Образование, езици, култура - българинът е в "златната среда"

Изследване сочи: Жените са по-ученолюбиви и четящи
15 сеп 2017 18:15, Анисия Иванова
5
Образование, езици, култура - българинът е в "златната среда"
Снимка: Булфото, архив

По отношение на образование, четене, езикови умения и интерес към културни мероприятия българинът се намира в "златната среда". А при сравнение между двата пола българките са водещи във всички тези категории - по-ученолюбиви, по-четящи, с по-голям интерес към културни мероприятия. Това сочат данни на мащабно поручване, проведено от Националния статически институт.

Изследването на образованието и обучението на възрастни (Adult Education Survey) се провежда веднъж на 5 години във всички държави - членки на ЕС.

Наблюдението е проведено в България през периода 18 ноември 2016 - 15 януари 2017 година. Обхваната е представителна за страната извадка от 4812 обикновени домакинства, като чрез пряко интервю успешно са анкетирани 6530 лица.

Изследването на образованието и обучението за възрастни се провежда за трети път в България. Включени са широк кръг от теми: участие в различните форми на учене през целия живот (формално, неформално и самостоятелно образование и обучение), пречки за участие, достъп до информация относно възможностите за образование и обучение, езикови умения, участие в културни събития, съобщават от НСИ.

От лицата в активна трудова възраст - 25 - 64 години, в държавното или частно образование са записани 113.9 хил. от анкетираните. В сравнение с предходното изследването през 2011 г., се наблюдава повишение с 16.7 хил. лица. Жените в изследваната възрастова група по-често са участвали във такава форма на образование.

При неформалното обучение - курсове, частни уроци, семинари и работни срещи и др., най-висок е делът на обученията на работното място  - 59.0%, следвани от семинари или работни срещи ("уоркшоп“) с обучителен характер (25.4%), курсове (13.7%) и частни уроци (2.0%).

Участниците в неформалното обучение са посочили повече от една причина за участието си, като най-голям е делът на желаещите да извършват работата си по-добре, следван от тези, които са били задължените от работодател.

Над 60% от хората, участвали в неформално обучение, са заявили, че използват голяма част от придобитите нови знания и умения.

Средната сума, отделена за неформално обучение от едно лице или от член на неговото домакинство, възлиза на 25.9 лева.

Придобитите нови знания и умения от неформалните обучения са помогнали на 74.5% от анкетираните за по-добро професионално представяне, за 28.0% са допринесли за изпълнението на нови задачи на работното място.

Само при 9.6% са довели до увеличение на заплащането.

Резултатите от проведеното изследване показват, че половината от анкетираните са се обучавали сами и отново жените са по-активни от мъжете.

Интересен е фактът, че твърде висок е процентът на желаещите да се образоват допълнително във възрастовата граница 55 - 64 години.

Основният метод за самообучение е с помощта на компютър (онлайн или офлайн), използван от 70.4% от лицата, участвали в тази форма на обучение, следван от образователните програми по телевизията или радиото.

Сред основните причини, които са попречили на анкетираните да учат, са: липса на свободно време, висока цена на образователната програма и липса на подходящо обучение за лицата.

Резултатите от изследването показват, че 49.5% от населението в активна трудова възраст ползва поне един чужд език. С най-голям дял са тези, които работят с английски език - 31.3%, следвани от руски - 22.1%, немски - 5.7% и френски език - 3.2%.

Данните сочат, че 43.9% от населението на страната не е участвало в нито едно културно събитие - посещение на представление на живо, кино или културна забележителност за последната една година.

53.1% са прочели поне една книга през свободното си време. Мъжете, прочели поне една книга през свободното си време, са 45.1%, а жените - 61.2%.

Почти половината от анкетираното население чете вестници (включително електронни издания) всеки ден или почти всеки ден. Тук обаче мъжете са по-активни от жените.

В изследването са включени допълнително и лицата на възраст 18 - 24 години, уточняват от НСИ.

Около две трети от тях са учили през последните 12 месеца - основно за придобиване на бакалавърска степен.

В неформално обучение - курсове, частни уроци и др., са участвали 22.8% от анкетираните, и тук най-висок е относителният дял на ученето посредством компютър.

79.1% от анкетираните в тази възраст използват поне един чужд език, основно английски.

Над половината са посетили поне веднъж през изминалата година представления на живо - пиеси, концерти, опери, балетни, танцови, шоу- спектакли.

Две трети от населението в тази възрастова група е прочело поне една книга през свободното си време, но и тук жените са по-активно четящи от мъжете.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изследването на образованието и обучението на възрастни се провежда за трети път в България, след проведеното пилотно изследване през 2007 г. и редовното  през 2011 г., като в бъдеще ще се провежда през период от 6 години.

Наблюдението е проведено през периода 18 ноември 2016 - 15 януари 2017 година. Участието в различните форми на учене през целия живот (УЦЖ) се установява за период от 12 месеца преди датата на интервюто.

Тематичните области, включени във въпросника, са разделени в следните основни модули: социално-демографски характеристики на лицата; достъп до информация относно възможностите за образование и обучение; участие във формално образование и обучение; участие в неформално обучение; пречки за участие във формално или неформално образование и обучение; самостоятелно обучение; езикови умения; участие в културни събития.

Обхваната е представителна за страната извадка от 4 812 обикновени домакинства. Изследването се провежда от НСИ на принципа на доброволното участие на лицата чрез "пряко интервю“. Анкетирани са допълнително лица от възрастовите групи 18 - 24 и 65 - 69 години.


5
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
0
 
2
 
! Отговори
Helleborus преди 1 година
Самата идея, че образованието цели получаването на лист хартия, който единствен ти отваря врати, а той се дава от едни държавни чиновници, убива естествената любознателност у човека и любопитството към света. Никой, който се е записал някъде, не защото му е любопитно как точно молекулите се свързват, а защото ще получи достъп до работното си място, се дезинтересира от всичко друго, освен получаването на скъпоценния документ. МОН прави нещо като Шенген, допуска до работа своите, а не образованите
4
0
 
2
 
! Отговори
Helleborus преди 1 година
Във Великобритания, където образованието е свободно, то е продукт, който се предлага през целия живот. Мнозина възрастни посещават курсове - готварство, цветарство, интериорен дизайн, курсове за писатели и др. Това е и начин да останеш млад, защото остаряването е зацикляне в познатото. Това е и начин да намираш среда и приятели, с твоето мислене. Обучението се инициира от свободни и интересни хора, реално практикуващи в различните сфери. Тази свобода губим заради МОН и всевластието на чиновника
3
7
 
0
 
! Отговори
Пълни глупости преди 1 година
Българите са най-неграмотната нация в Европа а жените са толкова тъпи че
не си струва да ги коментирам.
2
0
 
0
 
! Отговори
Дф преди 1 година
Великолепният век: Кьосем

Хахахахах
Хахахахаха
АХахахахахах
1
0
 
11
 
! Отговори
Стара школа преди 1 година
Толкова сме образовани и ученолюбиви, и всеки втори е с тапия за висше, а пишемЕ "й" вместо "и" за множествено число, събираме се да се видимЕ. Пишем "незнам", защото не знаем, че са две отделни думички. Общата ни култура се изчерпва с хитовете по Планета поп фолк, серЯлите и вестник "Лична драма" .Единственият ни източник на "достоверна" информация е Фейсбук.