Съветът на ЕС по икономическите и финансовите въпроси одобри шестте препоръки на Европейската комисия за България по националната програма за реформи за тази година, които бяха представени през юни, предава БТА.

Според тях страната трябва да увеличи бюджетните мерки за 2014 г. с оглед на възникващото отклонение спрямо изискванията на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж. Според ЕК следва да се укрепи бюджетната стратегия през 2015  година, за да се постигнат средносрочната цел и нейното спазване през следващите години. Необходимо е да се осигури на новия фискален съвет необходимият капацитет, за да може той да изпълни своя мандат. Страната трябва да въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сивата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията.

Втората препоръка предвижда България да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система, като продължи планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст и установи механизъм за обвързването ѝ с очакваната продължителност на живота в дългосрочен план, като същевременно премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране и въведе еднаква законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените.

България трябва да въведе и по-строги показатели и процедури при отпускането на пенсии за инвалидност, например чрез по-добро отчитане на остатъчната работоспособност на подалите заявление за получаване на такава пенсия. Необходимо е също да се осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване, включително чрез подобряване на ценообразуването за услугите в областта на здравеопазването при обвързване на финансирането на болниците с резултатите, ускоряване на оптимизирането на болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение.

Третата препоръка е да се подобри ефикасността на Агенцията по заетостта чрез разработване на система за наблюдение на изпълнението и по-добро насочване на усилията към най-уязвимите хора, като например нискоквалифицираните и възрастните работници, дългосрочно безработните и ромите. България трябва да разшири обхвата и ефективността на активните политики по заетостта, за да може способността им да откриват работници с  подходящ профил да бъде повишена и да може те да достигат до нерегистрираните млади хора, които нито работят, нито учат или се обучават, в съответствие с целите на Гаранцията за младежта.

България трябва да повиши също ефективния обхват на обезщетенията за безработица и социалното подпомагане, както и техните връзки с мерките за активизиране. Необходимо е да се извърши широкообхватен преглед на минималните осигурителни прагове, за да може системата да не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицирани служители.

Препоръчва се след консултации със социалните партньори София да изготви прозрачни насоки за изменение на законоустановения размер на минималната  работна заплата, като се отчита въздействието й върху трудовата заетост и конкурентоспособността. С цел намаляване на бедността трябва да се подобри допълнително достъпността и ефективността на социалните услуги и трансфери за децата и възрастните хора.

Четвъртата препоръка е България да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформите в областта на професионалното и висшето образование, за да се увеличат равнището и съответствието на уменията, като същевременно насърчава партньорствата между образователните институции и деловите среди, така че резултатите да отговарят по-добре на потребностите на пазара на труда. Необходимо е повишаване на  качеството на институциите за професионално образование и обучение и подобряване на достъпа до учене през целия живот.

Страната следва да увеличи усилията за подобряване на достъпа до качествено приобщаващо предучилищно и училищно образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите, и да прилага стриктно правилата, които обвързват плащането на детски надбавки с участие в образованието.

Петата препоръка е България да продължи подобряването на бизнес средата, най-вече за малките и средните предприятия, като намалява бюрокрацията, насърчава електронното управление, рационализира производствата при неплатежоспособност и прилага законодателството за просрочените плащания. Необходимо е да се подобри системата за възлагане на обществени поръчки чрез ограмотяване на администрацията и повишаване на предварителните проверки, извършвани от Агенцията по обществени поръчки, както и чрез предприемане на конкретни действия за въвеждане на електронни обществени поръчки.

Препоръчва се страната да подобри качеството и независимостта на съдебната система, и да засили борбата срещу корупцията.

Последната, шеста препоръка, е България да разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаване на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност, по-конкретно чрез премахване на пречките за навлизане на пазара, намаляване на дела на регулираната част, увеличаване на усилията за създаване на прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ, постепенно премахване на квотите и укрепване на независимостта и възможностите на администрацията на ДКЕВР.

Препоръчва се нашата страна да ускори проектите за междусистемни връзки за пренос на газ със съседните държави от  ЕС и със страни, кандидатстващи за членство в Общността, както и да увеличи възможностите си за справяне с прекъсванията на доставките. 

Още икономика и политика четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase