След идването си на власт Еманюел Макрон постави околната среда в сърцевината на дневния си ред. Осемнадесет месеца по-късно недоволството от тези политики разпали протести, които са огромно предизвикателство за френския президент, пише Ройтерс в свой анализ.

Протестиращи подпалиха автомобили и сгради в центъра на Париж в събота след две седмици на протести, предизвикани отчасти от повишаването на акцизите върху горивата, което според Макрон е необходимо в борбата с климатичните промени. Някои протестиращи го призоваха да подаде оставка.

Проблемите на Макрон са илюстрация на загадката как политическите лидери да въведат политики, които в дългосрочен план ще са от полза за околната среда, без да налагат допълнителни разходи на избирателите, които може да навредят на шансовете им за преизбиране?

Това е въпрос, пред който ще се изправят лидери от цял свят по време на срещата на делегати в полския град Катовице в неделя. Те ще опитат да изработят „правилник“ в допълнение към Парижкото споразумение от 2015 г. за борба с климатичните промени.

"Ясно е, че в страните с най-големи неравенства подобна съпротива е най-вероятна", казва Франсоа Жемен, специалист по екологична геополитика от университета SciencesPo в Париж.

Той посочва Италия, САЩ и Великобритания като страни, в които решения в екологичната сфера може да породят недоволство от страна на избирателите и допълва: „Мисля, че това е една от причините, поради които популистките лидери са много скептични към климатичните промени и мерките в областта на околната среда“.

Протестите във Франция породиха сходно движение в съседна Белгия, където протестиращи излязоха на улицата в петък.

Малки демонстрации има и в Канада заради плана на премиера Джъстин Трюдо да наложи федерален данък върху въглеродните емисии в провинциите, които не искат да се борят с климатичните промени.

Преходът към по-чисти енергии, смятан някога от правителствата за изгоден за всички, сега е възприеман като причиняващ краткосрочни разходи с огромни социални сътресения, последвани от вероятни придобивки в дългосрочен план.

Друго предизвикателство, пред което са изправени лидерите, е как да използват средствата от политиките за опазване на околната среда. Трябва ли парите, набирани чрез данъци върху въглеродните емисии, да бъдат използвани директно за борба с климатичните промени или за запълване на дупките в националните бюджети?

Данъци върху въглеродните емисии

След последните протести в Париж Макрон заяви, че ще събере министрите, за да обсъдят кризата след завръщането си от срещата на върха на Г-20 в Аржентина. Премиерът Едуар Филип отмени плановете си да присъства на срещата на върха за климатичните промени в Катовице.

Макрон въведе нови данъци върху въглеродните емисии, за да стимулира автомобилистите да променят поведението си и да опазват околната среда.

Той се отказа от някои от обещанията си в предизборната кампания в областта на околната среда, след като встъпи в длъжност, а популярният му министър на околната среда подаде оставка през август заради вялия напредък. Той обаче не е склонен на компромиси заради протестите.

Акцизът върху горивата е придружен от други мерки като стимули за хората да купуват електромобили. При представянето на средносрочен енергиен план за Франция миналата седмица Макрон направи жест на помирение, като заяви, че ще прави преглед на цените на горивата на всяко тримесечие, но допълни, че данъците върху въглеродните емисии ще останат.

Целта му е Франция да намали въглеродните емисии с 40% до 2030 г. и в същото време да увеличи използването на по-чисти енергии. Сега емисиите растат и 75% от използваната енергия във Франция идва от фосилни горива.

„Когато говорим за действията на страната в отговор на предизвикателствата на климатичните промени, трябва да кажем, че не сме постигнали много“, заяви Макрон. Той каза още, че ще се бори да спаси Парижкото климатично споразумение, което цели да задържи повишаването на глобалните температури в границите между 1,5 и 2 градуса по Целзий.

Учените са все по-разтревожени, че страните не успяват да изпълнят целите си и заявяват, че трябва да бъдат по-амбициозни. Гражданите обаче се притесняват за живота си в момента.

Преходни политики

В Канада във връзка с въпроса как правителствата използват набраните пари от данъците върху въглеродните емисии правителството на Трюдо обеща да върне събраните пари от провинциите директно на данъкоплатците.

Но във Франция повечето генерирани приходи ще бъдат използвани за справяне с дефицитите в националния бюджет. Това засили гнева срещу Макрон, който беше наречен от левите си опоненти „президента на богатите“.

От 34-те милиарда евро (38,71 млрд. долара), които френското правителство ще набере от акцизи върху горивата през 2018 г., само 7,2 млрд. евро са предназначени за екологични мерки.

Саймън Далби, специалист по политическа икономия на климатичните промени във Wilfrid Laurier University в Канада, казва, че данъците върху въглеродните емисии трябва да са част от по-широки мерки за промяна на начина на живот на хората, включително по-добър и по-зелен транспорт и сгради.

„Става въпрос за политика на преход към свят след фосилните горива, нещо, което трябва да бъде направено бързо, за да избегнем най-лошите прогнозирани климатични сътресения в идните десетилетия“, казва той.

Жемен отбелязва, че протестите във Франция вероятно скоро няма да стихнат и може да се появят в други страни, които възприемат по-решителни действия срещу вредните емисии. Според него има опасност от бездействие или твърде закъснели действия за предотвратяване на глобалното затопляне. В същото време политиците трябва да покажат, че действията им са разумни и справедливи.

Още новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase