У-лицата: Насилието не решава проблемите ни, а музиката?

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Маестро Ангелов

Въпреки че от години живее в Испания маестро Людмил Ангелов се е формирал като музикант в България и българската публика е тази, която го е подкрепила в неговите първи изяви на сцена.

"Винаги  е вълнуващо да се върнеш при родната публика и да споделиш прекрасна музика с нея.“, споделя той .

Освен това, след близо 20-годишна педагогическа дейност в Испания, настъпва моментът да сподели своя опит и в България, като почетен професор в НБУ, където преподава от 2013 година. "Радвам се, че по този начин мога да бъда полезен за изграждането на следващото поколение български пианисти“, отбелязва той.

Маестро Ангелов е роден в семейство на музиканти - баща му е диригентът Михаил Ангелов, а майка му - оперната певица Мери Димитрова.  Но не само родителите му са предначертали и неговото бъдеще в музиката, тъй като генетично има още много роднини от фамилията, които са избрали да се изразяват чрез музика.

„Истината е, че баба ми София, която не беше музикант, стана човекът завел ме на моите първи уроци по пиано и неотклонно следящ за моето развитие като начинаещ пианист.“, обяснява маестрото пред Dnes.bg.  А поводът за срещата с него е, че наближава седмото издание на фестивала

"Пиано Екстраваганца”

В него маестро Ангелов ще представи 6 клавирни рецитала, 2 камерни концерта, 2 джазови концерта, ден на “Отворени врати” за деца и възрастни и една премиера на документален филм за Астор Пиацола. "Надявам се, че изключителните артисти и разнообразието на подбрания репертоар в тези 10 концерта ще задоволи и най-изтънчените вкусове на публиката.

От пианистите, които ще гостуват, много бих искал да отбележа трима: младата българска звезда Евгени Божанов, който се радва на една прекрасна международна кариера, отвеждаща го в най-престижните концертни зали по света, също, големият австрийски пианист Инголф Вундер, който е нашият специален гост от чужбина в това издание на фестивала и изключителният руски пианист и композитор Вячеслав Грязнов.

Ще гостува и големият полски джаз пианист, Пьотр Вилежол, който ще зарадва любителите на джаза с една много интересна програма. От камерните концерти, трябва непременно да се отбележи гостуването на една световна звезда, българското мецосопрано Веселина Кацарова, с която съвместно ще закрием фестивала на 6 октомври.“, отбелязва той.

Що се отнася до неговия талант, определят го като един от най-добрите интерпретатори на Шопен.  Но той приема като комплимент подобно признание и същевременно като голяма отговорност.  "Комплимент, защото повечето от гениалните пианисти на миналото и съвремието гордо носят званието “добри шопенисти” и да бъдеш причислен към тяхното съсловие ласкае всеки пианист.

Отговорност, защото когато излезеш на сцената и трябва да защитиш достойно създаденото за теб твърдение, че свириш добре Шопен – един от най-трудните за изпълнение автори и също, композиторът познаващ най-добре спецификата на звука на пианото и неговите изразни възможности. Тези негови характеристики, редом с поетичното богатство на изказа, го правят наистина един от най-сложните за интерпретиране композитори.“

Класиката

"Възприемането на класическата музика преди всичко зависи от присъствието на определена културна традиция по отношение на този вид изкуство, която, според всяка различна държава, е различно силна и оформена по специфичен за нацията начин“.  - отбелязва маестрото.

По думите му, извън този фактор, разбира се публиката може да бъде различна: по-резервирана или понякога по-предпазлива в реакциите си, както и много топла и ентусиазирана, понякога и възторжено прекъсваща с аплодисменти между частите на едно музикално произведение – нещо, което по принцип не е прието, но се случва, включително и в страни с добра музикална традиция.

Освен класика той много обича и джаза, ному е сложно да го изпълнява. "Свирил съм музика от автори, които са много близки стилово до джаза, макар и да са считани за класически композитори, например Джордж Гершуин и съвременните композитори Николай Капустин и Александър Розенблат. Обичам много и тангото, моят последен съвместен проект с Веско Ешкенази, отбелязващ 20-годишния ни юбилей като камерно дуо, е посветен на тангото, с музика на Астор Пиацола, Карлос Гардел, Ариел Рамирес и други аржентински майстори на жанра.“

Промените - по света и у нас
 
Българската публика е тази, която кара маестрото да не представа да се завръща у дома. "Винаги  е вълнуващо да се върнеш при родната публика и да споделиш прекрасна музика с нея“, споделя той и допълва, че е свидетел на начина, по който се променя страната ни. Днес много неща му се струват различни – някои положителни. Други – не толкова.

Но подобна е и ситуацията по света. Като човек, живеещ в Испания, гледа на случилото се в Барселона като всеки свободомислещ човек. "Не мисля, че това е начинът да се разрешават проблемите на света – с насилие и невинни жертви. Но такива има и на много други места по света, в следствие на конфликти породени от имперските интереси на великите сили … Трябва да осъждаме и тях, както го правим с атентатите.“, обяснява той.
 
Маестрото е убеден, че европейските ценности се крепят до голяма степен на християнските. На една политическа система с изградени през вековете демократични достойнства. Толерантността, според  него, е част от тях, но очевидно много от европейските критерии по въпроса ще трябва да бъдат преразгледани в новия социо-политически контекст на стария континент.