Паметник на свободата ще бъде възстановен в местността "Слишовска могила" в Трънско. На върха му ще има камбана, която да напомня на откъснатите вследствие на Ньойския договор трънски села, територии и хора, че България не ги е забравила. Това съобщи Хубен Николов - председател на сдружение "Трънски глагоръц", което заедно с Трънското културно-просветно дружество "Руй" е инициатор на реновацията на монумента.

Високият 38 метра паметник се намира на входа на страната ни от Сърбия след ГКПП Стрезимировци.

Камбаната трябвало да бие всеки ден

Строителството започнало през пролетта на 1932 г. със средства, събирани от местното население, бежанци и офицерски дружества. Монументът трябвало да увековечи паметта на всички загинали трънчани във войните за национално освобождение и обединение и да бъде възпоменание за разкъсаните след Ньойския договор земи и семейства, разказа пред БТА директорът на Общинския исторически музей Ангел Динев. Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на бивша Югославия. Камбаната е трябвало да бие всеки ден, за да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях.

"Три години след Ньойския договор българките от Западните покрайнини носели черни забрадки в знак на траур заради разделението. Чужди журналисти разказвали как български майки плачат до граничната бразда, защото гробовете на децата им са останали на сръбска земя, а там им било забранено да стъпват. Тъкмо по това време, което се помни като времето на "черните забрадки", на няколко километра от българо-сръбската граница - на Слишовска могила, хората от Трънския край решили да издигнат висока камбанария, та като бият камбалото по празници и за умряло, да се чува и от другата страна на браздата. Cвещеникът от село Слишовци биел камбаната редовно, за да ехти и в земите, които местното население нарича отвъд планината и да поддържа техния български дух", разказват от "Трънски глагоръц".

До 1934 г. голяма част от основната структура на паметника била построена. Същата година обаче строителството било спряно и е подновено отново след 1938 г. Във времето на социализма монументът бил завършен, а идеята - трансформирана, като вместо камбана, на върха му била монтирана петолъчка. Внушителна бронзова фигура на партизанин и днес напомня за загиналите антифашисти 1923 - 1944 г. и военнослужещи в Българската армия през Втората световна война 1944 - 1945 г. Под основите на монумента била изградена костница, а "вечен огън" символизирал честта, родолюбието и саможертвата на българските войни. Монтирани били 18 мраморни плочи с имената на 266 загинали, сред които и един англичанин. Към паметника-костница съществувал и Музей на революционното движение.

Монументът тъне в разруха десетки години

Паметникът бил изоставен в продължение на десетки години и потънал в разруха. На места са изпадали облицовъчните плочи, увредена е строителната конструкция, обраснал е с трева. Монументът дори се е наклонил и това е видимо от 100 метра, твърди Николов. Без предприемане на неотложни мерки за осигуряване на нормална и безопасна експлоатация бъдещето на обекта е под въпрос, алармира пернишката областна администрация.

Идеята паметникът да се възроди според първоначалните намерения намери широк отклик сред трънската общественост, уверява Николов. Инициаторите предлагат бронзовата фигура на партизанина да бъде преместена върху отсрещна арка, на която са изписани годините на антифашистката борба и на създаването на БСДП.

Не желаем да лишим мястото от неговата историческа натовареност, категоричен е Николов. По думите му партизанското движение тук е било мощно и е сред най-силните в страната. "Ансамбълът се оформя по прекрасен начин. Монтиран върху арката, която е под гората, се получава красива символика, че партизанинът слиза от планината", коментира Николов.

Направено е инженерно заснемане на монумента. Предвижда се да бъде поставена лека конструкция, мраморните плочи с имената на загиналите да останат. Искаме да демонтираме петолъчката, да сложим камбанена кула, споделят инициаторите.

Начинанието е подкрепено от Министерството на отбраната

Начинанието е подкрепено от Министерството на отбраната, което е превело на община Трън първи транш от 5 000 лв. за възстановяване на кулата. "Това място е свещено за нас, българите, защото паметникът върху Слишовската могила е издигнат, за да напомня на сънародниците ни оттатък границата, че не са забравени. Същевременно той е и на загиналите за свободата на България. Министерството на отбраната отпусна тази година първата сума, за да може постепенно монументът да бъде възстановен като паметник на свободата, а не както е сега в изопачен вид. Надявам се, че съвместно с инициативния комитет, с родолюбиви българи, ще завършим това дело", заяви Иво Антонов - директор на дирекция в Министерството на отбраната. Очаква се възстановяването на монумента да струва 250 000 - 300 000 лв.

За реновиране на паметника двете сдружения са открили дарителска сметка. В подкрепа на каузата се е провел благотворителен търг на произведения на изкуството на Венцислав Занков, Явора Петрова, Иван Стратиев, Кунка Димитрова и множество млади автори. Досега са събрани приблизително 10 000 лв. Инициаторите възнамеряват да обявят и премират конкурс сред студенти във ВИАС за формата на конструкцията, която ще държи камбаната. Производствено предприятие пък е обещало да дари материала за изработването й.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното знеполско поле останало в бивша Югославия.

Днес се навършват 100 години от подписването /1919/ в Париж, Франция, от страна на България на Ньойския мирен договор след края на Първата световна война (1914-1918).
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase