Покрай паниката от заразяване с коронавирус, се появяват въпроси като този: Дали социалното изолиране работи в подобна ситуация.

Социално дистанциращата карантина е древна практика, която е била изпробвана и тествана през вековете и е останала, защото работи.

Политическите лидери в демократичния свят се борят с труден балансиращ акт в стремежа си да овладеят коронавируса: кога да се задействат мерките като закриване на училища и отмяна на публични събирания, без да рискуват социални и икономически реакции?

Глобалните здравни експерти казват, че стъпките на Китай за поставяне под карантиня на градове и затваряне на училища и работни места забавят глобалното разпространение на коронавируса. Категоризирани като "социално изолиране", тези усилия дадоха ценно време, за да се подготвят и научат повече за болестта.

Но това дойде придружено от значителни икономически разходи в Китай, особено в провинция Хубей, откъдето произхожда вирусът и където фабриките и предприятията бяха затворени. Мерките бяха осъществени с относителната ефективност на еднопартийна държава и централно управлявана икономика.

Демокрациите от Япония до Франция биха могли да се опитат да следват примера на Китай. Вместо това, западните правителства обсъждат по-деликатните компромиси, които биха могли да ограничат предаването на вируса с по-малко социални и икономически разходи, съобщава БГНЕС.

Италия – най-тежко засегнатата държава извън Азия – в неделя постави под карантина около 17 милиона души в северните райони на страната, забранявайки на хората да влизат и да напускат градовете Милано, Венеция, Парма и голяма част от околността.

Въпреки заплахата от затвор за хора, за които бъде установено, че нарушават правилата, принудителното изпълнение изглежда небрежно. Влаковете продължаваха да отиват до централната гара на Милано в неделя, без контрол върху пътниците. Нямаше прекъсвания и при пътуването със самолет, като все още редовни полети излитаха и кацаха в Милано.

Във Великобритания, където броят на случаите е сравнително нисък, но постоянно се увеличава, правителството казва, че жителите също трябва да са готови за подобни мерки, ако разпространението на вируса се ускори.

"Те ще трябва да прибегнат до това, което може да изглежда като екстремни мерки, които могат да се отразят на населението", каза Сайръс Шапар, директор на Resolve to Save Lives, глобална организация за обществено здраве. "До момента това не е било правено в живота на повечето хора на земята."

Концепцията за социално дистанциране съществува от векове, но нейната полезност е засилена след забележително проучване през 2007 г. в сп. "Журнал на Американската медицинска асоциация" Journal of the American Medical Association, , което сравнява как 43 различни американски града са се справяли по време на испанската грипна пандемия от 1918 г.

Изследователите откриха, че действиято в началото като стъпки за поставяне на болни под карантина, закриване на училища и отмяна на публични събрания са свързани с по-малко смъртни случаи. Налагането на няколко мерки наведнъж също помогнало. Един от бавно реагиращите градове, Филаделфия, претърпя два пъти по-висока смъртност от Сейнт Луис, където служителите действали бързо.

„Социално дистанциращата карантина е древна практика, която е била изпробвана и тествана през вековете и е останала, защото работи“, каза Осман Дар, експерт по здравни системи в Chatham House, американски мозъчен тръст. „При неизвестен вирус или болест това е най-ефективното средство за прекъсване и забавяне на предаване на заразата.“

Приложено твърде късно, обаче, социалното дистанциране може да бъде неефективно. Вълна от закриване на училища в Мичиган в отговор на грипната пандемия от H1N1 през 2009 г. не успя да овладее разпространението на болестта, показва проучване от 2015 г. от изследователи от университетите в Мичиган и Северна Каролина. Вероятното обяснение, според авторите, е, че повечето училища са затворени в резултат на висок брой отсъствия, което предполага, че са действали само след като значителен брой персонал и ученици вече са се разболели.

Друго предизвикателство: Няма ясен консенсус за подходящия момент за започване със социалното дистанциране. „Предприемането на такава удобна мярка е много, много трудно“, казва Хауърд Маркъл, директор на Центъра за история на медицината в Университета на Мичиган, който ръководи проучването на 43-те градове и участва в проучванията на училищата в района. „Получавате информацията си, изоставяйки от разпространението на микроба с крачка или две. Рано е по-добре, но рискувате да го направите твърде рано, което ще струва много пари.”

Въпреки че е широко признато за ефективно от глобалните здравни експерти, когато социалното дистанциране се прилага достатъчно рано, ограничава смъртта от сериозни инфекциозни заболявания, по-малко ясно е дали то намалява общия брой случаи. Все пак простото разпространение на случаите в по-дълъг период – известно сред епидемиолозите като “изравняване на кривата” – е ценно, защото предотвратява появата на наплив на пациенти в клиники и болници.

„Надеждата е, че купувате време и изравнявате кривата, а най-голямата надежда е да намалите случаите“, каза д-р Маркел. „Не можем да кажем това определено в момента с коронавируса.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase