"Крийте ги в пещери и мазета, но нито една картина не трябва да напуска този остров", заповядал Уинстън Чърчил през 1940 г.  Той настоявал колекцията на Националната галерия на Великобритания не просто да бъде спасена от нападенията над Лондон, но и от алчните ръце на Хитлер.

Преди около 80 години, област Сноудония в Уелс, се готви да посрещне някои от най-ценните картини  в света.

Из цяла Европа нацистите вече са унищожили тонове произведения на изкуството. И докато съюзническите войски бягат от Дюнкерк, бомби падат над Лондон и инвазията на германците изглежда неизбежна, вниманието е насочено към Националната галерия.

Експерти претърсвали Обединеното кралство за подходящо място къде да скрият картините. Накрая откриват кариерата в планината Мануд и решават, че това е перфектното място да скрият изкуството от Хитлер – пространството в сърцето на планината е огромно, достъпно е от добра верига тунели, а тоновете гранит няма да бъдат засегнати от евентуално падане на бомба. Мануд, също така, е толкова отдалечена, че най-важното условие на мисията – тя да остане строго секретна, лесно е спазено.

Да оставиш ценни картини в мина не звучи като най-правилното нещо. Но всъщност, произведенията на изкуството се "чувстват доста добре там“. 

Да преместиш две хиляди творби, сред които такива на Леонардо да Винчи, Ван Дайк, Търнър и Рембранд било предизвикателство, разказва пред BBC Сюзън Босман, изследовател в Националната галерия.

"Студените, влажни кариери, наистина не са добро място за безценни произведения, така че преди те да бъдат пренесени, са построени шест въздухонепроницаеми тухлени колиби“, обяснява тя.

Оказва се, че условията, при които картините се съхраняват в планината, са значително по-добри от тези, при които са били държани в Националната галерия преди войната. Тази "евакуация“ дава урок на служителите на галерията за в бъдеще. 

Входът на мината е разширен, за да влязат по-големите картини. Достроява се нова система от релси, по които да бъдат пренасяни произведенията, температурата е контролирана.

По-големите картини били опаковани в така наречените "слонови кутии“ и пренесени по пътя. По-малките били превозвани с автомобилите на пощите и вановете за доставка на шоколадите "Кедбъри“.

После, те били натоварвани на теснолинейката в мината, която ги пренася чак до вратите на колибите. Картините биват разопаковани едва когато те са в специалното климатизирано помещение.

Нещата не винаги вървели толкова гладко обаче.

Един от шедьоврите на Ван Дайк е висок 3 на 2 метра, доста по-висок от камиона, в който трябва да бъде натоварен. По пътя към кариерата има тесен завой, който минава точно под арката на железопътния път – но картината не може да мине от там. Работниците обаче бързо взимат решение – те разбиват пътната настилка и снижават пътя с няколко метра, за да може произведението на изкуството да премине напълно безопасно. И до ден днешен може да се види мястото, на което пътят е снижен.

Мината се напълнила не само с изкуство, но и с живот. Много от експертите спели долу в пещерата в продължение на четири години, за да се грижат максимално добре за картините.

Директорът и куратор на Националната галерия също се преместил в малка колиба, в близост до мината. Прекарвал по-голямата част от времето си там, а това му позволило да изучи колекцията си по-добре и да създаде нови, по-пълни каталози.

По времето на Втората световна война много произведения на изкуството са унищожени. Хитлер бил обсебен от идеята, че ако те не са по стените на "Фюрермюзеум“ в Линц, то човечеството не трябвало да ги види никога повече.

Музеите в цяла Европа се втурнали смело да спасяват изкуство – в Лондон, Енгилските мрамори били скрити в изоставена станция на метрото. Лувърът бил изпразнен през 1939 година, а всичките 3600 картини били преместени на сигурни места. Самата Мона Лиза сменя местоположението си цели пет пъти, а сега се смята за прекалено крехка, за да бъде пренесена отново някъде.

Британският национален музей също прибягва към Уелс за да скрие Магна харта и творби на Микеланджело, Да Винчи и Рафаел, както и ценни и редки издания на Шекспир. Музеят ги изпраща в Библиотеката на Уелс, но дори и тя не е достатъчно безопасна. За това експертите изкопават пещера със специално отопление, където съхраняват ценностите.

Ала нацистите също толкова силно искали да си "заделят“ изкуство за след края на войната. Близо 6500 творби, сред които такива на Микеланджело, Рубенс, Вермер и Рембранд, били скрити в мина за сол в Австрия. Фактът, че оцеляват, е чудо. Инструкциите, които Хитлер дал били, при капитулация на армията му, мината да бъде взривена.

Планът, за щастие, не проработил. Войникът, който трябвало да взриви мястото сменил експлозивите с по-слаби, които, след като били детонирани, съборили само входа на мината. Произведенията вътре в нея останали скрити и в безопасност, докато Пазителите на наследството – няколко мъже, натоварени със задачата да намерят и спасят изгубеното изкуство на Европа, не ги намерили. 

Колкото до Мануд - правителството го поддържа до 50-те години на миналия век, като цели мястото да е готово в случай на избухването на Трета световна война. Днес то тъне в разруха, а всички се надяват, че няма да се наложи  да бъде използван отново.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase