България има значителни проблеми с полицейското насилие и правата на човека , сериозни проблеми със съдебната независимост, корупцията, нетолерантността и ограниченията върху свободното изразяване, включващо заплахи за насилие над журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите. Това се казва в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права у нас за миналата година. Американското посолство в София публикува частта от доклада, отнасяща се за България.

В документа се констатира, че полицията безнаказано физически малтретира задържаните в арестите и тази практиката е широко разпространена

Според доклада за върховенството на закона на Европейската комисия, публикуван на 20 юли, „нивото на възприемане на съдебна независимост (в страната) остава ниско“, като 31% процента от гражданите и 43% от бизнеса я смятат за „справедлива или много добра." В доклада се отбелязва, че съчетаването на правомощията и длъжността на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, „води до значително влияние в прокуратурата, Висшия съдебен съвет и в магистратите“. В доклада се изразява загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“.

Конституцията и законът предвиждат правото на справедлив и публичен съдебен процес и независима съдебна власт като цяло прилага това право. Но според правозащитни организации законът съдържа ниски стандарти за справедлив процес, създавайки възможности за нарушаване на процесуалните права на адвокатите и подсъдимите.

Държавният департамент се спира и на данните за незаконно подслушване и следене в България, като се позовава на заключението на специалната комисия в НС за над 900 лица, сред тях политици, магистрати и журналисти, които са били обект на наблюдение по време на антиправителствените протести през 2020-та. В доклада е упоменато и разследването за полицейско насилие срещу демонстранти под колоните на Министерския съвет.

Споменават се и твърденията за нерегламентирани обществени поръчки и авансово преведени от предишните управляващи големи суми за все още неизвършени дейности и услуги т.нар. инхаус процедури. Не са получени сигнали за сериозни нарушения по време на президентските и парламентарните избори, се казва още в документа.

В документа се посочва, че независими медии са били обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Цитирано е изказване от май м.г. на бившия директор на БНР Андон Балтаков, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране.

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за представители на пресата и на други медии, а правителството като цяло зачита това право. Въпреки това продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено регулиране на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите (включително фондове на ЕС), сериозно увреждат медийния плурализъм. През април Amnesty International заяви в свой доклад, че „свободата на медиите продължава да се влошава, като журналистите, които разследваха организираната престъпност и корупцията, са изправени пред силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване“. През септември „Репортери без граници“ заявиха, че медийната среда е белязана от „физически атаки и клеветнически кампании срещу журналисти; безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз; предубеденост на обществените медии, особено в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите; медиен плурализъм, застрашен от концентрация на собственост; както и пристрастност и непрозрачност при разпределянето на държавната помощ за медиите, в ущърб на независимите медии.”

Вътрешни и международни организации критикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при тяхното финансиране и собственост и за податливост на политическо влияние и икономически стимули. Въпреки законовото изискване за разкриване на собствеността на медиите, много медии не се съобразиха, а информацията за собствеността на медиите не беше напълно публично достъпна.

Независимите медии бяха обект на открити атаки от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. В документа се изтъква, че „политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното въплъщение на това анормално състояние на нещата, продаде медиите си, но медийното му влияние продължава да е проблематично. От „Трансперънси интернешънъл България“ заявиха, че изборите са се провели без сериозни нарушения на изборното законодателство, но отбелязаха „неприемлива чужда намеса“ поради съобщения, че турските политически партии провеждат кампания от името на български кандидати в изборния ден и улесняват гласуването от български граждани, пребиваващи в Турция. Служебното правителство предприе мерки за предотвратяване на купуването на гласове, въпреки че някои политически партии твърдят, че са били избирателно насочени от действията на Министерството на вътрешните работи, които според тях пречат на способността им да водят кампания.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase