Европейската комисия ще продължи да наблюдава България и Румъния чрез механизма за сътрудничество и проверка. Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле при дебата за настоящето и бъдещето на механизма, организиран в Европейския парламент в Страсбург.

През юли миналата година ЕК отчете, че някои от основните пропуски в наблюдаваните области - борбата с организираната престъпност и корупцията - са преодолени и реши да изготви доклади след по-дълъг от обичайния период от шест месеца, отбеляза той. Междувременно събитията в Румъния, породили съмнения за върховенството на закона в страната, наложиха изготвянето на извънреден доклад, който отчете, че има необходимост от допълнителен напредък, добави Фюле.

Той заяви, че докладите са средство за реформи, а много от изразените от ЕК препоръки досега са насърчили предприетите от София и Букурещ положителни стъпки през последните пет години.

Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати, уточни комисарят. Той се позова на изследване на общественото мнение в двете страни, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на ЕС за преодоляването на проблемите в техните държави. Общо 70
процента от тях настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Общността, допълни Фюле.

Той критикува подхода на някои страни от ЕС да обвържат докладите с темата за разширяването на Шенген. ЕК не подкрепя този подход, посочи еврокомисарят. Ще продължим да наблюдаваме отблизо процеса на реформите в България и Румъния, за да помогнем на двете страни да постигнат целите на механизма, заяви Фюле.

В последвалите изказвания от името на Европейската народна партия (ЕНП) евродепутатът Мариан-Жан Маринеску (Румъния) определи докладите като обективни. Неговият сънародник Йон Енчу от групата на социалистите и демократите (С&Д) коментира, че механизмът се политизира. Норица Никола от групата на либералите и демократите отбеляза, че механизмът не е юридически скрепен и за неговото изготвяне не съществува методология. В ЕС сме равноправни, трябват общи правила и норми за всички, не едни да диктуват на другите какво да правят, допълни тя.

Корнелия Ернстк от групата на Европейската обединена левица - Северна зелена левица (Германия) настоя, че механизмът за наблюдение и Шенген не са различни неща, но призова за еднакво отношение към всички страни от ЕС. Стратегията на ЕК за България и Румъния изглежда отворена и това е притеснително, коментира
тя.

Независимият евродепутат от Румъния Адриан Северин заяви, че когато пациентът не отговаря на лечението, не се сменя пациентът, а лечението.

В последвалите изказвания на български евродепутати Илияна Йотова (С&Д) заяви, че механизмът не работи, защото няма ясни критерии. Постоянно се поставят нови изисквания, има двойни стандарти, добави тя. Превърнахте двете държави в прицел на евроскептиците, механизмът е удобна патерица за тези, които не искат Шенген и Европа, този механизъм е изчерпан, допълни тя.

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова настоя за изготвянето на стратегия за отпадане на механизма. По нейните думи ЕК е отчела политическата воля за реформи в България, а правителството на представляваната от нея партия е подхождало винаги държавнически. Бяха изпълнени повечето препоръки, въпросът днес е какво правим с механизма занапред, той губи своето първоначално предназначение и става неефективен, коментира Панайотова. Според нея механизмът често бива използван за вътрешнополитически дебати, по въпроса за Шенген, както и по темата за движението на работници в различните държави от ЕС.

Евродепутатът от същата група Мария Габриел заяви, че механизмът е донесъл ползи, но се е изчерпал. Препоръките в България винаги са били взимани под внимание, трябва ясна позиция на ЕК какво следва след декември 2013 г. (когато се очакват поредните доклади - бел. ред.). Според нея е необходима стратегия на ЕК, която да не подхранва схващане за "втора категория" страни в ЕС. Габриел отбеляза, че през юли Хърватия ще бъде приета в ЕС без сходен механизъм.

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев посочи, че корупцията и организираната престъпност не са запазена марка на двете поставени под наблюдение държави. По неговите думи зачестяват оценките, че механизмът е проява на дискриминация. Механизъм само за две държави е напълно неприемлив, добави той. Ковачев призова ЕК да каже какво още да се случи за отпадането на наблюдението.

В заключителните си думи комисарят Фюле определи дебата като интересен и посочи, че никой от ораторите не е говорил за срок за изпълнение на изискванията, а за график за прекратяването на механизма. ЕК ще продължи наблюдението чрез механизма, както досега, това е подходящо средство за реформи в наблюдаваните страни, заяви еврокомисарят.
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase