Welcome to Kerbala: Един български снайперист разказва

54 градуса на въздуха, 60 градуса в палатката, 22 кг бронежилетка, бодлива тел, походни легла, взривове... Добре дошли в Кербала!

Това са част от спомените на Тодор Станков, снайперистът, оцелял при убийствения атентат срещу българската база в иракския град Кербала.

На 27 декември 2003 година камион цистерна избухна в базата и уби петима български войници. Атентатът остана в историята на България като "Кървавата Коледа".

В него загинаха повишените в звание майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Иван Инджов, офицерски кандидат Антон Петров и офицерски кандидат Свилен Киров.

Тодор Станков е снайперистът, който поваля един от камикадзетата, навлязъл в базата, пише "24 часа". Той заедно с негови колеги ветерани организират 4 поредни години военнотактическо състезание в Пловдив в памет на загиналите свои другари в различни мисии.

Тодор Станков е описал в дневник преживяванията си по време на мисията. Ето някои от тях: "Четвърти ден, откакто сме в лагера в Кувейт, някъде в пустинята, бял ситен пясък до хоризонта. Вчера беше 54 градуса, в палатките е 60. Легнал на леглото си, вея над главата една мокра кърпа и се наливам насила с вода.

Чакаме всеки момент да ни прехвърлят с конвой от другата страна на границата, където не знаем какво се случва, къде отиваме и какво ще правим. Там, където на някои от нас имената им са изписани по куршумите на врага. На кой враг, и това не знаехме. Как изглежда? Как е оборудван? Как е обучен? Със сигурност беше с боен опит, беше си у дома...

Майорът събра целия контингент и съобщи, че тази нощ отиваме в Ирак. Трябваше да сме готови с багажа и оръжието около 2 ч сутринта. Екипът ни се събра и трескаво започнахме да вадим от раниците си оборудването, което бяхме купували с пари, отделени от заплатите си", пише Тодор.

След това той изброява различните елементи от оборудването си - тактически елек, ушит по поръчка от черна кордура с 4 джоба за пълнители, всеки по 2 пълнителя; боен колан със специално проектирана газ торба; бедрена газ торба, бедрен тактически кобур за пистолет, сълзотворни димки, ръчни гранати, пълни пълнители с патрони за СВД.

"Последните три бяхме взели на черно и това, че нямахме митнически контрол, направи възможно тяхното пренасяне", спомня си снайперистът. От поделението успели да си вземат снайперите и радиостанциите и 1-2 прибора за нощно виждане. Били им дадени бронежилетки и каски.

"Как изглеждаше един войник от батальона? Каска, с която не беше възможна стрелба с оптика заради голямата периферия, бронежилетка около 22 кг от-най обикновен камуфлажен плат, от който се шият старите униформи. Носехме шалтета, които нарязахме на малки ленти за подплата на жилетката. Газ торба от миналия век, нашите бащи са носили същите...

Някои от пехотинците имаха станции, по едно лилаво фенерче като за технопарти, шлосерски или дърводелски защитни очила и бои за маскировка от книжарницата - акрилни. Пълен абсурд".

На този фон Тодор си спомня как при тях е влязъл Старшината, човек с доста мисии зад гърба си, и им казал: "Стягайте се, там нещата са сериозни".

"Малко след 5 сутринта е. Пътуваме в конвой, току-що стигнахме границата - пясъчен насип, наринат с булдозери...
 Конвоят минава загражденията и бавно потегля на север... Пътуваме по тесния път, който ще ни изведе на Пътя на смъртта, или магистрала "Тампа". Минаваме през няколко селища от колиби и кирпичени къщи, невероятна мизерия и мръсотия, изпочукани и ръждясали коли, варели и боклуци се търкалят по земята, а около тях местните пият чай, един клекнал си мие главата със сапунена вода и мaлко дете му полива, а по-надолу махат за поздрав..."

След 12 часа стгигат до базата, която всъщност е старо училище, в някои от стаите има още чинове. На стаите липсват врати, прозорците – наполовина покрити с чувал, тоалетната е шперплат с изрязана дупка... Още първата вечер базата е атакувана с РПГ.

Какво си спомня Тодор за атаката на 27 декември?

"Прибирахме се от ВИП ескорт с губернатора, когато нападнаха базата. Късмет имахме, че не сме минали по маршрута на ескорта, защото по-късно установихме, че по него е имало взривно устройство. Същия ден бяхме сменили маршрута. Но дойде цистерната и ни взриви базата. Опитахме се да противодействаме. Каквото можахме, направихме", разказва той.

Всъщност снайперистът живее не втори, а трети живот, защото миналата година бил на летището в Истанбул по време на атентата там.

"Прибирах се в Афганистан от едномесечната си отпуска. Оставаше ми час до полета, аз в същото време си пишех с моята любима и за да не я притеснявам, ѝ написах, че ми е излязъл полетът и се качвам, но тя видя новините и ми звънна", спомня си боецът.

"В наши дни ценностите на младите са доста изкривени. Много стероиди, бели ризки с вдигнати якички, татуировки без смисъл. Има една малка част от тях, които получават все пак някакво мъжко възпитание в клубовете по бойни изкуства, което ме радва", коментира снайперистът възможността у нас да се върне казармата. Според него тя е единственото място,  което учи на ред и дисциплина, бойни умения и истинско другарство.

"Казармата учи що е родина и как да милееш за нея. Учи на подготовка, която в даден момент би била полезна, ако се наложи да защитаваме нашите майки и сестри, нашата земя", категоричен е спайперистът, оцелял в Кербала.