Това направо е смайващо: президентът на САЩ Доналд Тръмп прие покана за среща на върха със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Според мен това е също опасен хазартен ход и лоша идея, коментира Никълъс Кристоф от в. "Ню Йорк таймс".

Но правилният начин за провеждане на среща на високо равнище е чрез внимателна подготовка, за да се гарантира, че срещата ще доведе до напредък към мира - и че със сигурност ще послужи на по-висока цел, отколкото просто да придаде легитимност на режима на Ким.

Както Ким, така и Тръмп са шоумени с усет за драматичното и неочакваното. Това би направило една среща на върха вълнуваща - но създава и големи рискове, ако всичко се обърка.

Севернокорейските лидери от години се стремят към международно уважение и доверие; те искат американците да се отнасят с тях като към равни, така че сцена, при която Тръмп и Ким стоят един до друг би представлявала триумф за Пхенян. Севернокорейците отдавна се опитват да установят преки връзки с високопоставени американски представители. В миналото те постигаха това, поставяйки посещението на американски представители (като Бил Клинтън след изтичането на мандата му) като условие за освобождаване на задържани от тях граждани на САЩ.

Така че посещението на действащ американски президент в Северна Корея би било голям подарък за Ким и е озадачаващо, че нашият Велик Майстор-на-сделките отстъпва толкова от самото начало. Просто е смайващо, че Тръмп премина от заплахи да "унищожи напълно" Северна Корея през септември, като след това заяви, че ядреният му бутон е по-голям от този на Ким, към планирането на уютна среща на върха. По-нормалната процедура би била първо да се преговаря по уреждането на срещата и да гарантираме, че сме получили всички възможни отстъпки и второ - да гарантираме, че срещата на високо равнище ще служи на по-общата цел за решаване на ядрената криза.

Това би означавало първо в Пхенян да бъдат изпратени дипломати, които да извършат подготвителна работа и да видят какво споразумение може да бъде постигнато - и разбира се, да гарантират освобождаването на тримата американци, задържани в Северна Корея. Изпратете съветника по въпросите на националната сигурност Хърбърт Р. Макмастър или директора на ЦРУ Майк Помпео. (Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън също би бил сред възможните кандидатури, но севернокорейци подигравателно са ми казвали, че той не е от влиятелните хора във Вашингтон).

Дипломати от двете страни ще подготвят срещата през идните няколко месеца, за да уточнят какво може да бъде постигнато - но обещавайки да извърши посещението до май, Тръмп сам се отказа от възможности за влияние и за пазарене. Той ще отиде, а това е нещо, което севернокорейците силно желаят.

Честно казано, друго притеснение относно срещата на върха между Тръмп и Ким е, че американският президент може да се съгласи необмислено на някоя вятърничава схема, за да постигне споразумение. ("Да изтегля войските на САЩ от Окинава и Южна Корея? Няма проблем, ако ми построите една стена.")

На някои срещи във Вашингтон Тръмп е поемал такива ангажименти, че след това негови помощници е трябвало да обясняват, че той не е имал предвид това, което е казал, но поемането на нехайно или глупаво обещание към Северна Корея би било доста по-проблематично. При налагането на митата за стомана и алуминий видяхме, че Тръмп не следва винаги съветите на помощниците си и изглежда не премисля всичките си действия - а Северна Корея е далеч по-труден проблем.

За Тръмп съобщението за срещата на върха носи и допълнителна полза, доколкото измества заглавията на първите страници от темите за порноактриса и разследването за предполагаемата руска намеса. Може би Тръмп е премислил внимателно тази среща, а може би просто иска да смени темата.

Освен това ние трябва да успокоим нашите съюзници и партньори в Азия, особено Южна Корея и Япония, че няма да ги изоставим в резултат на някакво споразумение със Северна Корея. Тръмп би трябвало да ги включи в обсъжданията и планирането.

Въпреки това е окуражително, че Ким отправи тази покана, че не възразява на подновяването на военните учения на САЩ и че изглежда говори за прекратяване на ядрените и ракетни изпитания. Последната част е най-важна: ако е готов да прекъсне изпитанията, може да е възможно да се постигне споразумение.

Подобно споразумение би включвало Северна Корея да се откаже от ядрената си програма (и да спре всички опити) в замяна на прекратяване на санкциите и нормализиране на отношенията, като КНДР поеме и някои ангажименти за човешките права.

Един очевиден въпрос - дали Тръмп заслужава признание за подтикването на севернокорейците да направят отстъпки, като спирането на опитите? Отговорът, според мен, е че може би заслужава - в две отношения.

Първо, Тръмп засили икономическия натиск върху Северна Корея с налагането на допълнителни санкции и осигуряването на по-голяма подкрепа от Китай. Страданията бяха очевидни през септември, когато посетих Северна Корея. Ким се опитва да превърне повишаването на жизнения стандарт в отличителна черта на това ръководство и санкциите заплашиха този стълб на легитимността му.

Второ, изказванията на Тръмп за военни удари може да са или да не са разклатили Северна Корея, но със сигурност ужасиха Южна Корея. Резултатът се изрази в умел дипломатически подход на Юга към Севера, което доведе до севернокорейското обещание за спиране на опитите.

Така че нека признаем известни заслуги на подхода на Тръмп. Но има достатъчно причини да проявяваме скептицизъм по въпроса накъде води всичко това. Никой никога не е спечелил пари, залагайки на умереността на Северна Корея и Ким може да има нереалистични представи на какво ще се съгласят САЩ. Ако Ким смята, че Тръмп ще приеме да изтегли американски войски от Корейския полуостров, срещата на върха може да... се взриви.

Все още реално не знаем какви са очакванията на Ким и една провалена среща на върха може да доведе до нова ескалация и от двете страни, поставяйки ни в по-лоша позиция от началната. Сред експертите все още има спекулации, че Ким може да иска да проведе ядрен опит в атмосферата, за да докаже, че има ракетни и ядрени програми, които могат да работят така, както казва. Възможно е да си представим, че след една провалена среща на върха той може да премине към подобен атмосферен опит.

Независимо от цялата несигурност, можем да си представим път за подобряване на отношенията между САЩ и Северна Корея. Възможността за напредък е вълнуваща - но може да се окаже задънена улица, водеща до бездна. Иска ми се пътят да беше започнал с подробни обсъждания на равнище съветник по националната сигурност и едва след това да се стигне до среща на върха, но поне това подсказва, че и двете страни признават, че пътят напред минава през преговорите, а не през танковете.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase