Конфликтът в Украйна и новите огнища на коронавирус в Китай заплашват да подкопаят икономическото възстановяване, особено в Европа. Забраната на ЕС за внос на енергия от Русия ще доведе до спад на производството с 2,2% и ще предизвика рецесия в цялата еврозона, пишат Крис Джайлс и Мартин Арнолд за "Файненшъл Таймс".

Очакваше се, че през 2022 г. световната икономика ще се възстанови от удара, нанесен от пандемията от коронавирус. Прогнозите бяха, че до края на годината икономиките на САЩ, Европа и Китай практически ще се върнат на траекторията отпреди пандемията. Другите икономики от възникващите пазари, макар и изоставащи, също очакваха бърз растеж и бавно връщане към нормалното състояние.

МВФ не може да бъде упрекван в наивност. В оценката си фондът отбелязва геополитическите рискове от пандемията, но изразява надежда, че те могат да бъдат избегнати. Междувременно, три месеца след началото на 2022 г., предупрежденията се сбъднаха и световната икономика е изправена пред рязко влошаване.

Руската инвазия в Украйна предизвика сериозен стагфлационен шок: цените скочиха заради заплахите за енергийните доставки, стоките от първа необходимост поскъпнаха, а личните и корпоративните доходи напротив - намаляха.

Най-големият конфликт на европейска земя от почти 80 години насам и заплахата от неговата ескалация ограничават по-нататъшните разходи и харчове, а Европа е изправена пред още по-голям приток на бежанци, отколкото през 2015 г. В същото време завръщането на коронавируса в Китай заплашва да наруши още повече световните вериги за доставки, като повиши цените и намали производството.

Всички тези събития влошават глобалните икономически перспективи. А несигурността е толкова голяма, че ръководителят на ОИСР Матиас Корман заяви, че неговата организация "не е в състояние да даде традиционна прогноза за световната икономика".

Нейтън Шийтс, глобален икономист от Citi и бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, е склонен само приблизително да оцени потенциалните щети. Преди конфликта глобалният растеж през 2022 г. се очакваше да бъде около 5%, но Шийтс смята, че "ако напрежението в Украйна продължи или доведе до по-нататъшна ескалация, прогнозата за растежа за тази година ще трябва да бъде намалена с няколко процента".

Политиците по света предприемат действия, но са склонни към мрачни прогнози. Преди малко повече от месец председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард представи много оптимистична гледна точка за перспективите пред еврозоната, като предположи, че икономическият растеж ще се "възстанови силно", но тази седмица тя промени позицията си и заяви, че последните събития "създават значителни рискове за растежа".

Директорът на Федералния резерв Джей Пауъл, разтревожен от рязкото повишаване на инфлацията в САЩ, разпореди поредица от повишения на лихвените проценти. Той също така заяви, че "ясно осъзнава необходимостта от възстановяване на ценовата стабилност в икономиката и е решен да използва всички налични инструменти за тази цел". Най-високопоставеният икономически представител на Китай Лиу Хе направи рядко срещано изявление в сряда и обеща, че правителството ще "стимулира икономиката през първото тримесечие", а също така обеща "благоприятни за пазара политики".

Икономиката на Европа е най-уязвима, тъй като тя е най-близо до Украйна във всяко отношение. Въпреки че ОИСР се въздържа от прогнози, тя публикува модел на вероятното въздействие от конфликта и прогноза за развитието на цените на суровините през годината. Оказа се, че темпът на растеж в еврозоната е почти два пъти по-нисък от този в САЩ. "Съществува реална разлика между цените на газа в САЩ и Русия, като шокът е по-силен в Европа, тъй като тя е много по-зависима от руския газ", обяснява Лорънс Бун, главен икономист в ОИСР.

Организацията изчислява, че европейската икономика ще достигне 1,4% през 2022 г. въз основа на вече очертаващите се тенденции, но официални лица се опасяват, че мащабът на бедствието се подценява. Въпреки че цените на петрола се понижиха през тази седмица - отчасти заради влошените глобални икономически перспективи - това е малка утеха за експертните лица.

Високопоставен европейски икономически служител предупреди за „Файненшъл Таймс“, че истинските последици от действията на Русия могат да "подкопаят доверието" както сред хората, така и сред компаниите, и да нарушат европейските вериги за доставки. Длъжностното лице добави, че конфликтът ще изисква силна солидарност от цяла Европа с Полша и други страни от региона, поели най-голямата тежест да се грижат за 3 милиона бежанци, които вече са преминали украинската граница и чийто брой се очаква да продължи да нараства.

Правителствата в цяла Европа вече използват политически лостове, за да защитят домакинствата от най-лошите последици от повишаването на цените на суровините и понижаването на жизнения стандарт. Правителствата на Франция и Ирландия се съгласиха да субсидират разходите за гориво, а Германия даде знак, че скоро ще последва примера им.

Въпреки всички предприети мерки обаче, икономическото въздействие на конфликта вече е засегнало потребителите и компаниите. Германските автомобилни заводи не работят поради недостиг на части, произведени в Украйна, а в някои италиански супермаркети вече липсват дори макаронени изделия. Тази седмица испанските шофьори на камиони стачкуваха в знак на протест срещу високите цени на горивата, а рафтовете на супермаркетите се опразниха.

Главният изпълнителен директор на „Volkswagen“ Херберт Дийс заяви тази седмица, че продължителен конфликт в Украйна ще се окаже "много по-лош" за европейската икономика от пандемията поради прекъсването на веригата за доставки, недостига на енергия и инфлацията.

Световните вериги за доставки вече са нарушени от пандемията, а конфликтът в Украйна създава нови рискове за доставките на ключови материали. Например Украйна доставя 70% от неона, необходим за лазерната литография в производството на полупроводници, а Русия е водещ износител на паладий, необходим за катализаторите.

Според икономисти и централни банкери, най-лошият сценарий е пълното спиране на руските енергийни доставки за Европа. Ян Хациус, главен икономист в Goldman Sachs, смята, че забраната на ЕС за внос на енергия от Русия ще доведе до спад на производството с 2,2% и ще предизвика рецесия в еврозоната - икономическо забавяне в продължение на две последователни тримесечия.

Британският министър на хазната Риши Сунак заяви пред колегите си, че ударът ще бъде още по-голям и ще доведе до рецесия в размер на 70 млрд. паунда или 3% от БВП на Обединеното кралство, предвид тесните му връзки с икономиките на континентална Европа.

Макар да имаше надежди, че през 2022 г. европейската икономика ще расте по-бързо от американската, сега никой не вярва в това. Бившият заместник-председател на ЕЦБ Витор Констанцио предупреди, че независимо от резултата от изборите, ако доверието бъде изгубено, вероятно ще настъпи рецесия. "При количествени дефицити растежът може да спадне още повече и може би дори да достигне отрицателни стойности, тъй като ще настъпи паника, оптимизмът ще намалее и хората ще започнат да спестяват."

Засега малко политици са се поддали на паниката, но всички те са далеч от Източна Европа и се опитват да запазят увереност, за да избегнат икономически срив през 2022 г. Стъпките са различни, тъй като проблемите на големите световни икономики също са различни.

За разлика от Европа, икономиката на САЩ е в процес на кипене, като през февруари безработицата достигна 3,8%, почти се върна към предпандемичните 3,5%, а инфлацията през миналия месец достигна най-високото си ниво от десетилетия насам, като потребителските цени се повишиха със 7,9% спрямо миналата година.

След като повиши лихвените проценти за пръв път след пандемията, тази седмица Фед сигнализира, че възнамерява да повтори мярката още шест пъти през тази година и още три пъти през 2023 г. Фед заяви още, че очаква да приложи рестриктивна парична политика с лихвени проценти от 3% за първи път от световната финансова криза насам.

Позицията на Фед отразява мащаба на промяната и опитите за забавяне на американската икономика. Само допреди година се очакваше лихвените проценти да достигнат 0,5% до края на следващата година.

Паричната политика на САЩ е подложена на голямо напрежение в трудни за икономиката времена, но в световен мащаб все повече се налага убеждението, че фискалните мерки са по-подходящи за възстановяване на доверието в икономическите структури.

САЩ не могат да предложат на кипящата си икономика допълнителни стимули, но за Европа този вариант е добър, смята главният икономически съветник на Morgan Stanley Реза Могадам. "Този път инструментът на политиката трябва да бъде фискален", смята той, но признава, че дори тогава ефектът ще бъде ограничен.

„Правителствата ще могат да компенсират някои разходи за потребителите и предприятията, но ще бъде трудно да се компенсира въздействието върху търговията или да се намали недоверието, предизвикано от скока на цените на енергията."

ОИСР изчислява, че фискалната сила - стимулите в Европа и Китай и мерките срещу консолидацията в САЩ - ще бъде достатъчна, за да смекчи наполовина прекия удар върху промишлеността от конфликта в Украйна. И няма да доведе до инфлация, ако помощта е насочена към бедните домакинства, където високите цени на храните, отоплението и електроенергията са най-тежки, предава БГНЕС.

Сигналът на Китай, че ще разработи пакет от мерки за подкрепа в условията на щама Омикрон и риска от мащабни карантини, съвпадна с решението на правителството да спре прилагането на нов данък върху недвижимите имоти. Обещанието на Лиу за насърчаване на икономиката не включваше конкретни мерки, но думите му спряха спада на китайските облигации, макар че анализаторите се съмняват, че правителството му наистина се е отказало от наказателните мерки срещу бизнеса.

От дсвоя страна администрацията на САЩ предпочита да плаши своите индустриалци. Тази седмица президентът Джо Байдън разкритикува в Twitter американските петролни компании, че не са намалили цените на горивата в бензиностанциите, въпреки че цените на петрола в световен мащаб са спаднали. "Компаниите за добив на нефт и газ не трябва да печелят от трудолюбивите американци", каза той.

Никой не знае как ще се справят набързо измислените политически мерки на фона на бързо променящата се икономическа реалност. Единственото, с което повечето икономисти са съгласни, е, че глобалните перспективи за 2022 г. са по-лоши от очакваното, а колко лоши ще бъдат те, зависи от изхода на конфликта.

Както написа тази седмица Джоузеф Капурсо, ръководител на отдела за международна икономика в австралийската Commonwealth Bank: "Войната е преди всичко висш израз на политиката. Политиците, а не бизнесмените или бюрократите, са тези, които взимат решения, които, ако не бъдат отменени, могат да имат сериозни последици за световната икономика в краткосрочен и дългосрочен план."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase