Кабинетът изкара година. А следващият?

Преглед на по-интересните теми в печата за днес, 25 юли
25 юли 2014 07:00, Анисия Иванова
101
Кабинетът изкара година. А следващият?
Снимка БТА

Народното събрание гласува оставката на кабинета "Орешарски", който издържа 422 дни, пишат вестниците. Премиерът и министрите в оставка ще продължат да изпълняват функциите си до 6 август, когато ще бъде назначен служебен кабинет. Пламен Орешарски отчете, че правителството е изпълнило преобладаващата част от поставените му задачи, като се е ръководело от интереса на хората. "Това бе преходно управление. Краят дойде заради скъсаната връзка между БСП и ДПС", каза в изявление Орешарски.

"Кабинетът изкара година. А следващият?", коментира "Труд". Отива си правителство на БСП и ДПС, а не експертен кабинет. Новото правителство няма да има 100 дни комфорт и висок кредит на доверие. Следващият мандатоносител и премиер ще са под силен обществен натиск от първия работен ден.

Парламентарно представените партии са декларирали, че в рамките на този парламент не е възможно сформирането на правителство, съобщи след консултации президентът Росен Плевнелиев. Това означава, че договорената вече дата за избори 5 октомври, остава в сила, отбелязва "Стандарт нюз".

Вестниците публикуват коментари на политици и социолози за събитиято от вчерашния ден.

Красимир Ангарски, министър по икономическата политика в служебното правителство на Стефан Софиянски смята, че предложението на президента да се даде мандат на служебния кабинет да тегли външни заеми е добър вариант, коментира "24 часа". Така ще има сигурност, че в случай на непредвидена нужда може да се ползва външен заем, без да се налага свикване на Народно събрание. Живко Георгиев, социолог: Служебният кабинет да осигури летящ старт на редовния, да подготви честни избори. Би могло да направи определени "заготовки" за политически решения в секторни политики с най-наболели проблеми. Проф. Михаил  Константинов, математик: Като начало ни е нужна пълна информация за състоянието на страната.

"Дефицитите на кабинета "Орешарски" коментира в "Труд" политологът Първан Симеонов. Според него дефицитът на доверие е най-малкият проблем. По-важен е дефицитът на авторство, на воля. Не беше ясно кой носи отговорността. Личеше и дефицит на информация - Пламен Орешарски рядко говореше. Дефицитът на международна легитимност също се наби в очи. Правителството беше във външно- и вътрешнополитическа изолация. Програмното правителство някак си остана без програма. Политическата  нестабилност логично стигна и до усещане за кризисна ситуация в икономиката.

"Изчезна арогантната полицейщина", отбелязва в коментар за "Труд" социологът Кольо Колев. Изчезна страхът от репресивния апарат, страхът да говориш. Държавата се обърна с лице към хората и заговори за тях. За втори път Пламен Орешарски остави финансите на страната в по-добро състояние, отколкото ги е заварил.

Оставката на правителството "Орешарски" отвори вратите за бъдещи партньорства и стана причина за окончателния разрив между БСП и ДПС, пише "Сега". В специална резолюция след заседанието на НС социалистите обявиха, че се налага да ревизират отношението си към партията на Ахмед Доган, "за да спре използването на властта за икономическо облагодетелстване".  Тази реакция бе предшествана от кодирани политически послания между ГЕРБ и ДПС в пленарната зала, които оставиха отворена врата за бъдещ управленски съюз.

В момента не редим кабинети в ГЕРБ, заявява в интервю за "Преса" Лиляна Павлова, депутат от ГЕРБ. - Това, с което усилено се занимаваме от седмици, е новата управленска програма. Тя е много важна отправна точка какво трябва да се случи оттук нататък, и то не само в рамките на един мандат, а в по-дълъг времеви хоризонт. Фокусирали сме усилията си на първо място върху финансовата, фискалната и банковата ситуация и стабилност в държавата. Втората тема е енергетиката. Третият приоритет, който може да се окаже и първи, е здравеопазването и реформите в тази сфера. Не на последно място са еврофондовете. ГЕРБ предвижда и административна реформа.

"Отиваме сами на вота, за да се докажем", заявява в интервю за "Стандарт" лидерът на "България без цензура" Николай Бареков. "Решението да се явим самостоятелно на вота беше взето от структурите ни. Ще участваме със своя регистрация - "България  без цензура". За една нова и достатъчно голяма партия като нашата това е важно за утвърждаването ни. Разговаряхме коректно с нашите партньори от ВМРО, земеделците и "Гергьовден". Но явно на ВМРО този вариант не им хареса. И решиха да се оттеглят от коалицията", обявява Бареков.

"Патриотичните формации узряха за общ фронт", казва в интервю за "Преса" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той потвърждава: "Прекратяваме участието си в коалицията "България без цензура", защото на тези избори има възможност за първи път да се случи нещо, което от 10 години всички български националисти очакват -консолидация на патриотичните партии.

"Интересът към фермерските пазари е огромен", казва в интервю за "Новинар" Гергана Кабаиванова, председател на сдружение "Устойчиво общество". Организацията е инициатор на провеждането на фермерски пазари в различни градове, на които производители директно предлагат продукцията си на клиентите.
"Пазарите, които правим, не са тържища със земеделска стока. Те са по-скоро срещи за директни контакти между потребители и производители", обяснява Кабаиванова. Задължително е производителите, които представят стоката си по тези пазари, да са регистрирани земеделци. Трябва да удостоверят, че производството им е екологично, че използват биопрактики. Хубавото на тези пазари е, че дават възможност на потребителите да си купуват храна директно от фермерите. Това намалява цената, интересът е огромен, допълва Кабаиванова.

"България да тръгне към еврозоната", коментира "Преса". На първото парламентарно заседание в новия парламент трябва да се гласува политическа декларация, на базата на която всички политически партии да подкрепят новата обединителна цел на държавата, и тя е: България - член на еврозоната. Разработването на подробна пътна карта неминуемо ще наложи и реформирането на почти всички сектори. Като част от тази пътна карта е и участието на държавата ни в Единния банков надзор. (БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


101
Още по темата: печатпреглед
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Услугата коментари е временно недостъпна. Извиняваме се за неудобството.