Проф. д-р Волфганг Й. Кьостлер е специалист по вътрешни болести от 2004 г., от 2005 г. - доцент по вътрешни болести, а от 2007 г. - асистент специалист по хематология и онкология. Завърива медицина в Медицинския университет във Виена и молекулярна биология в Научния институт Weizmann (Израел). След завършването си кара стаж в раковия център Memorial Sloan-Kettering в Ню Йорк и в болница Royal Prince Alfred в Сидни. Основната му работа е в областта на диагностиката и терапията на тумори на вътрешните органи, по-специално персонализарана терапия на рак, която отговаря на индивидуалните нужди на пациентите и е насочена към специфичните молекулярни и генетични характеристики на туморите. Като алтернатива на конвенционалните медицински методи за терапия (хормонална терапия, химиотерапия) се използват все по-разнообразни терапевтични методи, като имунотерапия с антитела или терапия с така наречените "инхибитори на тирозин киназа".

Днес проф. Кьостлер е един от лекарите, които лекуват онкологични заболявания във Wiener Pravatklinik - една от най-големите частни болници в Австрия, отличена като "Една от най-добрите болници в света" за втора поредна година. Пред екип на Dnes.bg той обясни колко е важно да не разчиташ само на скъпата технология, но и да познаваш добре болестта, която лекуваш.

Проф. д-р Волфганг Кьостлер се фокусира главно върху лечението на солидни тумори. Лекува повече пациенти с рак, отколкото такива, болни от левкимия. Специализира най-вече в лечението на рак на белите дробове и саркоми на меките тъкани.

"Най-често хората в Австрия, а и в ЕС, страдат от рак на кожата. Той се премахва от дерматолозите и обикновено не е проблем. След това се нарежда ракът на шийката на матката, тъй като жените често пропускат редовните си гинекологични прегледи, но и той след операция не би трябвало да представлява проблем. Много от тези случаи се предотвратяват чрез ваксинация. Най-много хора умират от рак на белия дроб при мъжете и жените", обяснява проф. Кьостлер.

"Средната възраст на хората, които заболяват от рак на белите дробове, е 60 години. Но има и такива, при които започва след 40-годишна възраст. Възрастта варира между различните видове рак на белите дробове и това, дали пациентите пушат. Хората, които са заклети пушачи, се разболяват от рак на белия дроб дори и по-рано. Но имаме и значителен процент от пациенти, които никога не са пушили. 1/10 от пациентите, които лекуваме, са хора, които никога не са пушили. ", обяснява експертът и допълва, че това се дължи на различни видове мутации. "Знаем, че процентът на хора, заболели от рак на белия дроб, е по-голям на места с мръсен въздух или на такива, където често има горски пожари. Процентът е по-голям и на места с по-висока естествена радиация. Пасивното пушене също може да е причина. Ракът на белия дроб може и да се развие в следствие на друг рак."

По думите на професора, пациентите, които не са пушили и са развили рак на белия дроб, по-турдно се поддават на лечение, отколкото пушачите с тази болест.

Онкологът разказва за възрастна жена, която никога не е пушила, но е развила рак на белия дроб. "Когато при теб дойде пациент с рак на белия дроб, който никога не е пушил, трябва да ровиш дълбоко в случая", категоричен е проф. д-р Кьостлер. Проведен е мулекулярен тест, който показва, че пациентката страда от рядка мутация на гена. Жената и жива и до днес, благодарение на правилното лечение.

"Има различни видове мутации, които могат да бъдат лекувани само с определен вид лечение. Тези специфични лечения се насочват към специфични цели", обяснява професорът. "Трябва много точно да диагностицираш тумора, за да дадеш правилното лечение."

"Изключително важно е да познаваш болестите, които лекуваш и да не се заслепяваш от хай-тек медицината", казва проф. д-р Кьостлер, който е виждал и много други  интересни случаи в кариерата си.

Експертът разказва за 49-годишен здрав мъж, който изпитвал дискомфорт. Оказва се, че той има голям и рядък тумор на гастроинтестиналния тракт. Този вид ракови образувания могат да бъдат лекувани както с терапия, така и с операция, стига да бъдат локализирани. Според радиолозите обаче мъжът има метастази в белите дробове. Модерния мулекулен анализ пък установява мутация на тумора.

"Бяхме сигурни в диагнозата, но аз не вярвах, че пациентът има метастази в белите дробове, защото гастроинтестиналните тумори почти никога не метастазират в белите дробове. Много е важно да познаваш болестта, преди да я лекуваш - много, много е рядко да видиш метастази от тумор на гастроинтестиналния тракт в белите дробове", разказва онкологът. Виждайки изображенията, радиолозите настояват, че това са метастази в белия дроб, но проф. Кьостлер е категоричен, че вероятността е малка и трябва да се вземе биопсия. Оказва се прав - пациентът страда и от туберколоза. Мъжът е лекуван едновременно и за туберколозата и за рака, което не е обикновено лечение, тъй като веществата в лекарстава взаимодействат едно с друго.

"В крайна сметка мъжът бе излекуван от туберколозата, а туморът се смали толкова много, че бе възможно да се проведе операция", добавя проф. Кьостлер. "Оттогава пациентът е напълно здрав".

"Това, което можем да научим от този случай е, че изображенията и мулекулярната медицина могат да ти дадат фалшиво чувство за сигурност. Трябва да познаваш напълно болестта и никога да не разчиташ напълно на сложна технология, за да лекуваш пациентите правилно", категоричен е проф. д-р Кьостлер.

Друг инересен случай, за който говори експертът е за пациент, който е лекуван за метастатичен меланом (метастази по кожата). "Седем дни след началото на лечението, метастазите по кожата станаха дори по-големи. Едва след време те започват да изчезват в резултат на имунотерапията", разказва той. Това е често срещан случай - седмици, дори месеци след началото на терапията, туморите понякога изглеждат много по-зле, отколкото в началото.

"Наричаме този феномев "псевдопрогресия", обяснява проф. д-р Кьостлер. "Туморите стават по-големи за известно време, докато лечението сработи. Причините за това може да са няколко, например, че имунната система трябва да бъде стимулирана няколко пъти, за да получите пълния имунен отговор. Това е нещо, което знаем от ваксинацията - не си напълно защитен от COVID, преди да получиш третата си доза. Подобно е и с имунотерапията при рака - трябва да лекуваме пациента няколко пъти с имунотерапия, преди да забележим ефекта. Втората причина са псевдопрогресията е, че имунната система започва да работи по тумора. Той съдържа не само туморни клетки, но и всякакви други клетки, включително такива на имунната система. Намесата на имунната система води до отоци и до увеличаване на размера на тумора, въпреки че туморните клетки не се увеличават. Псевдопрогресията често означава, че прогнозата за пациента е добра."

"Понякога получаваме конфликтни резултати от мулекулярните тестове и радиологията и не знаем кой е правилният път, по който да поемем. Това е дилемата на модерната медицина", обяснява проф. Кьостлер. "Затова лекарят винаги трябва да е скептичен, когато има разминаване между резултатите и да изследва тумора отново и отново. Понякога има гняв у пациентите, които са лекувани за едно нещо и изведнъж диагнозата и лечението им се променя. Ние, като онколози, трябва да вярваме на патолозите. Но когато пациентите идват с диагнози от чужбина, винаги ги караме да носят проба от тумора, която да изследваме, за да имаме второ мнение относно диагнозата. Много често виждаме промяна в диагнозата, затова сме много скептични към хистологични диагнози, които не идват от нашите лаборатории. В крайна сметка, ако започнеш да лекуваш пациент, предполагайки, че диагнозата му е правилна и след време се окаже, че диагнозата му не е била правилна, той ще изгуби вярва в доктора. Ако дори има дори минимално съмнение в диагнозата, ние винаги повтаряме тестовете."

Проф. Кьостлер говори и за самолечението, което често включва приемане на различни вещества, включително марихуана.

"Някои от тези вещества често влияят зле на лечението, а пациентите не обичат да си признават, че ги приемат. Те си мислят, че така тайно си помагат или не искат да ядосат доктора. Систематично питаме пациентите какво приемат - аз съм отворен към всичко, което хората искат да опитат, но за много лечения ефектът е негативен. Много от тях, например, приемат масло от канабис, но е доказано, че пациенти, които са на имунотерапия и приемат канабис, имат по-малко прогрес по време на лечението", казва експертът.

Професорът не е убеден, че ваксина против рака може да се измисли, тъй като всички видове рак имат различен мулекулярен профил и една-единствена ваксина не би имала ефект. 

Wiener Privatklinik (WPK), една от най-големите частни болници в Австрия, е отличена като „Една от най-добрите болници в света“ за втора поредна година от престижното американско издание Newsweek. Болница WPK предлага най-добрите медицински услуги в 10 центъра за компетентност, обхващащи всички клинични области, от консултации и превенция, прецизна диагностика до най-съвременни лечения, използвайки най-новите терапевтични подходи и хирургични техники.

Болницата лекува над 12 000 пациенти годишно, като около 30% от тях са чуждестранни пациенти от над 20 държави, включително и от България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase