За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%. Това показват данните от социологическо проучване на „Алфа рисърч“ за обществените нагласи през месец септември.

Социолозите за първи път отчитат,че недоверието към премиера Борисов надхвърля  доверието  – 37%:32%.

Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни.

Над  70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%).
Лиляна Павлова е единственият министър еднозначно  определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението  си и в момента е най-харесваният политик  на ГЕРБ.

Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс  в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.

Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно най-високо е неодобрението към  министрите,  чиито ресори засягат пряко преобладаващата  част от българските граждани  –  Симеон Дянков (спад  14%), Десислава Атанасова (спад  10%), Цветан Цветанов  (спад 7%), Тотю Младенов (спад  5%). 

За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата „двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение  между  негативна оценка  за водената политика и недоверие към ресорния министър.

Икономическата, селскостопанската и образователната политика са следващите три, от които българските граждани са най-недоволни. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики.

Интересен е и развоят в отношението към  една от ключовите фигури в правителството – вицепремиера Цветан Цветанов. За последните няколко месеца, през които беше извършен атентатът в Бургас, ескалира напрежението между вътрешния министър и представители на съдебната система, а полицаите започнаха протестни действия, негативните оценки  персонално за Цветан Цветанов нарастват по-силно, отколкото тези за сектора сигурност и вътрешен ред.

По всяка вероятност с наближаването на изборите отношението към вицепремиера  ще отразява във все по-голяма степен оценката на гражданите за личните му партийни и политически позиции, отколкото за сектора, който той пряко ръководи, отчитат социолозите.

Нараства и критичното за всяко българско правителство от последните петнадесет години усещане за политическо покровителство, корупция и влошаване на бизнес средата.

28% от пълнолетните българи смятат, че правилата в България дават шанс на всеки, който работи добре, да се развива. Наблюденията на  67% обаче сочат, че в икономиката  успяват само близки до властта кръгове и фирми – мнение, което се споделя не само от бизнеса и заетите в частния сектор, но и от  63% от държавната администраци.

Корупция (42%) и непрофесионализъм на хората на ръководни постове (40%) са двата фактора,  които анкетираните определят като основни за неуспехите на правителството в отделните  сектори на икономиката.

Един на всеки десет българи смята, че България се справя успешно с усвояването на еврофондовете. Всеки трети е на обратното мнение. Мнозинството заема междинна, неутрална позиция, като тук преобладават  по-младите възрастови групи от големите градове, симпатизанти на ГЕРБ.

Съвсем не неутрално обаче е отношението към приемането на еврото. След сътресенията в южната ни съседка и цялостните проблеми в еврозоната скептиците към въвеждането на единната европейска валута в България се увеличават.

Едва 11% смятат че е необходимо скорошното му въвеждане, 37% се изказват за неопределеното по-далечно бъдеще, а 52% са на мнение, че България не трябва да се ангажира с него.

За период от три години привържениците на АЕЦ „Белене“ спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС.

Основните държавни институции също запазват негативния си образ в общественото мнение. Парламентът не съумява да компенсира нарастващата неудовлетвореност от правителството и остава най-критикуваната институция. Одобрението за дейността му се запазва на минималните 9%. Както и при кабинета, новото е в силният ръст на отрицателните оценки – от 45%  до 56%. Изключение от общата тенденция прави президентът Росен Плевнелиев, при който положителните оценки доминират значително над отрицателните (38% срещу 18%).
Социолозите отчитат още, че намалява желанието за участие в изборите  -  почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот.

За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и „Движение България на гражданите”. Само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си.

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември.

„Движение България на гражданите” и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Така, въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията, твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.  Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

Свиването на подкрепата за основните партии близо до техните твърди ядра освобождава електорални ниши, които подхранват роенето и въображението на  нови политически формации.

Всяка от тях разчита на съществуващи латентни нагласи в българското общество, но поради разпада на редица партии битката за избиратели се прехвърля вътре в рамките на самите ниши.

Усещането за електорална безизходица, намиращо израз в споделяната от мнозинството български граждани теза „правителството не работи добре, но не виждам негова алтернатива“ е благоприятна почва за конюнктурен и манипулируем вот, а резултатите от него – предпоставка за коалиционни комбинации, отклоняващи се от нормалната политическа логика, коментират социолозите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase