МОН обмисля: Финансиране за ВУЗ-овете в страната?

Целят 70% реализация на завършилите, ще ги насочват
15
МОН обмисля: Финансиране за ВУЗ-овете в страната?
Снимка: архив, Булфото

МОН ще въведе регионален компонент във финансирането на висшите училища. Целта е да се компенсират специфичните затруднения, които срещат водещите университети извън София заради по-забавеното развитие на регионите. То пък е причина за по-трудната реализация и по-ниските заплати на абсолвентите, пише "Труд".

Ангажимент за такава промяна във финансирането на университетите пое министърът на образованието и науката проф. Николай Денков на среща със Съвета на ректорите, съобщиха от Министерство на науката и образованието.

"По този начин, вкарвайки броя на студентите в разумни граници, ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. Така ще накараме всички академични ръководства и в страната, и в София, да се фокусират върху това какво става с техните студенти след завършването", обясни проф. Денков.

"Целта не е да постигнем 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е 47", заяви министърът.

Той открои три големи проблема в сферата на висшето образование през последните години.

Единият е свързан с това, че доскоро държавата субсидираше твърде много студенти. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици. Това е една от причините за снижаване на качеството в някои от направленията и във висшите училища, посочи министърът.

Вторият проблем е свързан с дисбаланса – някои професионални направления приеха твърде много студенти. Проф. Денков даде пример с "Икономика" и "Администрация и управление". За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти, например "Математика", където учат около 100 младежи в цялата страна.

Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е "Педагогика", която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лева.

"С промените в приема, които бяха приложени за първи път миналата година, както и с приема през тази година, ние приключваме процеса на преструктуриране", посочи министърът.

По неговите думи тази година достигаме до здравословната граница от около 60 на сто субсидирани студенти спрямо завършващия брой ученици. Това ще позволи да се повиши конкуренцията, а оттам и качеството.

Освободеният финансов ресурс от намаления прием на студентите ще бъде използван, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка. Тези средства могат да се използват за допълнителни дейности – например учебни фирми, практики, които в момента отсъстват именно поради липса на финансов ресурс.

Проф. Денков обясни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.

Според министъра промените в приема създават затруднения на някои висши училища тъкмо в направленията, в които завършващите студенти много трудно намират реализация. На някои места делът на завършващите студенти, които работят на позиции, изискващи висше образование, е изключително нисък – 20-30 на сто. Затова МОН предвижда няколко финансови мерки, с които да подпомогне тези училища да се преструктурират и да пренасочат обучението към професионални направления, с които студентите да могат да се реализират много по-успешно. Такива са например направленията, свързани с информационните и комуникационни технологии, с инженерните специалности, с математиката, които са по-трудни за изучаване.

"С подходящи финансови стимули студентите биха могли да се пренасочат към тях", обясни министърът.

В МОН има заделен ресурс, който може да се използва за специфични програми за устойчиво развитие на съответните висши училища. Проф. Денков обясни, че университетите трябва да предвиждат развитие, което се базира на реалния брой студенти, които можем да имаме в момента.

"Не може планът за развитие на един университет да се базира на броя завършващи ученици, който сме имали преди пет години", заяви министърът.

"Всяко висше училище, което има специфични затруднения, може да подготви програма, която да бъде финансирана така, че да се създаде устойчиво развитие на базата на наличните студенти", заяви министърът.


15
Още от
Напиши коментар Коментари
12
0
 
0
 
! Отговори
ХИМИК преди 1 година
Временният министър е ХИМИК :)) Кандидат-студентите не искат да учат химия във ВУЗ. Не искат да учат и математика във ВУЗ. Но това няма значение! Министърът иска да напълни специалност "Математика" т.е "Химия" :)) Затова ще намали бройките за търсените специалности и ще увеличи приема за химия. АЛО!!! Търсене-предлагане????
11
0
 
0
 
! Отговори
ВИСШЕ БАНИЧКА преди 1 година
Една баничка струва 2 лева,една диплома в СУ 1000 ,а една в НБУ 10 000 ......Всичко е консумация и докато е бизнес и далавера няма оправяне.
10
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Американ

Донякъде си прав, но не и за филолозите. Нужни са учители по граматика и литература, преподаватели по чужди езици и преводачи, коректори и литературни редактори в издателствата и в редакциите на периодичните издания - всичката тази работа я вършат филолози.
9
0
 
6
 
! Отговори
До 4 преди 1 година
До Тотална липса на иде

Но ОСЕМ други наши състуденти, от посредствените, станаха редовни докторанти! За повечето от тях знаем, че са връзкари, а за останалите лично аз съм наясно, че дори тройките и четворките им нямат покритие със знания. Или са си взели тези изпити на късмет, или с връзки. За тях обаче имаше докторантски стипендии и научни ръководители, после ги назначиха в БАН, а отличниците писаха дисертации сами, за сметка на свободното си време!
Чак "цвета на нацията" тези в БАН не са!
8
1
 
4
 
! Отговори
Американ преди 1 година
Психология, социология, филология...логия... как очаквате тези да си намират работа 100%? Че то няма как и 30% да си намерят такава, тези специалности са почти ненужни в живота..
7
1
 
4
 
! Отговори
До 4 преди 1 година
До Тотална липса на иде

Чак пък "цветът на нацията" ...
От всички мои състуденти, които завършиха висше образование с общ успех над (5.50), повече от половината кандидатстваха за редовни докторантури в институти на БАН, но само един спечели такъв конкурс.Обаче дядо му е бил директор на същия институт още преди промените. От онези, които не се класираха, трима направиха свободни докторантури към БАН, но постъпиха на работа в университета, в БАН не ги взеха.
Но, за твое сведение - продължавам...
6
2
 
3
 
! Отговори
край преди 1 година
Юридическите факултети на университетите в Симитли и Червен бяг са против реформата. Факултета от Твърдица е съгласен.
5
1
 
9
 
! Отговори
BOC преди 1 година
МОН и цялата държава да обмислят как да премахнат частните ВУЗ-ове, които са създадени някой да печели много пари, а не за да обучават висши кадри!!!
51, ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН ВУЗ-а има в Бг и се приема "куцо и сакато", само за да се дои, ДА СЕ ЦОЦА от държавата!!!
Ниво на образование НУЛА!!!
4
0
 
3
 
! Отговори
До 5 :) преди 1 година
Да им спрат стипендиите тогава :) Ако искаме да дръпнем напред, трябва да се инвестира. Та ако искаме например да имаме образование ти какво предлагаш да намалим заплатите на учителите, т.к. не си вършат работата? Аз пък смятам, че първо работодателят дава пари и едновременно с това иска работа. А не обратното, ти първо свърши една прекрасна работа, а после аз ще ти вдигна заплатата. Не става. Ако има конкуренция няма да има скатавки
3
1
 
8
 
! Отговори
Тотална липса на иде преди 1 година
Види се, че и новото ръководство на МОН няма идеи. Проблемът е в заплащането след университета. Няма как да искате един специалист да се реализира като се скъса да учи, а накрая му предлагат 500 лева заплата. Министърът да каже какво мисли за стипендиите на докторантите? Те получават 450 лева. Цветът на нацията, получава по-малко от чистач на тоалетна.
2
2
 
3
 
! Отговори
А останалите 30%? преди 1 година
Ще учат ей така, за разкош!
Няма лошо, ако са богати наследници или момичета, които искат да се омъжат и да не работят, а да си гледат домакинството. Но едва ли всички са такива.
За реализацията на поне една част от студентите нека поема грижа държавата и фирмите, които биха ги назначили на работа. За целта може да се прави класиране по успех още след завършването на първи курс и ясно да се каже, че ако до края на следването поддържат успех минимум мн.добър (5), ще имат гарантирано назначение.
1
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
И кой ще учи в тези вузове. Само след 5 години....ти да видиш.