В кризата: Уж не спазваме правила, а го направихме по-добре от други!

България изглежда доста добре на фона на други държави, справяща се, заяви политическият прихолог проф. Антоанета Христова по повод ситуацията с коронавируса у нас.

"Мои приятели, познати в Испания казват, че там ни дават за пример, за модел на управление. Но струва ми се, че сме съчетание на двата фактора - на реалната организация на ограниченията от страна на управление на кризата и на тази дисциплина, тази отговорност, която се показва в момента от страна на граждани и населението, и в същото време голяма степен на нормалния начин на възприемане на ситуацията", заяви Христова в интервю за "Фокус".

По думите й тревожността на хората е малко над средната, по данни от изследване, което ще бъде представено. "Тази устойчивост, която показваме, тази дисциплинираност и готовност за самоограничение ми се струва, че ще дадат добри резултати и ще ни поставят на едно от първите места по управление на процеса", изтъкна специалистът.

"Сравнявайки поведението в другите държави в Европа и извън Европа, ние се смятахме за хора, които не сме дисциплинирани, които сме изключително извън общността, че работим само и единствено индивидуалистично само и единствено в собствения си комфорт и справяне с условията на живот, защото такива са се стекли, че трябваше да се справяме въпреки всичко, излезе, че не сме така. Ние открихме нови характеристики, открихме, че българите могат да бъдат много дисциплинирани, че в голяма степен заради готовността да се подчиниш на правилата ние ги спазваме много повече, отколкото гражданите на другите страни, гражданите на Франция, на Германия, на Испания, на Италия", посочи Христова.

По думите й разсъжденията ни затова, че трябва да се подчиним, изглежда са принцип, който работи много по-вътре в нас, отколкото в другите държави. Може би именно това в момента ще ни направи и държава, която ще се справи, включително с по-нисък пик, отколкото на другите места. Според нея наблюдаваме много бърза реакция на ниво управление на криза.

"И се управлява от хора, които всеки ден заслужават и покачват доверието към тях от страна на гражданите. Затова ми се струва, че ще се справим. Само да не си създаваме собствен трън в петата и вътрешни сложни конфликти, ситуации, които могат да нарушат тази обща дисциплина, която е необходима в момента. Но се надявам разум да има навсякъде и да няма демонстрация на фриволно поведение", посочи анализаторът.

По думите й политиката в момента в ситуация на криза трябва да покаже модел, да реализираме два основни принципа на поведение.

Единият, това е единното мислене, това е способността ни да се подчиним, способността ни да се дисциплинираме. Приоритетът е да пазим себе си и другите. Преди това, това не са били приоритети. Запазването на себе си и другите се размиваше в общото гонене на ценности и други интереси, предимно материално ориентирани, каза тя.

Христова посочи, че до този момент политиците са излъчвали послания за конфликт в парламента, за противостоене и затова е много трудно да показват послания на единение, на дисциплина. Тази криза ще покаже реално кой ще оцелее и кой ще се адаптира, който няма да може, ще отпадне, заяви тя.

По отношение на политиците тя посочи, че БСП все още има "браунови движения", чудейки се кога е добре да излезе и да се приобщава към политиката на управляващите.

"Къде е границата да бъдеш опозиция и да не си опозиция в тази ситуация. Така че там се забелязват тези малко объркани действия. Но има прост отговор на ситуацията и той е: няма нужда от такива разлики. В такива ситуации на криза няма подобни разлики. Трябва да можеш да казваш предложенията си кооперативно. Кооперативно, подчертавам думата, така че да не изглежда, че имаш политически дивидент и в същото време да можеш да помогнеш с добра идея, която очевидно че в момента - такава е ситуацията – има висока степен на вероятност да бъде чута. Даже такъв тип поведение би довело утре до повече политически дивиденти", изтъкна тя.

На въпрос работи ли демокрацията, Христова посочи, че от една страна кризата се управлява през такъв вид правила, които нарушават определени права. От друга страна пък кризата трябва да може да намери мярата, т.е. това управление трябва да намери мярата между твърдостта, ограниченията, между това да бъдеш широко информиран за случващото се около теб и да можеш да споделяш това, което става, и то най-вече се отнася до свободата на медиите.

Според нея дотогава, докато този баланс се държи, риск няма.

"Като психолог мога да кажа, че на хората им е много трудно да живеят без ясна перспектива. Рискът на далечната перспектива вече ни е отрязан. Нашето живеене е тук и сега. Това е нещото, което ако продължи твърде дълго време, може вече да ескалира в повишаване на тревожността. Затова за мен моделирането и представянето на прогнозите, които ни се казват възможно най-коректно, е нещо, което ще ни даде перспектива за нашето поведение и за това какво, ни очаква", каза Христова.

Според нея е хубаво да се помисли на базата на тези модели по-нататък за диференциране на групи по отношение начина, по който трябва да се справят с ограниченията и мястото, където преживяват тези ограничения. И в никакъв случай да няма противопоставян конфликт между групи, които управляват кризите.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.