Често се казва, че Пловдив е най-старият жив град на света. Безспорен факт - тук знаците от миналото са на всяка стъпка - тракийски паметници, античност, римска епоха, източно християнство, спомени от първата и втора български държави, османизъм, Възраждане, източнорумелийските години - и така до наши дни.

Титлата "най-стария жив град" обаче е тежка като всяка корона. И титулувани така, днешните пловдивчани имат своите важни отговорности - към тези, живели преди тях под хълмовете край реката, и към онези, които ще дойдат тук след тях, разказва в. "Марица".

Помнят ли обаче всичко, което се е случвало в Пловдив, и най-важното - неговите големи творци и съзидатели? И пазят ли техния живот и дело. Този град щеше да е само низ от камъни, мозайки и руини, ако не бяха неговите граждани. Онези, които вложиха частица от себе си в неповторимия дух на Пловдив. А много от тях май бързо са забравени. Поне така изглежда при опита за припомняне къде са живели в пловдивския си период двама гениални творци.

Ако бяха някъде в Гърция или Испания, къщите на Златю Бояджиев и Борис Христов задължително щяха да са музеи. Пред тях всеки ден щеше да има върволица от туристи, на които местните гидове щяха да разказват какви ли не истории от живота на двамата творци. В нашия случай, за жалост, не е така. Домът на Златю Бояджиев се намира на едноименна улица в кв. "Кършияка", а на великия бас е на ул. "Велико Търново" 47 - близо до Народната библиотека "Иван Вазов".

Триетажната масивна постройка на ул. "Златю Бояджиев" №28 е запустяла. Едва се вижда от тротоара, потънала в храсталаци, акации и натежали от плод смокини. Заедно с две-три свои посестрими са останали като жалки кръпки между новите и доста разностилни кооперации.

Едва ли чужд за кварталчето човек може да разбере по нещо, че тук през последните си години е живял майсторът на четката от Брезово. Табелка от рода "Тук е живял и творил..." няма. Първото, което се набива на очи, са два препълнени контейнера с боклуци, поставени точно пред оградата на призрачния днес дом. Около желязната порта е намотана верига с катинар, а на двете изпочупени стълби пред нея има купичка с вода. На метър е друг съд с гранулирана храна за котки и неслучайно. В джунглата на двора са намерили убежище десетина квартални писани. През шубраците едва се виждат външните стълби и прозорците, които зеят без стъкла и черчевета.

След смъртта на Златю Бояджиев преди 40 години, а по-късно и на съпругата му къщата е празна. Досега никой от наследниците му не е дошъл да живее в нея. "Спомням си бегло сина му Бояджана, който, преди да почине, дойде да почисти двора от шубраците, които пак избуяха", казва д-р Хронев, чийто двор граничи с този на твореца. Неговият роден дом в Брезово пък е продаден преди десет години на англичани, разказва съседът Таньо Калапанков. За това време съм видял собствениците - младо семейство без деца, само два пъти. Те не живеят тук, но идваха за по няколко дни един-два пъти в годината. От 5-6 години обаче никакви ги няма, а тревата в двора е станала по-висока от мен, казва Калапанков.

Говорело се, че къщата, която е запазена в добро състояние, била препродадена на други чужденци, които никой не е виждал в Брезово. Въпреки че била необитаема, грабежи нямало, тъй като имотът се охранявал със СОТ. Според мълвата тайнствените англичани били представители на гиганта IBM в Лондон. Те броили на наследниците за възрожденската къща 45 хил. евро. Преди това имотът се стопанисвал от община Брезово, която го обявила за къща музей, но тя никога не е функционирала като такава.

И докато къщите на Златю Бояджиев са необитаеми, в тази на Борис Христов кипи живот. Големият бас е проплакал в Пловдив, но е прекарал тук съвсем малка част от живота си. Родил се е на ул. "Велико Търново" 47, където родителите му живеели под наем. Днес фасадата на къщата се лющи, покривът е продънен и на места тече. В момента там живеят три поколения от фамилия Кирови, която няма никаква връзка с изпълнителя. Къщата никога не е била на рода Христови.

"Тя е купена в началото на 20 век от бащата на свекър ми, който е бил виден оризопроизводител от Костиево. От свекър си зная, че родителите на Борис Христов, които са били учители, са живели тук под наем само месец след като се е родил. После са заминали за София и не са се връщали", казва Мария Кирова. Тя разказва със съжаление, че външният вид на къщата е в това окаяно състояние заради неразбирателство с многобройните роднини на съпруга по бащина линия.

Оказва се, че той е известният доктор от "Съдова хирургия" в УМБАЛ "Свети Георги" д-р Бурян Киров. Голяма част от родата била в САЩ, а по-възрастните, които живеели в къщата, не само че не давали пари за ремонт, но не били съгласни къщата да се реставрира за сметка на нейното семейство. Даже преди няколко години изгонили майсторите, наети от д-р Киров.

"През 2012 г. подадохме жалба в общината с надеждата по законен път да ги задължат да вземат мерки срещу рушащата се къща, но без полза. Санкциите бяха само административни. Ако сградата бе паметник на културата, може би общината щеше да има ангажимент към нея", допълва г-жа Кирова.

Тя сочи надписа и барелефа на Борис Христов, поставени толкова високо на лицевата част на къщата, че е невъзможно без стълба да се измият. Допреди няколко години там се събирали първенците на града и отбелязвали годишнините на оперния певец, но след откриването на Дома на културата тържествата се преместили. "Добре че стана така, иначе без вина се срамувахме от вида на къщата", казва г-жа Кирова.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase