С проектобюджета за 2024 година бяха намалени парите в някои сектори, сред които и образованието. Какви ще бъдат последиците от това, защо резултатите от PISA са ниски и какви са основните проблеми в образованието, Dnes.bg попита Красимир Вълчев, бивш миистър на образованието и председател на Комисията по образованието в НС в момента.

Господин Вълчев, бюджетът за 2024 година заага по-малък процент от БВП за образование. Какви ще бъдат последиците от това?

В развитите страни десетилетия наред средното ниво на разходите за образование е 5%. Това не е самоцел. За да бъде системата нормално финансирана, трябват 5 на сто от БВП. Ние достигнахме 4,5% от БВП, но в последните три години процентът намаля до 4,1 на сто. А когато намаляват средствата за образование, се появяват дефицити и необезпечени разходи в системата. В бюджет 2024 г. има много такива примери.

Въпреки номиналното увеличение на някои разходи, средствата реално намаляват, тъй като инфлацията е по-висока. С едни и същи средства могат да се осигурят по-малко неща. В предходните години постигнахме надпартиен консенсус учителските заплати да са 125% от средната за страната и може да се каже, че поне от учители не пестяхме. Достигнахме това ниво преди три години и оттогава го поддържаме. За съжаление обаче с бюджета за 2024 година това няма да бъде продължено, защото учителските заплати ще нараснат два пъти по-малко, отколкото нараства средната заплата за страната. Асен Василев е спестил близо 200 млн. лева от учители. Няма достатъчно средства за приобщаващо образование и за материална база. Няма предвидени средства за училищни автобуси. Стои нерешен проблемът с недофинансирането на профилите в гимназиален етап, особено природо-математическите. Няма да има и средства за актуализация на стипендиите. Необходима е актуализация на средствата за храната в училищата. Актуализирани са само парите за храна в детските градини, което е една от малкото положителни новини в този проектобюджет. Друга положителна новина е, че са осигурени средства за образователните медиатори.

А как стоят нещата във висшето образование?

С последните три бюджета най-много беше намален бюджетът за висше образование. През 2021 година делът на разходите от БВП за него е бил 0,75%, за 2024 година е предложен на 0,60. Изоставена бе политиката за увеличение на субсидията в зависимост от комплексната оценка за качество и реализация. Висшето образование е единствената система, която се финансира въз основа на качествена оценка. Тя доведе до промяна в стимулите и поведението на висшите училища. Те започнаха да насърчават научната и публикационната активност, създадени бяха стимули да се концентрират върху силните си направления, където завършилите имат добра професионална реализация. Сега отстъпваме от тази политика. Въпреки че много обичаме да говорим, че финансирането трябва да бъде обвързано с качеството, там, където имаше такова обвързване, се отказваме. В този бюджет няма увеличение на компонента за качество във формулата, по която се разпределят субсидиите за висшите училища. Не са достатъчни и средствата за увеличаване на минималните заплати за академичните длъжности, които ще изостанат от тези на учителите. Силно изостават възнагражденията на неакадемичния персонал, няма да има и увеличение на стипендиите на студенти и докторанти. Няма да могат да се увеличат нормативите за хранене в студентските столове, въпреки високата инфлация на храните. Но най-големият проблем за мене си остава, че се отказваме от политиката за финансиране на висшето образование в зависимост от качеството.

Ректорите вече повдигнаха въпроса, че не искат да бъде продължавана политиката на финансиране „Парите следват студента“. На какво мнение сте – трябва ли и възможно ли е това да се случи?

Това е разговор, който се води от 20 години. Финансирането няма как да не зависи от броя на студентите. Няма как един университет, който обучава 500 студенти, и онзи, който обучава 10 000 студенти, да получават една и съща субсидия. Финансирането винаги зависи от големината. Но този модел бе надграден с качествения компонент, за който говорих преди малко. Ако се увеличава субсидията за качество, това означава, че финансирането все по-малко ще зависи от броя на студентите. И затова бе важно да продължава тази политика, но, за съжаление, Асен Василев и Николай Денков не я припознават.

За първи път от години резултатите на учениците ни в международното изследване PISA са много ниски. На какво се дължи това, може ли да го обосновем с последната образователна реформа, тъй като точно този випуск е учил по новите програми?

Резултатите са съпоставими с предходните изследвания. Ако погледнем резултатите от националното външно оценяване, ще видим, че и при тях няма съществена промяна последните 10-15 години. Това, разбира се, не е добра новина. Нямаме напредък.

Последните промени в учебните програми, за съжаление, не произведоха положителен ефект. Дори мисля, че задълбочиха проблемите, свързани и с културата на заучаване и с препускането. Системата ни е прекалено амбициозна откъм знания, като не остава време остава време за затвърждаване, упражнения, изграждане на умения. Очевидно е необходима нова, концептуално различна промяна в учебните програми. И тя трябва да се направи по различен начин от този, по който е правена досега. Иначе малко по-ниските резултати от PISA може да се дължат и на статистическа причина – като анализирах извадката, видях, че този път са включени ученици от по-слаби училища. Това може да се види и по косвени показатели – например този път с 10% по-малко са родителите, които са ангажирани с образованието на децата си. А това е най-силният фактор. Само от това резултатите спадат с 3% . Факторът, който има най-силна връзка с резултатите на децата е семейната среда, и по-конкретно ангажираността на родителите с образованието на децата им. В извадката има включени училища, където резултатът от PISA е едва 100 точки. Това са най-проблемните ученици, които в по-голямата си част не владеят българския език, дори на комуникативно ниво.

Ще има ли някаква инициатива от страна на Комисията по образованието в парламента за някакви промени?

Повечето от нужните промени не са на законово ниво. Моето мнение е, че в последните години в системата на образованието бяха извършени много промени, които са полезни и важни, но не успяваме да променим най-важното - кода на системата, две доминиращи култури, които са в сърцевината й. Едната е културата на заучаване, за която говорих. Тя касае учебните програми, оценяването, подготовката на учители – най-важния въпрос, какво и как учат децата. Втората е културата на формализъм – как функционира системата. Тя съществува предимно заради документите, учителите и директорите за това биват контролирани и наказвани за това дали са попълнили документа, а не колко и как са работили с децата. Това постоянно генерира административна тежест, демотивира учителите и потиска развитието на другите по-важни култури – на отговорност към резултатите, на отдаденост към работата с деца, на образователни иновации. Най-бързо можем да направим промени при оценяването на учениците, така че от тях да не се изисква заучаване.

Иначе на законово ниво това, което можем да направим в Народното събрание и ще го предложим при първи промени в Закона за предучилищното и училищното образование, е да забраним оценката на работа в педагогическите институции възоснова на документ. В момента така е по-лесно – като не можеш да оцениш резултата, оценяваш документа. Тоест продължава възпроизвеждането на културата на формализъм.
Разбира се, това няма да е достатъчно само по себе си, но ако МОН се концентрира изцяло върху тези две промени – в оценяването и промяната на формализма, убеден съм, че можем да постигнем резултат.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase