Идва киното на Пазолини

Ново предизвикателство за киноманите. От 27 март започва панорама на световния кинематографист Пиер Паоло Пазолини.

Панорамата е организирана от София Филм Фест и ще продължи до 16 април в Дом на киното.

Нашумял през 60-те години, Пазолини надскача своите връстници, вдъхновени от Новата вълна, намирайки вдъхновение за творбите си не от други филми, а от изкуството, литературата, фолклора и музиката.

Той е и сред неколцината режисьори от своята епоха, които се концентрират не толкова върху процеса на снимане, колкото върху темите, които ги вълнуват, пренасяйки на екрана въздействащото отчаяние от живота на ръба.

Пазолини е роден в Болоня на 5 март 1922 г.

Син на военен офицер, той израства в различни краища на страната и започва да пише поезия едва 7-годишен.

Докато учи в Болонския университет, през 1942 г. публикува първата си поетична книга – “Поезия от Казарза”.

Година по-късно се записва да служи в армията в последните месеци на Втората световна война, а след обявяването на капитулацията на Италия е пленен от германците.

Скоро избягва и се скрива в малкото градче Казарза, където живее няколко години.

Става член на комунистическата партия през 1946 г., но е изключен 3 години по-късно, тъй като е арестуван за „морално позорене”.

Въпреки това той остава под влиянието на марксистката доктрина, намирайки вдъхновение в частност в трудовете на Антонио Грамши и неговата вяра в революционната сила на италианското селячество.

На 2 ноември 1975 г. Пазолини е брутално убит.

След като пребива режисьора до смърт, убиецът му го прегазва няколко пъти със собствената му кола.

Въпреки по-късните спекулации, че убиецът е мъжка проститутка – един от обитателите на улицата, пресъздадени така убедително на екрана в неговите филми – мистерията около неговата смърт остава неразгадана.