Китай иска да господства – ще тръгне ли на война заради Тайван?

Превземане на острова обаче няма да е лесна за изпълнение операция
12 яну 2019 21:20, Елка Василева
198
Китай иска да господства – ще тръгне ли на война заради Тайван?
Снимка: архив, Reuters

В първата седмица на 2019 г., докато Китай беше във водещите новини заради успешното кацане на космическия му апарат на обратната страна на Луната, официалният вестник на китайските въоръжени сили публикува новогодишна редакционна статия. В нея се казваше на читателите, че през новата година "военните приготовления" трябва да бъдат водещ приоритет. На следващия ден президентът Си Цзинпин напомни по категоричен начин коя е най-вероятната точка на потенциален конфликт във фокуса на вниманието на Пекин – Тайван, пише Питър Апс*, коментатор на Ройтерс.

Китайските управници отдавна гледат на острова като на своя размирна провинция, а връщането на контрола над нея се смята за въпрос на чест както за Китайската комунистическа партия, така и за китайските въоръжени сили. В своята важна реч от миналата сряда Си предупреди, че "проблемът" не може да остане нерешен за още едно поколение.

Макар и да говореше основно за "мирно обединение", китайският президент заяви, че Пекин си запазва правото да използва сила, ако е необходимо. Речта предизвика остри възражения в Тайван, където населението остава категорично против обединение с Китай, дори и в хонконгския вариант "една страна, две системи".

Още по темата

Нищо в речта на Си не подсказваше, че Китай смята конфликта за предстоящ, но изказването на китайския президент в подкрепа на "мирно обединение" беше придружено от следното предупреждение: "Ние не обещаваме да се откажем от употреба на сила и ще използваме всички необходими средства" за осуетяване на независимостта на Тайван.

В крайна сметка, ако Пекин наистина желае да си върне контрола над острова, военната сила може да се окаже единственият вариант. Това би била рискована стъпка за държава, която не е водила война с чужда страна от краткия и неуспешен конфликт с Виетнам през 1979 г. Такъв сценарий ще изправи Пекин и пред възможна конфронтация с Вашингтон - САЩ официално не подкрепят независимостта на Тайван, но поддържат, както Държавният департамент се изразява, "силни неофициални отношения" с Тайпе.

Според повечето военни анализатори, за да извърши успешно военно нахлуване в Тайван, Пекин или ще трябва да съумее да осигури възпиране срещу евентуална намеса на САЩ, или ще трябва да разгроми разположените наоколо американски сили и да попречи на пристигане в региона на нови. Възможно е Китай все още да не е достатъчно силен за това, но в същото време разрастването на китайския военен потенциал означава, че това няма непременно да остане така завинаги. Определено китайското мислене във военно отношение все повече се върти около точно такъв тип евентуална война, при която Пекин ще се опита да заграби територия, като същевременно държи американските сили настрана.

До голяма степен засилването на китайската военна мощ набляга върху кораби, самолети и оръжейни системи, пригодни за такъв тип конфликт като необходимия, за да бъде превзет Тайван. Освен десантните кораби за превоз на щурмовите подразделения това включва и фокус върху ракети, предназначени да унищожават самолетоносачите на САЩ - или поне да накарат Вашингтон да остане извън обхвата на конфликта. Доколко ще бъдат ефективни подобни оръжия, е друг въпрос, но те ще изиграят основна роля при всеки конфликт заради Тайван или някой от спорните острови в Южнокитайско море.

Донякъде тук става дума за геополитическо перчене. Пекин не е в състояние да попречи на Тайван да действа като фактически независима страна, но остава отчаяно решен да попречи на острова да провъзгласи официално независимост. Целта в този случай - както и в случая със засилващата се настъпателност на Пекин, който изпраща военни кораби и самолети в районите около Тайван - е да се напомни на управляващите в Тайпе, че всякакви гласувания за независимост може да доведат до война. Но нещата не свършват с това. И тъй като Китай се утвърждава като глобална сила, Пекин иска да покаже на света, че е достатъчно силен да превземе Тайван, когато поиска.

Вътрешната политика в Тайван също остава фактор. В навечерието на изборите на острова през ноември тайвански представители обвиниха Китай, че води пропагандна кампания в руски стил с цел да подрони подкрепата за обявяващата се за независимост Демократическа прогресивна партия на президента Цай Ингвен. Тези избори се оказаха сериозен неуспех за ДПП и доста успешни за прокитайската опозиционна партия Гоминдан. Но изявлението на Си от миналата седмица подсказва, че Пекин все още смята военната карта за най-добрия начин за оказване на натиск върху острова.

Превземане на Тайван обаче няма да бъде лесна за изпълнение операция във военно отношение. Ако се опитат да прекосят 180-километровия Тайвански проток, китайските сили са заплашени от ракетна, бомбена, подводна и въздушна тайванска атака, която ще бъде извършена с модерни военни средства.

Гъсто населените градове на острова, както и гъстозалесените му планини са рай за водене на партизанска война. Лошо изпълнено нахлуване в Тайван, а такава операция крие риск от десетки хиляди жертви, може да доведе до унижение в международен план и да постави началото на вътрешнополитическа криза за Си.

Тайван от своя страна не крие желанието си да убеди Китай, че няма да се остави да бъде победен лесно. Тайпе възнамерява да похарчи 11 милиарда долара за отбрана през тази година, с шест процента повече от 2018 г. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за модерна техника американско и тайванско производство - на 2 януари Тайпе показа най-новата си противокорабна ракета родно производство, способна да нанесе тежки загуби на всякакви нахлуващи китайски сили.

И за Вашингтон, и за Пекин засега показването на мускули вероятно ще продължи да се ограничава само до Тайванския проток. Миналата година военноморските сили на САЩ изпратиха няколко кораба в протока - американският Тихоокеански флот определи това като демонстрация, че Вашингтон изпълнява обещанието си за свободен и отворен за корабоплаване Индийско-Тихоокеански регион.

През 1996 г., по време на настъпила криза в отношенията с Китай, президентът Бил Клинтън реши да изпрати по същия маршрут два американски самолетоносача - далеч по-внушителна демонстрация на военна сила. Някои смятат, че Вашингтон трябва да направи същото и сега. Това ще ядоса Пекин, защото по тези води от повече от десетилетие не е минавал американски самолетоносач, а в същото време в тях на плаване вече бе единственият китайски самолетоносач и то като демонстрация на китайска военна сила.

Китай може и да протяга ръка към Луната, но речта на Си напомни, че най-големите териториални амбиции на Китай може би са доста по-близо до дома. Дори и Пекин да не е на прага да атакува острова, риториката му повишава риска в крайна сметка да се стигне до пряк военен сблъсък. В свят, в който опасността от конфликт между големите страни сякаш се засилва с всяка изминала година, желанието на Китай да господства над Тайван може да се окаже онова, което да запали искрата.

*Питър Апс е коментатор на Ройтерс по въпросите на международните отношения. От 2016 г. той е в резерва на британската армия и член на Лейбъристката партия. Изразените тук мнения са негови лични - бел. на Ройтерс.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


198
Още по темата: КитайвойнаТайван
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари