10 ноември 1989 г.: Лицата на прехода – минало и настояще

Навършват се 29 години от демократичните промени в България
Обновена: 11 ное 2018 07:43 | 10 ное 2018 10:31, Анисия Иванова
542
10 ноември 1989 г.: Лицата на прехода – минало и настояще
Архив: Reuters

Навършват се 29 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.

В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

На 7 ноември, на прием в съветското посолство Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.

Въпреки това на заседанието на Политбюро, започнало на 9 ноември, Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против оставката се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов. На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

След 10 ноември няколко от членовете на Политбюро на ЦК на БКП, които бяха най-активни в свалянето на Тодор Живков - Петър Младенов, Андрей Луканов, ген. Добри Джуров, стават герои. Към тях малко по-късно се присъединяват и Александър Лилов, а на Кръглата маса (3 януари - 15 май 1990 г.) изгряват звездите на Георги Пирински, Георги Боков, Александър Томов. С времето като червени остриета се налагат Драгомир Драганов, Янаки Стоилов, Димитър Йончев...

На 7 декември 1989 г. беше създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). В неговия висш ръководен орган - Националния координационен съвет (НКС) влязоха както най-известните опозиционни лидери, така и напълно непознати за широката общественост хора. Председател е д-р Желю Желев, секретар д-р Петър Берон, говорител - Румен Воденичаров, по-късно говорител ще стане и Георги Спасов, пише в свой материал "24 часа".

Динамиката е голяма и в НКС постоянно някой влиза или излиза. Към април 1990 г. в НКС има около 50 души от 16 партии и организации. Благодарение на БНТ, митингите и Кръглата маса стават известни имената на повечето от членовете на този НКС: д-р Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Димитър Луджев, д-р Константин Тренчев, Емил Кошлуков Александър Йорданов, Александър Каракачанов, Соломон Паси, Христофор Събев, Михаил Неделчев, Стоян Ганев...

В тогавашния НКС има и хора, чиито имена днес едва ли ви говорят нещо: Равена Босева, Емил Тумбев, Иван Кацарски, Никола Маранзов и др. 29 години по-късно повечето от първите в червения и синия отбор вече са покойници. Как се разви кариерата и къде са сега живите от най-известните тогава личности.

Георги Пирински - евродепутат и вътрешен опозиционер в БСП, е смятан за най-близкия човек на Андрей Луканов. През 1990 г. е избран за зам.-председател на БСП. Вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Луканов. В кабинета “Виденов” е външен министър, но по времето на тежката криза на 14 ноември 1996 г. подава оставка.

БСП издига кандидатурата му за президент с Иван Маразов като вицепрезидент. ЦИК отказва да ги регистрира с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията “да има българско гражданство по рождение”. Бил е народен представител в седем парламента. Председател на НС от 11 юли 2005 до 25 юни 2009 г.

Сега е евродепутат и поведе битка с Корнелия Нинова за в. “Дума” и начина й на ръководство на БСП. Наричат го “аристократа на червената партия”.

Филип Боков е дипломат. През декември 1989 - февруари 1990 г. е председател на Комитета за радио и телевизия. Участва от квотата на БКП/БСП в работата на Кръглата маса. Депутат във ВНС. Когато опозицията настоява БКП да поеме вината за репресиите след 9 септември 1944 г., от трибуната на парламента Боков заявява, че “партията ще поеме вината, но само с мезета”. Бил е член на Висшия съвет на БСП, членувал и в ОСД, ГОР и Евролевицата. Депутат с червена бюлетина в 36-ото и 37-ото НС.

Секретар на президента Първанов по координация на посланията. През 2005 г. става началник на кабинета на премиера Сергей Станишев. От края на 2008 до 2013 г. е посланик на България в Словения. Сега е пенсионер.

Янаки Стоилов преподава в Китай. Смятан е за един от любимците на Александър Лилов. Депутат в 8 парламента. В 43-ия е зам.-председател. Той е един от авторите на новата конституция. След промените в устава на БСП, инспирирани от Корнелия Нинова, Стоилов е принуден от съпартийците си да излезе в “политическа пенсия”. През септември т.г. БСП издигна кандидатурата му за конституционен съдия. Той отказа, защото битката вече била предрешена. Сега доц. Янаки Стоилов преподава теория на правото и политология. От началото на 2017 г. е професор в един от водещите китайски университети - “Джао Тонг” в Шанхай.

Петко Симеонов - активен в социалните мрежи, е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Първи директор на в. “Демокрация”. Член на КС на СДС (1990 - 1991). От януари 1991 г. до юли 1992 г. е директор на Агенцията за чуждестранна помощ.

Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на отлюспванията. Основава Българска партия “Либерали”. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподава в Пловдивския университет и в СУ. През 1997 г. създава и още поддържа интернет сайт. Активно коментира актуални теми във фейсбук. Тези дни лансира предложение летище София да се нарече “Желю Желев”.

Александър Йорданов също е във Facebook. Той е един от възстановителите на Радикалдемократическата партия и от 1993 до 2000 г. е неин председател. Депутат в 7-ото ВНС, 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. От 1992 до 1994 г. е председател на парламента. Бил е посланик на България в Полша със седалище във Варшава (1998-2001) и едновременно посланик в Литва, Латвия и Естония (1999-2001), както и в Република Македония (2001-2005). Автор е на монографии и сборници със статии. През 2005 г. издаде мемоарната си книга “Да нарушим сценария”. Активен участник в социалните мрежи.

Димитър Луджев - научен работник, е член на СДС от 1990 г., участва в Кръглата маса. Депутат в 7-ото ВНС, зам. министър-председател в правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за депутат в 36-ото НС, но става военен министър в правителството на Филип Димитров. През май 1992 г. е принуден да подаде оставка. Напуска СДС и основава партията “Център Нова политика”, която по-късно прераства в Либерален съюз “Нов избор”. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. лично президентът д-р Желев го номинира за министър-председател, но не получава нужната подкрепа в парламента. През 1997 г. “Нов избор” е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение (ОНС). Луджев става депутат в 38-ото НС от неговите листи. След мандата Луджев напуска активната политика и се връща в Института по история на БАН, става професор и доктор. Има множество научни публикации.

Соломон Паси - автор на революционни идеи, които се сбъдват, е математик по образование. Влиза в политиката след 10 ноември 1989 г. като член на Зелената партия. Депутат от СДС в 7-ото ВНС. От трибуната на парламента първи постави въпроса са присъединяване на България в НАТО. В залата има няколко генерали - депутати от БСП, които почти се хващат за кобурите. Паси е основател на Атлантическия клуб в България. От 1992 до 2001 г. е негов председател, а сега е почетен президент. Министър на външните работи в правителството на Симеон II от 2001 до 2005 г., като през 2004 г. е председател на ОССЕ.

От юни 2005 до 2009 г. е депутат от НДСВ и председател на комисията по външна политика. От август 2006 г. е председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ. На Соломон Паси и съпругата му Гергана принадлежат идеи като тази за едно зарядно устройство на всички мобилни телефони и много други, лансирани в “24 часа”, които станаха реалност

Христофор Събев - компютърен дизайнер със светско име Христо Петров Събев е йеромонах, дисидент и един от първите активисти на СДС. Заради организираните от него бдения със свещи в центъра на София му лепват прякора Фори Светулката. За разпространение на позиви и участие в нелегални за онова време събирания Събев лежи в Софийския и Варненския затвор през 1988 и 1989 г. Активен участник в работата на Кръглата маса, член на КС на СДС и син депутат в 36-ото НС. По време на управлението на СДС се приютява и живее в една от стаите на президентството. Разочарован, че БСП печели властта в края на 1994 г., през 1995-а отец Събев емигрира в САЩ. Първоначално живее в Калифорния, а след това в щата Юта, САЩ. Там работи като готвач - реже лучени кръгчета и ги панира. По собствените му думи в свободното си време пише сценарий за апокалипсиса. През 2001 г. получава американско гражданство и се връща от САЩ. 5 години е безработен. Записва се в бюрото по труда и изкарва курсове за компютърен дизайн.

Д-р Константин Тренчев се занимава с медицинска наука. Завършил е френски колеж в Алжир и Висшия медицински институт в София. Асистент по анатомия, хистология и ембриология във ВМИ - Стара Загора. Още преди 1989 г. развива дисидентска дейност в Независимото дружество за защита правата на човека, заради което е пратен в затвора. Инициатор и основател на Конфедерацията на труда “Подкрепа”. Д-р Тренчев един от основателите на СДС на 7 декември 1989 г. в Института по социология в София. До 1991 г. е член на НКС на СДС. През юни 2018 г. пред “24 часа” заявява, че единственото наследство, останало му от политиката, са всекидневните хапчета. На 8 юни т.г. демонстрира в НС как се прави енергия от водата. На рождения си ден - 8 февруари 2015 г., д-р Тренчев доброволно сдава властта в “Подкрепа” и отива в медицинската наука, за да се бори срещу псориазиса.

Михаил Неделчев преподава в НБУ. Той се хвърли в политическата суматоха веднага след 10 ноември 1989 г. Влиза в ръководството на Радикалдемократическата партия (РДП). Участва в Кръглата маса, депутат от СДС в 7-ото ВНС и 36-ото НС. Издига се до политически говорител на НКС на СДС. От 1993 г. Неделчев е главен редактор на сп. “Демократически преглед”. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти “Гражданин”. Член на ИК на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов зам.-председател. Неделчев е почетен професор на НБУ, преподава теория и история на литературата. Автор е на повече от двадесет книги. На него се падна честта преди няколко години да преброи дисидентите в България по проект за съставянето на международен речник на дисидентите от Източна Европа.

Емил Кошлуков - програмен директор на БНТ и водещ. В казармата е осъден на 6 години затвор за неподчинение и предизвикване на бунт. През 1989 г. е освободен предсрочно от затвора и армията и става студент по английска филология в СУ. През 1989 г. основава Независимо студентско дружество, а по-късно учредява Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар. Член е на КС на СДС и участник в Кръглата маса.

През 1991-1996 г. учи политология в Калифорнийския университет, Санта Барбара. През 1997 година се връща в България.Депутат в 39-ото НС (2001 - 2005) от листата на НДСВ. През 2004 г. се отцепва от НДСВ, основава партия “Новото време” и става неин председател. Напуска активната политика и се отдава на телевизионната журналистика. Пред 2017 г. кандидатства за директор на БНТ, но не е избран. Спечелилият конкурса Константин Каменаров го кани за програмен директор на БНТ и той поема поста на 18 декември 2017 г. Освен началническия пост Кошлуков води и публицистичното предаване “Оше от деня”.

Румен Воденичаров е химик до 1989 г. и политик след това. Съосновател на СДС и първи негов говорител. През 1989 г. е избран за председател на софийската група на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Организира първото публично събрание на дружеството в Южния парк, където чете декларация срещу действията на МВР пред “Кристал”, където са бити активисти на “Екогласност”. Председател (до 1998 г.) на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” и после е негов секретар. Участва в работата на Кръглата маса. Депутат в 7-то ВНС от СДС. После рязко сменя боята и на президентските избори през 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на проф. Велко Вълканов.

Двамата губят от двойката на СДС Желю Желев - Блага Димитрова. През 2005 г. участва в парламентарните избори за 40-ото НС от Разград с новосъздадената коалиция “Атака”, но не успява да получи депутатско място. През 2010 г. е избран за зам.-председател на политическа партия “Нова зора”. Воденичаров е инструктор в Планинската спасителна служба. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи. От 2013 г. бившият ст. н. с. в НИХФИ и бивш депутат работи като охранител на летището и после в зоопарка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


542
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
404
9
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Абе вие сте изтрещяли съвсем. Имали били всичко необходимо. Ако за вас всичко необходимо е да имате хляб, салата и ракия - ок. Но повечето хора са доста по-нагоре в пирамидата на Маслоу. Да можеш да избреш къде да живееш, къде да работиш, къде да почиваш, какво да четеш са необходими неща за един нормален човек. Нищо от това не можеше да се избира. Искаш да почиваш - трябва да е в мизерните гадни бунгала, друго няма. Искаш кола - ще чакаш 10 години за мизерен москвич, друго няма и т.н и т.н.
403
3
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Анонимен 456Затуй ли 3 милиона българи избягаха на Запад, а не към любимата ви северна азия?
402
2
 
6
 
! Отговори
бай Тошо преди 5 години
Социализъма е едно недоносче
401
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Третия райх има огромна недвижима собственост в България през 09.44. Точно колкото е бил дълга на Третия Райх към Царство България. И българското правителство иска да ги одържави.Обаче няколко дни по-късно те стават военен трофей на настъпващата съветска армия.
400
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Ми не!Мен, в Канада, хич не ми липсва.*** туй не значи, че не помня.Например познавам ген. Цвятко Анев.
399
7
 
7
 
! Отговори
2222222222222 преди 5 години
При демокрацията живеем добре, народът се замогва, заплатите растат постоянно, излизаме на Запад. На никой не му липсва времето на Живков.
398
8
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Бай Тошо затуй нямаше нищо.Затуй ли България беше 9 милиона, а сега като има всичко е 4.7 милиона и първа по смъртност в света?
397
6
 
7
 
! Отговори
11111111111 преди 5 години
Май, ни липсва времето на Живков!
396
7
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
При соца всеки можеше да живее нормално, без стрес, да работи това което му харесва, да има всичко необходимо за нормален живот, да се радва на свободно време и хобита. Не беше нужно да работиш като животно за чорбаджията и да се чудиш как да си платош сметките. Не беше нужно да си кариерист и да се натискаш да учиш в Москва, въпреки че имаше и такива амбициозни, които не са успяли да се вредят и са завиждали, а сега плюят по соца.
395
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Бай Тошо затуй нямаше нищо.Щото цялата държава беше тяхна.Вече не помня от къде им бяха останали 25 мазди.Най евтината 3500, най-скъпата 5500.Егати побоя сред цк кадрите, кой да закачи мазда.Мисля, че Людмила взе една от малките и я паркираше до гробницата на Батемберг.Ама туй беше отдавна и не ме вълнува много, та може и да не е така.
394
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До Анонимен 4466) Управлява ни пазвантина на тато.
393
5
 
8
 
! Отговори
Парите преди 5 години
Тогава не бяха важни, а привилегиите.Например карта за 3ма от предприятието за 15 дни на морето беше олинклу 26.53 ст. *** вие не можете да си я купите. Апартамента беше 10 000, но може да се купи само с заем от ДСК и се редиш за заеми.Имаше стипендианти на министерството на образованието. Най-надарените ходеха в париж и лондон, а на по-дребните децата в берлин и прага.Кариеристите учеха в Москва. *** иначе не можеш ***. Долара беше 95 ст, ако можеш да си го купиш от банката, а пред Магура 10л
392
6
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Работниците имаха големи привилегии (и задължения), трудовият човек беше на почит. Почивни станции, балнеосанаториуми - на символични цени, лечението на ниво, всякакви процедури за всеки, всяко село с лекар, зъболекар, линейка. Почивка два пъти годишно на море или на планина беше гарантирана, отделно всеки си имаше някаква къща или вила на село и сънота и неделя си караше с ладичката на село. Днес хората излизат с трошките само ако се съберат повече почивни дни, не смеят да вземат отпуска.
391
6
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Комунизмът не може да си е отишъл, защото комунизъм никога не е имало. А при социализма преди 1989 благата бяха сравнително равномерно разпределени, върхушката не разполагаше кой знае с какви блага, някои професии бяха по-добре платени дори от върхушката, но да са били да кажем 2-3 пъти по-добре платени, ако един работник беше на 200 лева, един член на политбюро беше на 500-600 лева заплата. За сравнение 200 лева тогва сега по покупателна способност се равнаяват на около 4-5 хил лева.
390
3
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Вместо макар и бавно да вървим нагоре, ние стремително се насочихме към дъното. Единствени от целия соц. лагер. И сега копаем яко. А пръстта хвърляме върху себе си. Докато се закопаем сами. Един ден бъдещите хора ще говорят, че е имало народ, който сам се е отказал да съществува.ДОЛУ ГЕРБ!
389
5
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
10-ти ноември - изгубените надежди.Но върхът е управлението на ГЕРБ. ТОЛКОВА МНОГО НАГЛОСТ, ПРОСТОТИЯ, ЦИНИЗЪМ И ОБОГАТЯВАНЕ НА ГЪРБА НА НАРОДА НЕ Е ИМАЛО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.
388
4
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
5 признака че комунизма никога не си е тръгвал:1) Благата пак са за върхушката, а народа тъне в бедност2) Медиите пак са казионни и обслужват властта3) Законите отново важат само за простолюдието, а за върхушката закони няма4) Пак безнаказано се крадат държавните активи5) Русе пак е обгазявано, както и много други местаПоследното e то ДЕЖА ВЮ и е АБСОЛЮТНО ПОКАЗАТЕЛНО, тъй като по-младите може и да не знаят, но протестите срещу комунистическия режим преди 30 години тръгнаха именно заради обгазяването на Русе!
387
5
 
7
 
! Отговори
Колко е смешно преди 5 години
Големия преход беше 09.44 и тогава много българи избягаха.А туй 10.89 беше театро с опит за реставрация.*** понеже онуй е далеч и никой го не помни и не му пука.А е интересно сравнението на поведението на германските и след туй руски войски в България.
386
1
 
10
 
! Отговори
Бай Хой преди 5 години
До един пълни бок.луци нагаждачи и безпринципни пара.зити. Всичките са за бесилката.
385
4
 
18
 
! Отговори
Жо преди 5 години
ОТ ИЗБРОЕНИТЕ "основатели" на СДС не са посочени колко от тях са сътрудници на Държавна сигурност, изпратени със задачи в първата демократична организация. Днес всички знаем, че СДС беше създадено от БКП и беше задръстено от ченгета. Излъгани останаха надеждите на милиони българи. Комунистите станаха капиталисти и продължиха да държат властта- от тогава, та до днес.