 30 години от излизането на това забележително екранно явление. Приятно гледане!