Българите живеем все едно разполагаме с 1,7 планети

Драстичен спад на популациите от риби, птици и бозайници е причинила човешката дейност, показва тазгодишният доклад „Жива планета“ на WWF от 2014 г. Документът е продукт на двугодишно изследване на здравето на Земята, съобщи природозащитната организация.

Постоянно растящото търсене на природни ресурси и високи нива на въглероден диоксид, изпускан в атмосферата от все по-многобройното световно население, оказват огромен натиск върху биоразнообразието на планетата. Те заплашват сигурността, здравето и благоденствието, се казва в документа.

Популациите от риби, птици, бозайници, земноводни и влечуги, изследвани в доклада, са намалели с 52% в световен мащаб от 1970 г. насам. Видовете, обитаващи сладки води, са намалели със 76%, което средно се равнява на почти два пъти по-голяма загуба отколкото при сухоземните и морските популации.

Един от индикаторите за състоянието на планетата – екологичният отпечатък – показва, че 27 държави-членки на ЕС (без Хърватия) живеят над нивата, необходими за една планета.

Освен това те значително разчитат на природните ресурси на своите страни. Ако всеки човек средностатистически живее като един гражданин на ЕС, човечеството ще се нуждае от 2,6 планети, за да издържи натиска върху природата.

Екологичният отпечатък на България, макар и по-нисък от средния за ЕС, е по-висок, отколкото планетата може да поддържа - българите живеят, като че ли разполагат с 1,7 планети. „Българските реки от много векове са подложени на човешки натиск и почти не са останали истински реки", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България.

Човешката намеса непрекъснато променя облика на реките, което унищожава тяхната естествена среда и живота в нея. Около 80% от долните течения на големите реки в България са преградени, безпланово застроени, изправени и силно замърсени. Затова WWF започна кампания за реките, за да можем да постигнем отговорно управление на този безценен ресурс, каза още тя.

От WWF допълват, че световните емисии на въглероден диоксид, които са главната причина за глобалното затопляне, вече оказват влияние върху биоразнообразието и биологичния капацитет, заедно с благосъстоянието на хората, най-вече по отношение на осигуряването с храна и вода. Въглеродният отпечатък на Европа заема почти 50% от крайния екологичен отпечатък, поради използването на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ.

Емисиите на парникови газове в ЕС са спаднали в значителна степен от 1990 г. насам, но ни остава да изминем дълъг път, докато стигнем до намаляване на емисиите до безопасни равнища, твърдят представители на организацията.

WWF има сериозни притеснения, че опазването на околната среда не е сред приоритетите на предложената нова Европейска комисия, се казва още в съобщението.

От всички изследвани страни-членки на ЕС Белгия, държавата домакин на европейските институции, има един от най-високите в световен мащаб екологични отпечатъци на глава от населението, като се нуждае от 4,3 планети, ако всеки живееше като един средностатистически белгиец. Това принципно се дължи на въглеродния отпечатък на Белгия, който допринася с 43% към крайния екологичен отпечатък на страната.

Румъния има най-ниския екологичен отпечатък в ЕС, който се равнява на 1,4 планети, но от организацията смятат, че това се дължи на разпадането на индустрията.

Още икономически новини четете в Investor.bg