За бедността, таланта и мечтите: От гетото към Германия

27-годишният Данчо обаче вижда бъдещето си в България
4 авг 2017 16:00,
32

27-годишният Йордан Петров е лекоатлет, футболист и треньор. Преди 4 години се прочу в медиите с това, че яде по една баничка на ден. Днес обаче не иска да е известен с баничката, а с това, че в живота се справя сам.

Бившият национал по лека атлетика представи България на световното по полумаратон в Каварна през 2013 г. Оттогава талантливият състезател от ромската махала на Добрич покорява върховете на лекоатлетическите първенства у нас и в чужбина.

Иска да предаде това и на децата от кв. "Балик", в които вижда себе си. Междувременно живее в порутена колиба, без телевизия, с пропадащ таван.

Йордан е 10-ото от 13 деца. Сега живее с баща си и възнамерява скоро да замине да работи в Германия. После иска да се върне и да завърши образованието си - учи педагогика във филиал на Шуменския университет в Добрич.

Мечтите му не стигат отвъд махалата в Добрич и пределите на България, защото смята, че тук би бил най-полезен.

Омръзнало му е да го наричат "Данчо Баничката". Освен това разказва, че единственият му ритуал преди състезание е да яде по една вафла.

Казва, че ако трябва да избере заглавието, което най-добре го описва, би искал то да е: "Данчо вече се справя сам".

Ден след срещата с екипа на Bulgaria ON AIR Данчо отиде на Лудогорския маратон. Там финишира първи, без конкуренция в най-масовата дисциплина – 21 километра бягане.

Ако искате да помогнете на Данчо:
BG75UBBS80021039970440
Йордан Андреев Петров

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


32
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
2
 
6
 
! Отговори
Калин преди 6 години
Хипократи....
3
5
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
TA NALI POLUCAVA SOZIALNI POMOSHTI,ZA KAKVO MU E OSHTE.
2
6
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Просълзих се, дано не направи пет чавета след като няма пари за храна дори !
1
4
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Ние да го подпмагаме, ли? Аз до колкото знам, когато се печели състезание се получават и награди... или само по комунизма беше така??