Снимка: БТА, архив
|
Рекетьори уреждат работа на бежанци срещу 60 процента от изкараното от тях. Те подсигуряват жилище, за което чужденците плащат наем. Дават им и заем, с който да започнат дребен бизнес, както и помещение, където да го развиват, пише в. „Монитор”.
Този тип посредничество набирало все по-голяма сила през последните години, откакто страната ни стана привлекателна дестинация за хората от Близкия изток, решили да избягат от диктаторските режими там. Благодарение на вече изградените връзки пък от месец и половина „уредените” започвали да посредничат за новодошлите си съграждани, озовали се в България след кризата в Сирия. Такъв е случая с Халиф, който има малко магазинче за арабски стоки на столичната улица „Цар Симеон”. Мъжът с охота разказва за премеждията си, откакто дошъл в България. Това станало през 2003 година, след като избягал от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Халиф бил задържан на българо-турската граница и прекарал няколко години в различни бежански лагери в страната.
„Един ден пред лагера спря голям черен джип, който остана там няколко часа. През това време шофьорът му привикваше всеки, който мине. Извикаха и мен. Мъжът отвътре ме попита какво мога да правя и аз му обясних, че в родината си съм се занимавал с търговия. Тогава той ми предложи да ми помогне да започна собствен бизнес, като трябвало да му давам процент от изкараното. Животът в бежанския лагер беше непоносим и аз се съгласих”, разказа Халиф на все още развален български. Той получил 4 хил. лева, помещение от 10 квадратни метра и квартира. С парите платил наема за няколко месеца на жилището и магазина, а с останалите заредил стока. Първоначално работел без да е регистрирал фирма, но след като получил статут на постоянно пребиваващ, направил и това.
„В началото беше много трудно. Изкарвах по 100 лева на седмица, като 60 лева прибираше човекът с джипа. С другите 40 трябваше да ям и да си покривам разходите“, разказва той.
Столичният кв. „Овча купел“ буквално почерня от бежанци, които след залез слънце излизат на тумби, за да просят или за да си напазаруват нещо.
Повечето от тях са облечени добре. Спретнати и чисти са. Хората обаче не са свикнали с външния им вид и се страхуват от тях. Още по-стресиращо им действа фактът, че с всяка изминала минута след 19 часа бройката им се увеличава и през няколко метра по тротоара се заформят групички от афроамериканци от различни страни и мургави сирийци. До 20 часа те вече са из целия булевард „Монтевидео“. Събират се на големи тумби и започват да обсъждат нещо на езика си, който е неразбираем за повечето хора. Спявката продължава около половин час, след което бежанците се разпръскват с бавна крачка из централната част на „Овча купел”.
Сергиите и магазинчетата спускат кепенците и трескаво прибират стоката си. Няколко минути по-късно по улицата започват да излизат и първите групи чужденци. На пръв поглед те не изглеждат опасни. Бежанците, които били настанени в дома в „Овча купел”, не страдали от липса на храна, тъй като освен държавата и много ислямски организации им помагали. Проблемът за тях обаче бил, че нямат пари за цигари и алкохол. Поради тази причина много от тях прибягвали до просията. Те обикаляли по магазините и кафенетата с протегнати ръце, а със събраните стотинки си купували кутия цигари, която си поделяли няколко човека.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase