Можем ли да вземем пример от английската образователна система?

С този въпрос Dnes.bg се обърна към Лина Хотнишка, която е преминала през всички степени на образование на Острова. В началото на 4 клас тя заминава за Великобритания, там завършва своето начално, средно и висше образование, получавайки бакалавърска степен по политология и международни отношения от лондонския университет Роял Холоуей през 2009 г. ВУЗ-ът е един от водещите университети - на 17-то място във Великобритания и на 118-то в света.

Година по-късно се завръща в България, където получава своята преподавателска квалификация по английски език за чужденци и завършва магистратура по английски език и култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Всяка една от степените си на образование - и в Анлгия, и в България, тя завършва с отличен, над 5.50.

Днес Лина преподава английски език на неанглоговорящи и английска литература, математика и френски език на англоговорящи. Омъжена е, майка е на три деца.

Разликите в образователните системи между България и Англия са идеологически, колкото и странно да звучи това в контекста на двадесет и първи век, в който се очаква всички европейски общества да бъдат основани на едни и същи принципи. Ще обясня какво имам предвид.

Английската система третира учениците като индивиди, различни и уникални в своите дарби, потенциал и силни страни. Затова още след седми клас започва процес на специализация, в който учениците, които показват умения в определени предмети, започват да ги изучават по-разширено, за сметка на предметите, в които срещат повече трудности. Кулминацията на този процес е в 11 клас, когато учениците избират 3 или максимум 4 предмета, които изучават през последните 2 години от средното си образование, които сформират тяхната "диплома".

Те полагат изпити по тези три предмета в края на 12 клас и с оценките от тези изпити кандидатстват в университет. Така например - ученици, които показват умения в точните науки, могат да получат три пълни шестици по химия, физика и биология и да влязат да учат медицина в най-добрите университети без средният успех на дипломата им да бъде повлиян от оценки по предмети, които нямат отношение към медицината.

Така отрано се отсяват филолози от инженери, спортисти от философи и пр. Това е повече от естествено!

Защо да не насърчаваме децата да развиват писателските си дарби, вместо да ги обезсърчаваме за това, че не разбират висшата математика толкова добре, колкото онези, които имат по-аналитичен ум?

Вярвам причината е в това, че образователната система в България е преминала само през козметична идеологическа реформа. Премахват се униформите след края на тоталитарния режим с идеята, че така децата ще изразяват своята индивидуалност, но не е направено така, че индивидуалността им да може да се изразява чрез самия образователен процес!

Нима дрехите са по-важен израз на индивидуалността, отколкото дарбите и уменията, които са заложени в учениците?

В Англия униформата е задължителна във всички държавни училища. Частните училища имат право да решават дали да изискват униформи от учениците си и въпреки това почти не се срещат частни училища, в които не се носят униформи. Ползите от униформите са очевидни за всички здравомислещи хора, затова не считам, че има нужда да ги посочвам тук. Мисля, че униформите трябва да са задължителни за всички държавни учебни заведения!

Въпросът е по-скоро дали има политическа воля в страната ни да се премахне "униформата" в образователния процес.

Друга основна разлика между българската и английската система е в начина на оценяване на учениците. В Англия изпитите, които сформират дипломите за основно и средно образование, които се полагат на 16- и 18-годишна възраст, се съставят и оценяват от организации, които са независими от образователните институции.

Това е един вид "разделяне на властите" в образователната система и, ако се замислим, има логика в това преподавателите и изпитващите да не бъдат едни и същи лица! По време на изпитните сесии на учениците се дава "кандидатски номер" – цифра, която записват в поле на всеки лист хартия, който използват в изпитите. Така, когато тяхната работа се проверява от съответната компания, проверяващият няма никаква лична информация за съотвения ученик – той не знае нищо относно неговата раса, националност, пол и религиозна принадлежност. Това е един сигурен начин да се избягва дискриминацията при оценяването на изпитната работа.

Разбира се, така и злоупотреби като "купуване" на оценки стават невъзможни, защото изпитващите са анонимни лица, които получават изпитни работи с кандидатски номера, избрани на случаен принцип.

Единствените оценки, които учителите поставят, са тези, свързани с вътрешното оценяване в училищата, но те нямат отношение към тяхната диплома, а са по-скоро с информативна цел относно нивото на учениците. Оценките, които учителите поставят са два вида – оценка за успех и оценка за поведение и/или отношение към предмета – и тези оценки са абсолютно независими една от друга.

Според мен това е единственият честен начин учители да оценяват ученици! За мен е безумие, както е регламентирано в българската система, детето ми да получи тройка по математика и аз да не знам дали то е получило тази оценка, защото не се старае, или защото полага всички усилия, но все пак не успява да усвои материала! Също така, нормално е да бъда информирана дали детето ми се държи невъзпитано в час, въпреки че е пълен отличник!

Училищата трябва да бъдат институции за прогрес във всяко една област от живота на учениците – образователен, културен и нравствен.

По време на тоталитарния режим в България също е имало оценки за "поведение“, но те, както униформите, отпадат като задължения на образователните институции, най-вероятно защото често са били използвани с политически цели. На моя чичо са му намалили поведението, когато бил ученик, защото на Великден отишъл на църква... Но това, че е имало такъв вид злоупотреби, не означава, че самата идея на оценките за поведение е нещо неправилно!

Фактът, че едва през 2016 г. се регламентира домашното образование в България е още един признак за болезнено бавната идеологическа реформа на образователната система в страната.

В Англия домашното образование отдавна е регламентирано – всъщност то предшества институционализираното образование там, което става норма след индустриалната революция. Благородническите английски семейства от край време са образовали децата си в домашни условия, като за целта са наемали частни преподаватели по съответните предмети.

Така домашното образование в Англия до ден днешен се счита за привилегия на заможните семейства и е нещо, което мнозина биха искали да могат да си позволят. Същевременно в по-голямата част от българското общество все още преобладава мисленето, че домашното образование е нещо "ненормално" и едва ли не вредно за децата! Отново виждаме коренните идеологически разлики между английската и българската образователна система – в едната страна се гледа на децата като на индивиди, а в другата – като части от масовката на випуск еди-кой си.

Поради факта, че в Англия изпитващите организации са независими от училищата, родители, които образоват децата си у дома, сами решават коя организация да изберат и кога детето им да се яви на съответния изпит в зависимост от неговите индивидуални способности. Така много деца в Англия, които се образоват у дома, имат възможността да завършат училище по-рано. Свободата на родителите да решават как да образоват децата си е нещо, което дори не се дискутира в английското общество – то е толкова естествена норма, колкото е свободата при религиозната или политическата принадлежност.

В България, вместо все повече да се овластяват родителите и да се подкрепят в образователните решения, които те взимат за децата си, през последните 10 години видяхме множество опити от страна на държавата да налага своята воля в областта на образованието, отново в унисон с остатъците от тоталитарната идеология на миналия строй. Така бяхме свидетели на многобройни предложения, отправени от политическия елит, предучилищното образование да бъде направено задължително.

Поради елементи, останали от тоталитарното мислене, в политическите среди през изминалата година видяхме как държавниците ни са повече от готови да присвоят чужди практики в областта на детското законодателство и социалната политика, ако те дават власт на държавата за сметка на семействата. Как можем да си обясним факта, че сме склонни да приемаме едни практики от западните общества, а други не, освен ако не сравним идеологическите основи на тези практики? Очевидно е, че като страна имаме преференции към политики, които овластяват държавата за сметка на индивида, което е плод на тоталитарното ни наследство.

Време е да отсеем житото от плявата.

Време е да възприемем добрите неща от западната образователна система, като не преставаме да стоим непреклонни пред вредни влияния като ювеналната юстиция, джендър идеологията и ранното сексуално образование, които се опитват да влизат в българските училища чрез анкети от ЕС, нови програми, учебници и помагала, чрез либералните идеи за възпитание от Европа.

Автор: Лина Хотнишка

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase