Всички български ученици трябва незабавно и безусловно да влязат в училище. Тестването на учениците трябва веднага да спре, не само защото прилаганите тестове са ниско ефективни, но и защото прилаганите насоки създават разделение в обществото и лишават огромен процент ученици от правото им за качествено редовно образование. Категорично трябва да се спре порочната практика родителите да могат да спират децата си от училище, прикривайки се зад избора на обучение в ОРЕС среда. Това е вредно за българските ученици, смятат експерти.

Синдикат „Образование“ направи анализ на образователната система в коледната седмица и визира някои важни приоритети за образователната система, които би трябвало МОН и Правителството на Република България да не забравят в своите действия.

Според анализа неприлагането на зелен сертификат в българския парламент, а неговото въвеждане в образователните институции, показва лошо държавническо мислене и е пример за антигражданско образование към нашите деца и ученици. Българските учители са с най-високия процент на ваксинация, близо 60% и са най-подходящия пример за висока гражданска позиция, който да следва обществото ни. Но, ако не бъдат променени сегашните насоки, след обсъждане със социалните партньори и двете министерства – МОН и МЗ, Синдикатът би могъл да препоръча на българските учители и директори да не спазват дискриминационните правила с тестването и прилагането на зелените сертификати в училище.

Финансирането на системата показва плаха стъпка в правилната посока, но процентът за образование /Ако се спази предложението на МОН към МФ/ нарастващ до 3,8% от БВП е безкрайно далече от традиционния 6% в останалите страни членки. Този бюджет обрича на много трудно съществуване образователните институции с брутално нарасналите разходи за издръжка по отношение на горива, услуги и ремонти. Трябва, като финансова национална образователна политика да се приложи диференцирано ДДС към училищните разходи, а такса смет към образователните институции незабавно да отпадне.

Образователните институции по отношение на цените на ток, парно, електроенергия и много други в България се третират като търговски предприятия, което ги обрича на мизерия. Делегираните бюджети към образователните институции, са несравними с унизителното за училищата централизирано финансиране, познато до голямата учителска стачка през 2007г. Тъй че, ако сега и веднага се приложи идеята на политиците, парите да следват само качеството, това ще породи още по-големи неравенства на учениците в образователната системата. Трябва в сега съществуващите делегирани бюджети да се добави компонент за учител, добавящ допълнителни средства, които да гарантират достъп до учители със специалности в малките общини. По този начин - със специалисти ще се гарантира равният достъп до образование на всички ученици. И нека не забравяме, че за този равен достъп до образование и създание на образователни институции в унисон със стандарта за физическа среда и библиотечно осигуряване са необходими почти 10 милиарда лева.

Борбата с бумащината в образователната система е наследствена на няколко управленчески екипа на МОН, а успехите са повече от скромни. Българския учител и директор са подложени ежечасно на брутални и безсмислени административни интервенции, които го прегарят брутално и отнемат от времето и енергията за работа с учениците. Голямата промяна засега не е в намаляването на размера на административната тежест, а в нейното превръщане в електронна бумащина. От години Синдикат „Образование“ настоява за единна електронна платформа на МОН, която да пести време и енергия на педагогическите специалисти при образователните дейности. Понастоящем идентични данни се изискват многократно от различни дирекции на МОН, поради липса на административна електронна координация.

Пълният преглед на учебните програми и учебното съдържание е фундаментално необходим, но този процес трябва да се извърши смислено, с използване на експертния капацитет на българските учители и техните национално представени организации. Много закъсняваме с преодоляването на академизма и продължаващото дистанциране от практическите умения и проектно-базираното обучение. Тук е важно да акцентираме, че българските учители няма допуснат, да говорят и преподават „различна“ история за събития, които включват Северна Македония, каквито и да са политическите решения по този казус в Европейския съюз.

По темата за началото на учебната година синдикат „Образование“ прави голямо национално проучване, но засега идеята намира по-скоро негативни реакции.

Политиката по подбор, задържане, защита, финансиране на труда, квалификация и атестация на педагогическите специалисти трябва да се оптимизира, като се работи съвместно с представителните синдикати и се вземат предвид следните особености:
•    Българските учители са с най-високата за ЕС средна възраст, като тази тенденция се запазва последните 7 години;
•    Младите учители, проявили интерес към образователната система, не остават трайно в професията поради обективни причини, често това е агресивно и обидно отношение към тях от родители;
•    Българския учител и директор са с най-голям дефицит на компенсаторни механизми, които да пазят неговото физическо и психическо здраве, в целия ЕС;
•    Липса на диференциация в труда на учителите, като преподавателските и възпитателни дейности се смесват с  организационни дейности;
•    Безплатната работа в многобройни комисии натоварва учителите в дейности със спорна ефективност;
•    Искане на доказателство от РУО и МОН за всеки детайл от работата на учителя.
Политиката за атестации на педагогическите специалист, която еволюира в електронна атестация, е копие на диференцираното заплащане на педагозите. Полезният ход тук е събиране на двата процеса, като се регламентира допълнително финансово възнаграждение по скалата на атестиране, а в атестационните комисии да участват представителните синдикатите на учителите.

Дебатът за мандатност на директорския труд е многогодишен, но без липса на никакви резултати. В подбора на директорите е важно:

•    Да се ситуира ценз, примерно специалност „Управление на образованието“ към кандидатите за директори на образователни институции, сега изискването е само педагогическо образование;
•    Да се прилага изискване за опит в управлението, като заместник-директори или съветник на директора, което е европейският формат. Сега изискването е само за минимален стаж като учител;
•    Комисиите за назначение на директори да се ситуират със задължителното участие на представители на представителните синдикати. Сега липсата на синдикално участие катализира политизацията на системата;
•    Атестационни комисии за директори да се формират с участието на представителните синдикати;
•    Задължителна мандатност с ограничен или неограничен брой мандати на директорите.

За да се подобрят резултатите на учениците, трябва да се спре традиционното често преминаване в ОРЕС и да се активизира Стратегията за възпитанието и граденето на ценности в образователните институции. Ако българският учител не бъде оставен от обществото да бъде главният генератор във възпитателните процеси и формирането на граждански добродетели, в позитивно партньорство с родителите, то България ще бъде погълната от задълбочаващата се инфлация на ценностната система.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase