До върха: Пет българки с медали от игри за онкоболни

Преди няколко години едва ли са и подозирали това, което ги очаква
3 юли 2018 10:15,
11

Преди няколко години пет българки не са имали представа, че ще стъпят на почетната стълба в Рим като победителки от първите игри за онкоболни.

Галина Стоянова, Калина Стоянова, Миглена Мичева, Фани Николова и Мая Стоилова обаче вдигнаха българския флаг под звуците на химна. И се завърнаха победоносно – с 12 медала от 9 различни дисциплини.

9 години, след като ѝ е поставена диагнозата рак, Мая се вкопчила в живота. Пред Bulgaria ON AIR тя споделя, че първо идва депресията и е потърсила помощ.

Днес тя твърди, че заболяването е променило целия й мироглед за живота. Тя обаче е категорична, че се е научила да посреща всичко с усмивка.

Целите ѝ вече са в дългосрочен план. Живее за мига, но живее и за бъдещето.

Същата философия изповядва и италианският маратонец Леонардо Ченчи, който чака следващото голямо предизвикателство, останало незавършено след поставяне на диагнозата – маратонът в Ню Йорк, който той посвещава на всички, преборили смъртта и избрали като него да живеят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


11
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
0
 
0
 
! Отговори
СЪЩИЯ преди 5 години
На такива състезания всеки е печеливш. Дори и зрителите. Печелиш само от това, че си там и участваш. Ако си зрител, печелиш, защото знаеш, че има шанс дори да те сполети лошо да си стъпиш отново на отслабналите крака и да се биеш за живота си. Аз завърших колеж на немайчин език в чужда държава с прекрасни резултати, въпреки, че бях в ужасно състояние. Сега спортувам. Боя продължава. Защото си заслужава наградата, а тя е ЖИВОТ. Искам един ден всички, изпаднали в затруднение да ГО ЗНАЯТ ТОВА!
10
0
 
0
 
! Отговори
ПАК АЗ преди 5 години
За тези от вас, за които това е шоу - теоретичните ви предположения и нихилистичните ви емоции не означават нищо. Това не е шоу. Това дава надежда. След терапиите си с половин мозък, нямаш хемоглобин - няма разлика дали дишаш или не, едвам ходиш, едвам живееш... Ако преди 7 години знаех, че имам шанс да бягам отново, щях да гледам различно. И семейството ми нямаше да ме гледа като някой който си ползва панталона за тоалетна завинаги, а с осъзнаването, че това е временно. ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ!
9
0
 
0
 
! Отговори
ПРОДЪЛЖЕНИЕ--> преди 5 години
Преди 2 дена подобрих личния си рекорд - дистанция - 110 километра за сеанс. Прибрах се и изядах 4 варени яйца с голяма купа шопска салата. Днес направих още 47 километра, прибрах се и изпих 1 литър айрян с 3 варени яйца и голяма купа шопска.На 47 съм. Ако някой си мисли, че се готвя за олимпиада, лъже се. Правя го защото мога и защото искам. Олимпиадите са за това - да дадат надежда на хората, че един ден могат отново да бъдат хора, а не разбити руини с половин мозък от терапите.
8
0
 
0
 
! Отговори
ПРОДЪЛЖЕНИЕ--> преди 5 години
Записах се на курс по английски само заради жената за да може тя да го понаучи малко и да се оправя по - добре(в чужбина съм). След 2 месеца(едвам ходех, едвам дишах, не можех да стоя прав, шемобраин ефект - не можех да вържа 2 фрази поред на блгарски) записах колеж компютърна сигурност. не очаквах да искарам повече от 2 - 3 месеца там. 2 години по - късно си взех дипломата. Купих си бегач. 21 скоростен. Започнах с 5 километра седмично... Когато за първи път направих 20 км спах 2 дена.СЛЕДВА-->
7
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Преди 7 години бях диагностициран с рак на костите. Злокачествен и много смъртоносен. 80% от пациентите над 40 умират от страничните ефекти на химиотерапията а останалите от разсейки до 7 месеца след терапията. По мое време имаше един оцелял и се смяташе, че е сбъркана диагнозата му. Еми, почнах - 3 курса химио, операция(рязане на черепни кости, взимане на кост от крака и заменяне на отрязаното) още 3 курса химио. Очаквах, че ми остават няколко месеца. Усещането беше че са дни. ПРОДЪЛЖЕНИЕ-->
6
0
 
0
 
! Отговори
2018 преди 5 години
Да ти кажа ли , какво лошо виждам?Всичко се превръща в зрелище и шоу!В начин да изкараш пари!Да превърнеш болестта в състезание!С медали даже!Ако вие не го виждате , значи светът съвсем е изкукуригал!Това е лошото което виждам!Инстинктивно и Морално!
5
0
 
3
 
! Отговори
Гост преди 5 години
Тези медали не са взети в България, а в Европа, където за болните от онкозаболявания има средства, има помощ, и има гражданско общество, което гарантира това. Затова са и забележителни тези постижения - защото тези пет български жени, които сигурно се нуждаят от средства за лечението си в България, са предпочели да покажат какъв дух имат, особено ценни са тези медали, освен, че може би са и първите). Да са живи и здрави момичетата, да оздравеят и да продължат да участват в спортни състезания).
4
1
 
5
 
! Отговори
Цецо преди 5 години
До коментари 1-3Я се засрамете, какво лошо виждате в това, че хората спортуват и носят медали, независимо, че са болни??? Дано спортът им донесе изцеление!!!
3
4
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Това е извратено онкоболните са готови да участват в конни състезания за да изкарат едно залъче хляб с нетърпение искам да видя всички либерали пред съда в Хага с доживотни присъди за геноцид към човечеството нямате ли човещина бе, у р о д и еврохомосексуални.
2
6
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Гнус ме е да ги гледам тези медали.
1
5
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Какво точно ги очаква, срамно е да се организират зрелища и надпревари с онкоболни можете да ороганизирате и ММА мачове помежду им и гладиаторски боев,е шоуто трябва да продължи ще използваме дори и болни сакати за да се забавляме да живее еврокомунизъма.