Едва 26.9 на сто от българите на възраст 30-34 години са с висше образование в момента въпреки големия брой висши училища.

Данните изнесе просветният министър Анелия Клисарова на дискусия в Министерския съвет по проекта на стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020 г.

Целта, която си поставят управляващите до 2020-2025 година, е този процент да стигне 34-36 на сто.
Системата на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища – 37 държавни и 14 частни, в това число 44 университета и специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежа.

Тази експанзия обаче не се е отразила благоприятно на качеството и ефективността на образованието.

Драстично се разминава профилът на подготвените специалности във висшите училища и реалното търсене на пазара - по-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответната професия. По данни на Българската стопанска камара около 80% от професионалните направления и специалностите във висшите училища трудно се вписват в актуалната структура на най-търсените професии.

Клисарова описа ситуацията в момента – повече места, отколкото кандидат-студенти, затруднен достъп на младежи от нискодоходните групи, подценяване на проблема с отпадналите ученици в началното и средното образование. Растат и предпочитанията на младите българи към висшето образование в чужбина.

Министърът заяви, че реформите са в правилна посока, но закъсняват. "Не инвестирахме достатъчно във висшето образование в последните няколко години", посочи Клисарова.

Като заяви, че „трябва да сме амбициозни“, министърът постави следните въпроси за обсъждане – как да улесним достъпа до висше образование - да разширим входа и да има строг контрол на изхода или да бъде облекчена системата на приемане на студенти във висшите училища, какъв контрол да упражняваме, как ще достигнем високо качество на висшето образование, как ще оптимизираме броя на висшите училища.

Тя заяви, че ни е необходима гъвкава система за акредитация, в която може да се мисли и за участието на чуждестранни агенции и експерти.

Клисарова постави и други въпроси пред участниците в дискусията – трябва ли да има професионален бакалавър, за кои направления да има дистанционно обучение.

Премиерът Пламен Орешарски, който откри дискусията, изрази надежда стратегията не само да бъде добре приета от външните ни партньори във връзка с достъпа до европейските фондове, а по-скоро да служи на обществото, за да бъде подобрено качеството на висшето образование.

Премиерът подчерта, че висшето образование е основен фактор на личностното и общественото развитие на всеки един човек, но и ключов фактор за развитие на икономиката ни, особено „в днешните времена, където знанието е сила в пълния смисъл на тази дума“.

„Доста упреци чуваме напоследък срещу качеството на висшето образование у нас, не приемам еднозначно тези коментари. От една страна самите ние добре осъзнаваме слабостите, имаме планове за подобряване, още по-добре е тези планове да ги обобщим в една стратегия.

От друга страна самият факт, че доста наши възпитаници намират добра реализация не само у нас, а и в чужбина, показва, че както и в много други сфери критиката по отношение на висшето образование в отделни аспекти е преекспонирана“, заяви Орешарски.

Премиерът смята, че е хубаво да има критика, но „нашето общество е критично повече отколкото е необходимо“. Все пак той призова на критиката да се гледа по градивен начин, така че тя да служи за подобряване на системите.

Орешарски заяви, че като брой на висшите учебни заведения сме в първата половина на страните от ЕС, по брой на младежи, които получават висше образование обаче, сме доста назад – във втората половина.

Той постави за решаване няколко основни задачи – подобряване на връзката между висшето образование и практиката, приближаване на висшето образование до практиката, подобряване на структурата на специалностите.

Премиерът напомни, че една голяма част от младите хора у нас предпочитат да завършват висше образование навън. „Трябва да направим така, че да приравним качеството на висшето образование до водещите университетски центрове и по този начин ще привлечем и достатъчно външни студенти, за които завършването на българско висше учебно заведение ще бъде гордост и чест“, заяви Пламен Орешарски, който гарантира, че образованието ще продължи да бъде приоритетна сфера.

Лиляна Вълчева от Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ съобщи, че преговорите с управляващите са приключили успешно и с постановление на правителството за следващата година ще бъдат разпределени допълнително 21.5 млн. лв. към висшите училища.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase