Най-трудните ми срещи бяха с папа Йоан Павел ІІ, Негово светейшество, защото трябваше в рамките на половин час, при целия протокол, който има, т.е. много излишни думи, аз да изтръгна онази чакана от десетилетия от българите фраза за невинността на българите в атентата срещу него. Това разказа напусналия днес поста държавен глава Георги Първанов пред “Нова телевизия”.

Това ми струваше изключително много усилия и искрено бях доволен, когато това се случи точно тук, в нашия разговор, каза той.

И един друг разговор, разговорът ми с полковник Кадафи, когато всички други институции се провалиха в усилията да спасим медицинските ни сестри, осъдени в Либия. Аз отидох там след една много тежка подготовка, аз бях изчел всичко от и за Кадафи, в това число и психологическите му портрети, начините, по който води разговорите. Бях подготвен с безброй варианти за този разговор, защото една излишна дума, ако този разговор беше завършил със скандал, това можеше да коства живота на нашите момичета.

Муамар Кадафи беше много сложен, много непредсказуем. Всяка следваща минута той сменяше своето настроение, сменяше своите тези. В един момент казваше: да, те наистина са невинни, тези сестри.

След това обаче казваше: не, не, те са подведени. Има един агент Джон, който ги е подвел, който ги е вербувал. Много странности в поведението и в самата постановка на разговора, но в крайна сметка беше позитивно това, че той даде зелена улица на плана за освобождаването.

По повод загиналите в Кербала, Ирак български военнослужещи Първанов разказа:
Последното нещо, за което съм мислил тогава, е протоколът. Не знам дали съм го разказвал, но сега ще споделя - аз тогава имах и личен проблем. В деня, в който се получи новината за атентата в Кербала, аз бях на операционната маса. Малко преди това бях подписал документ, декларация, съгласно която нямам право да вземам държавнически решения. И слизайки от операционната количка, аз получих информацията от ген. Студенков. Наложи се буквално за минути да се облека и предвид на това, че в държавата в този момент нямаше никой - двама министри в чужбина, един - в планината, министър-председателят и той имаше своя ангажимент, аз поех цялата организация, свързана с посрещането телата на жертвите.

Но далеч по-драматичното беше словото, което трябваше да произнеса, защото в това слово не само трябваше да го има съчувствието към трагедията на жертвите, към тяхната мъка, на родителите, но и трябваше да прозвучи много ясно ангажиментът на България, че ние оставаме в Ирак, че ние, българската армия, българската държава е съюзник, който не се е уплашил при първите наистина много значими проблеми. Тогава си спомням, един политолог, който не е сред моите фенове, написа: имаме си президент. И досега приемам това като един комплимент.

Първанов разказа и за един епизод от своята дипломатическа дейност: В него са събрани две усещания - за провала или за неуспеха поне и за триумфа, на един мой разговор с президента Путин в Загреб, на един форум 2007 година. Бях получил преди това една молба от голям европейски лидер, който не искам да цитирам, да се опитам да смекча руската позиция за Косово. И аз започнах с това, на което президентът Путин отговори много хладно и даже бих казал остро. Ударих на камък. Аз реших, че тази тема на този етап е затворена. По следващата тема вече постигнахме нещо изключително - оттам тръгна "Южен поток", от  тази среща.

На въпрос с кого се водят по-лесно преговори - с американския или с руския президент, Първанов отговори:
Големите дипломати, при тях всичко се изпипва предварително. Когато седнат на масата двамата президенти, в огромната част, на 90 на сто вече е ясно не само комюникето или меморандумът, който ще се обяви след края на срещата, но и конкретните резултати, ако щете, дори конкретните послания. Например, мога да кажа сега, че онези много силни послания, които чухме от президента Буш при посещението ми в Белия дом за това, че подкрепят България за Европейския съюз, че стоят зад нас по либийския случай и особено това, че виждат в България лидер на Балканите, това бяха неща, които бяха преговорени на един по-ранен етап. Разбира се, президентът Буш е достатъчно ярък лидер, за да може да ги поднесе по възможно  най-подходящия начин.

С президента Путин, Путин като президент, също сме имали доста интересни разговори, не леки. Аз съм доволен, че създадох с много лидери отношения, които са близки до приятелските.

Винаги можех да се обадя на президента Буш, няколко пъти съм го правил, за решаването на един друг въпрос, на президента Путин, на европейските лидери в голяма степен, каза Първанов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase