Какво трябва да знаем за белодробния тромбемболизъм?

Д-р Тихомир Христов завършва медицина в Медицинския университет в София през 2015 г. със специалност "кардиохирургия". Придобива клиничен опит като медицинска сестра, доброволен сътрудник и лекар-ординатор в Университетска болница "Проф. д-р Александър Чирков". През 2022 г. е отличен с награда "Млад лекар и най-висок професионализъм" в същата болница. Член е на Българския лекарски съюз, Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия и Българското дружество по Кардиохирургия. Пред Dnes.bg той разкрива какво трябва да знаем за белодробния тромбемболизъм, какви са симптомите и лечението.

Белодробният тромбемболизъм е инвалидизиращо и социално значимо заболяване. В последните години се забелязва тенденция към увеличаване на хоспитализациите на пациенти, страдащи от него. Вероятно поради повишаването на общата възраст на хората, както и на недобра  профилактика на пациентите с хронични заболявания и на такива след хирургична интервенция.

Заболяването има остра и хронична форма.  

Хроничният белодробен тромбемболизъм се дължи на рецидивиращи белодробни емболии, които не се лизират, и в които настъпват процеси на организация и реканализация. Острият белодробен тромбеболизъм е тежко и живото застрашаващо заболяване, което изисква навременно лечение в болница. Заболяването е третата най – честа причина за летален край при хоспитализираните пациенти.  

Белодробният тромбоемболизъм се диагностицира, когато има нарушение на притока на кръв в белодробната артерии или нейните клонове. Причината е запушване от тромб, обикновено възникнал някъде другаде. Най– често се касае за откъснал се тромб от дълбоките вени на долните крайници, който е преминал в белодробната циркулация.

Белодробния тромбоемболизъм, обикновено е резултат от усложнение на редица заболявания при определени фактори на заобикалящата ни среда. Често се наблюдава при хора с разширени вени, както и в следоперативния период при пациенти преминали ортопедични или коремни операции, акушеро-гинекологични манипулации, без антикоагулантна профилактика. Заболяването може да се прояви и при хора с редица хронични заболявания като например: хронична дихателна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност, ритъмно - проводни нарушения, захарен диабет, тромбофилия, ревматологични и онкологични болести. Друга таргетна група, при която се наблюдава по често това заболяване са хората с наднормено тегло и понижена двигателна активност.  Не на последно място белодробният тромбоемболизъм може да се наблюдава при млади жени без други придружаващи заболявания употребяващи контрацептиви.

Симптомите варират в широки граници – от минимални или никакви симптоми до изразен задух и опасност за живота. Най-често се появява задух при обичайни физически усилия, който може да се появи внезапно или да се засили през нощта, болка и стягане в гърдите, които се засилват при вдишване, кашлица с кървави храчки, рязко понижаване на кръвното налягане, ускорен пулс. При запушване на над 60% от белодробната артерия се развива масивен белодробен тромбоемболизъм – протича с шоково състояние, остра десностранна сърдечна слабост и нерядко - внезапна смърт.

Често настъпващи усложнения при заболяването са плеврални исзливи, усложнени с бактериална инфекция. Други очаквани усложнения са: белодробен инфаркт с хемоптиза, инфаркт – пневмония, образуване на абсцес, десностранна сърдечна недостатъчност, рецидивиращи емболии
Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед, преценка на рисковите фактори, ЕКГ, положителен Д-димер и образни изследвания – рентгенография, компютърна томография с контраст, ехокардиография, сцинтиграфия, ангиография.

Има няколко различни вида лечение според степента на засягане, както и според клиничнита изява на заболяването. При леките форми, когато пациентът е в стабилно състояние се прилага лечение с антикоагуланти или се преминава към фибринолиза. Ако пациентът е подходящ може под рентгенов контрол да се извърши тромб аспирация в ангиографските лаборатории. При усложнените пациенти, които са хемодинамично нестабилни и засягането на белия дроб е масивно се преминава към оперативно лечение. При него по хирургичен път се евакуират  тромботичните материи от белодробните артерии.

Всички пациенти по правило след прекарана белодробна емболия или дълбока венозна недостатъчност следват да бъдат на антикоагулантна терапия след това.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.