Прощавай, бабо, че те забравихме...

За нашите баби, които треперят от страх зад залостената си врата
16 мар 2016 10:44,
65
Прощавай, бабо, че те забравихме...
Снимка: flickr

Баба ухае на баница и прави най-вкусната лютеница на света. Ръцете й са пухкави, а очите все влажни, сякаш ей сега ще заплаче. Отгледала е две деца, четири внука и едно правнуче с нежност, търпение и сладки мекици.

Но тези редове не са за нея. Те само припомнят топлината на бабината прегръдка и усещането за дом, която ни дава тя. Те са за всички онези наши баби, които сгушени под калпаците на селските си домове, тази нощ треперят от страх. За онези благи жени, които съдбата е оставила сами да се ослушват в тъмнината на нощта за стъпките на злосторника, дошъл не само да вземе остатъците от скромната им пенсия, а и да стори нещо още по-страшно...

Баба Дона, която млад мъж преби зверски в дома й преди няколко дни, вече не се радва на уюта на собствения си дом. От страх, тя отиде при сина си, като замени по принуда селския си двор с Пловдив.

Според мен обаче баба Дона си отиде в нощта, в която крадецът рецидивист Андон Митев влезе в къщата, взе парите й и започна да я души. Защото, ако искаш да убиеш някого, който е свикнал летем в двора му да мирише на зрели домати, а напролет на цъфнали зюмбюли, то просто можеш да го отведеш в града. Да го затвориш в апартамент, да му обясниш как работи кабелната и да му кажеш, че тук бабите не пазаруват на вересия и не гледат краставички в междублоковите пространства.

На баба Дона не й бяха откраднати само пустите 100 лева. На нея й бе отнето святото на всеки един от нас усещане за сигурност у дома. Ударите на Андон Митев всяха у моята, у вашите, у нашите баби чувството за ужас от непознатото зло зад иначе залостената входна врата.

А крадецът? Той откраднал "заради децата". Но е нанасял удари може би заради себе си. Преди години обаче същият е убил човек. До преди няколко дни "отговорният баща" бе на свобода. За да бие жестоко... за едните 100 лева.

Баба Дона е жена с хъс. Тя ще преживеее побоя, сигурна съм, но вероятно ще се пробужда често, от всяка сянка в тъмното, защото раните ще зараснат, но ония дълбоко в сърцето й ще се обаждат не само когато вали.

На баба Дона обаче не трябва да се извини крадецът Андон. Глупостта не се лекува. Лошият човек е празен, затова не търсете у него нормални чувства като състрадание и хуманност. Неговото място е зад решетките и никъде другаде.

На възрастната жена трябва да се извини държавата, защото тя е пуснала един убиец на свобода. И защото все няма достатъчно полиция, която да пази нашите баби на село.

Иска ми се и ние да се извиним обаче, защото забързани все да гоним пари, власт, престиж, кариера или просто по-добро утре, забравихме за светлото вчера, които именно бабите ни подариха. Забравихме най-вкусната лютеница, мекиците и топлите й ръце...

Затова... прощавай, бабо, че те забравихме! Прощавай, че понякога забравяхме рождения ти ден. И бързахме да хукнем обратно в лудото си ежедневие без да си доядем чинията. И че не се обаждахме. Затова: "Ало, бабо, аз съм... Благодаря ти! Обичам те!".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


65
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
0
 
86
 
! Отговори
Край преди 8 години
Страданията на тези жени обезсмислят съществуването на държава България. Излишни са народно събрание, президент, правителство, съдилища, полиция ако това продължава. Излишни сме и българските мъже ако не можем да опазим честта и пенсиите на възрастните жени.
10
0
 
34
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
До gosда, виновни сме, но идеята не е да напуснем работа, а да се размърдаме, да се вдигнем на протест и да принудим полицията и поредния министър да си свършат работата!
9
11
 
26
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Селата се обезлюдиха и там вече не е весело като в нашето детство . Всичко започна от грандоманията на БКП . Почнаха едни безмислени заводи да се строят на мястото на китните градини и ниви . Показателен пример е оловно цинковия завод между Пловдив и Асеновград . Там имаше черешови градини . Един ден Антон Югов казва , тук ще построим един завод за да ни помните . Е запомнихме го с отровите , и рака по хората . Прости хора на власт , това стана през 1944 г. в България .
8
30
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Този дето го е писал това не е виждал моята баба...
7
3
 
48
 
! Отговори
до 2 преди 8 години
Някои хора нямат роднини. Задължение е на държавата да осигури нормален живот на населението- пише го и в конституцията. Или чукча не читател?
6
0
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Админите, кво стана защо името на авторката излиза на звездички? Написах Б.ел-чевска...
5
2
 
56
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Браво, ***! Прекрасен текст! Пишете повече такива хубави материали, момичета и момчета, а не само неграмотните жълтини...
4
17
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
До Азвземи хапче
3
56
 
10
 
! Отговори
внук преди 8 години
Мила бабо,Обичам те и дълбоко съжалявам, че живота ти премина в ролята на мижитурка. И когато оплакваш тежката си съдба ще те попитам няколко неща.Защо се омъжи на 18? Защото обичаше дядо или защото така трябваше ? Защо роди децата си ? Защото ги искаше или защото това се очакваше от теб ? Защо ги научи, да мълчат, че и стените имат уши? За да ги предпазиш или защото беше малодушна ? Защо гласуваше и продължаваш да грасуваш за най-зловещага ОПГ в човешката история - комуягите ? Внуци имаш ли ?
2
54
 
7
 
! Отговори
gos преди 8 години
тъпо есе. Основна идея - като набият баба ви виновни сте вие, напуснете семейство, дом и работа и стойте нощем да я пазите (та да ви набият и двете...)
1
7
 
40
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Горното написано важи в пълна степен и за онази журналистка която рева по всички телевизии за баба си -същата баба на 93 г. зарязана самичка и сигурно непоглеждана от роднините със седмици и месеци ,но като стане беля -държавата е виновна за всичко .Ами ясно е че не може да всяка баба да се постави полицай .Друг е въпроса -имаме ли изобщо правораздавателна система ,която да не позволява на такива рецидивисти да се разхождат на свобода .