Българинът днес: Страх от света, не от случващото се тук

Нарастваща тревожност от външнополитическата среда и умерена критичност във вътрешнополитически план доминират в общественото мнение два месеца преди президентските избори.

Сравнение с нагласите отпреди десет години (също в навечерието на президентски вот) показва изместване на фокуса от вътрешните към външните заплахи, коментират социолозите от "Алфа Рисърч".

Преди едно десетилетие външнополитическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани (международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени(35%), а днес са главният източник на напрежение у хората.

Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешнополитически проблеми.

Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.

За периода от 2006 г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията.

Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието. Корупцията, например, е "замръзнала" на място – и днес, и преди десет години, 59% са притеснени от нея.

Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното си положение през последните години, живеят по-спокойно, но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешнополитически аспект.

В комбинация с предстоящите президентски избори, тази ситуация поляризира общественото мнение по редица политически въпроси. Тенденцията проличава не само в отношението на избирателите към партиите и лидерите, но така също към правителството, институциите и политиките в отделните сфери, коментират социолозите.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета.

Позитивен тренд през периода регистрират спортният министър Красен Кралев, транспортният Ивайло Московски, енергийният Теменужка Петкова, а негативен – министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски.

Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище, допълват от "Алфа Рисърч".

С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%. Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%).

Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки). Армия и полиция – две много важни с оглед на актуалната ситуация институции – се ползват с малко по-високо доверие.

Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).