Недоволството за Сметната палата било "жалба за квоти"

Валери Димитров: Колективният модел е удобен за партийно кадруване
23 яну 2015 12:53,
1
Недоволството за Сметната палата било "жалба за квоти"
Валери Димитров. Снимка: архив, БулФото

Недоволството срещу новия модел на управление на Сметната палата е несъстоятелно и е „жалба за партийни квоти“, категоричен беше в ефира на телевизия Bulgaria on Air бившият председател на институцията Валери Димитров.

Още по темата
Припомняме, че вчера Народното събрание одобри нова конфигурация на управлението на Сметната палата – петима членове – председател и двама негови заместници, а останалите двама членове ще бъдат номинирани от професионалните одитни организации. Така управляващите върнаха стария модел на управление на иституцията.

Според Димитров именно представителите на професионални организации притесняват опозиционните партии, които са против тази промяна, защото искат да запазят „елемента на кадруване“. За него няма проблем членовете, номинирани от професионални организации, да запазят работата си и в частния сектор, защото конфликт на интереси би настъпвал изключително рядко, а при наличието му одиторите могат да си направят отвод.

Той припомни, че в началото на 2014 година бяха направени промени в Закона за Сметната палата, чрез които беше променен моделът – от малка колегия с трима членове на институцията, председател и двама заместници, на модел с деветима членове.

Това е концептуален спор дали управлението на одитиращия орган да бъде еднолично или колективно, обясни Димитров и допълни, че в повечето европейски държави управлението е еднолично. „В 12 държави членки (на ЕС – бел. ред.) преобладава еднолична сметна палата“, каза той.

Дори в страните, където има колективен одитиращ орган, решенията се взимат от 3-4 души, допълни Димитров. За него моделът с деветима ръководители на Сметната палата у нас означава „партийно котиран“ орган и колективна безотговорност при вземането на решения. „Този модел на колективна палата е много удобен за партийно кадруване“, категоричен беше бившият председател на Сметната палата.

През 1995 година, когато е създадена институцията у нас, е избран моделът на 11-членна колегия, избирана по партийни квоти, припомни още Димитров. През 2010 година се въвежда едноличното управление на Палатата.

Подробности и още интересни новини вижте на Bulgaria On Air

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
14
 
! Отговори
Мунчо преди 9 години
Сметната палата още 1992 г. следваше да си е особена юрисдикция, но някои заинтересовани отсам и оттам Атлантика, това не им оттърваше! Имаше за приватизация, концесия, еврофондове и т.н. и т.н.