Столицата на чавгата на Сирни Заговезни – село Бряст

Колкото по-надалеч лети и се приземи тя, толкова по-спорна ще е годината
17 фев 2018 09:52, Елка Василева
20

Снимка: БТА

"Регионален събор "Ден на чавгата" в село Бряст". Така е отбелязан християнският празник Сирни Заговезни в официалния културен афиш на община Димитровград. Както е от 1985 година досега, селото е едно от малкото останали у нас, в които свързаните със седмата неделя преди Великден народни традиции са живи. Организацията е на ниво, а обредите и обичаите се практикуват по начина, по който са останали от прародителите.

Населеното място на този ден оживява до неузнаваемост. Пристигат роднини и близки на местните от близо и далече. Струпват се по 150 - 200 души и от околните села. Могат да бъдат забелязани общински ръководители, депутати, държавни мъже. През последните години идват гости от далечни региони - миналата година имахме група младежи от Варна - видели празника някъде в Интернет и се заинтригували, разказва секретарят на местното читалище "Пробуда 1927" Недялка Гочева.

Просветният институт събира певчески и танцувални фолклорни групи от целия регион, което придава още по-голям колорит на празника. Тази година съставите ще бъдат три освен местния, ще дойде и индивидуален изпълнител от Хасково, а тукашният читалищен състав репетира още от началото на годината.

Подготовката сред жителите в селото също започва дни и седмици преди Заговезни. Почти няма къща от 150-те тук, чиито обитатели да не дялкат чавги - дървени стрелички, които след падането на мрака се палят и се хвърлят. Тодор Ангелов например прави с десетки.

Непосредствено след Освобождението селото след оттеглянето на турското население е заселено от жители от селата Ябълково, Горски извор, Славяново и Марийно. Те си идват с чавгите, връща историята читалищният деец и бивш кмет на селото Желязко Желязков.

Местните изработват три вида дървени стрели - картупал, чавга и чавгар. Първият вид се нарича за домашните животни, вторият - за членовете на семейството, а чавгарът се хвърля от главата на фамилията. Една чавга от ръцете на майстор се прави за петнадесетина минути, а ако режете за пръв път може да отнеме от 20 минути до половин час, сочи Желязков.

Дългата около двадесетина сантиметра култова пръчка има две части. Половината е четириъгълно острие. По средата след него е издълбан кръгъл отвор с диаметър 3 - 3 милиметра. Назад следва плоска опашка, в която по средата се отваря 2 - 3 сантиметра дълъг отвор. В него се втъкват крилата, или както казват тук, ушите на чавгата. Те представляват нацепена на тънко дървена лента, която се прегъва през средата под ъгъл от около 60 градуса. Докато дървото е още сурово, краищата й се огъват. Това придава въртеливо движение след изстрелването и осигурява по-дълъг полет, обяснява брястовецът.

Картупалът е без заострен връх отпред, а чавгарът има втори и дори понякога трети чифт крила, които са перпендикулярни на първия и втория чифт. По думите му джаджата се прави от дървото "мекиш". Научното название на храста или малкото дърво е "татарски клен", като видът започва рано напролет развитието си, еластично е и се обработва лесно.

Празникът в Бряст е най-чакан от децата. Те са най-радостни. Дойде ли време, постоянно питат кога ще бъдат облечени в народни носии, както правим, свидетелства Гочева. Всички малчугани освен това искали да носят кошничките с чавгите за ритуала.

Привечер се събираме в центъра на селото, а който има носия, е облечен с ката старовремски дрехи. Палим наречените оратници десетина факли, с които се описват кръгове около главата, разказва Желязков. Преди прътите са били със слама на върха, но сега вече използват напоени с нафта парцали. Шествието върви към църквата след гайдар и акордеонист. Край храма вече е запален големият огън, допълва той. В площадка на двора на "Свети Иван Рилски" вече са строени фолклорни групи. След няколко изпълнения идва редът на състава на местното читалище.

След пристигането на множеството следва сцената по краденето на момата. Предводител на група момци влиза в диалог с пазителя на момите: "Дай си чичо, момата, защото ще запалим копата". "Аз нямам мома за даване, питайте майка й", е отговорът. Така или иначе обаче ергените се втурват и отвличат девойка от групата. Символиката е, че от деня след Сирница започват постите и според канона сватбите до Възкресение Христово са забранени, обяснява Желязков. Призивът след това е всички да се хванат на хорото.

Започват и изстрелването на огнените стрелички. Първата задължително е за Господ, следват чавгите за добитъка, за хората и тази на главата на семейството. В отвора между тялото и опашката на чавгата се промушва острие на дряновица. Тя се удря в друго по-дебело дърво, а по-тънката и гъвкава пръчка пружинира и изхвърля в летеж чавгата, която е с вече запалени от големия огън крила. Поверието е, че колкото по-надалеч лети и се приземи чавгата, толкова повече ще са здравето, берекетът, благополучието, благоденствието, че толкова повече ще спори годината. Със замятането всеки си пожелава по нещо, което желае да се сбъдне, посочва Гочева.

За разлика от други етнографски области в България наистина в нашия край я няма семантиката на флирта в хвърлянето на чавгата - че ергените целят с летящите стрели дворовете на момите, които са им на сърце, уточнява уредникът в Хасковския исторически музей Маргарита Цветанова.

Следва задължителното прескачане на огъня. Обредът идва пак от миналото и от вярването, че пламъците гонят гонят змии, бълхи и предпазват от всякакви други вредители, пояснява 66-годишният радетел на традицията. След това в салона на читалището се играят два други ритуала. Както и миналата година, и тази, в ролята на кума е жителят на селото Стойчо Стоянов, разкрива в аванс Недялка Гочева. Другите "роли" са отредени за кумеца и кумицата, снахата и децата. Те трябва да поискат и получат прошка от "старшията". Той води пак в читалището и другия обичай "хамкане" - залюлява в кръг провесена от тавана връв, на края на който е вързана халва или яйце. Стоянов командва малчуганите, които трябва да са с ръце отзад докато се опитват да докопат с уста ядливата примамка. Конкурс за най-красиво изработена чавга и за най-вкусно ястие са други съпътстващи народния празник прояви в Бряст, които предхождат възстановките на традициите.

/БТА/

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


20
Още по темата: Сирни заговезничавга
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
8
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Нито розавите, нито ***.
7
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До Анонимен 1"То столица на чалгата е всяко населено място в БГ с население над 10 човека."---А, па по медиите що чалга има ...
6
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До До 4По принцип се пише "казваш", а не "викаш"! Иначе такива стрели/бутурници/ се хвърлят и по сливенския край.
5
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
До на кого?хорхане,всички сте едни и същи
4
1
 
5
 
! Отговори
Бобчо преди 6 години
Аз съм от този край, но бях забравил този ритуал. Присъствал съм като дете на ритуала, много е автентичен и интригуващ.
3
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
А по време на този гaден кoмyнизъм, от училище ни водеха в етнографския музей, да сме си били познавали традициите... Какви мpъсници само, вместо да ни направят паради под дъгата!!!
2
4
 
6
 
! Отговори
на кого? преди 6 години
Християнския празник Сирни Заговезни сега празник на Християнизираните или славянизираните при Борис I от Византия поне така пише в Уикипедия може да се прочете от всеки който желае да се нформира
1
17
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
То столица на чалгата е всяко населено място в БГ с население над 10 човека.