Радев за стабилността в България: Тържествен марш на място!

Критичен поглед върху българската действителност очерта президентът Румен Радев в отчета си за една година начело на поста.  

"България е в критичен момент от своето развитие", каза той на специална пресконференция. Радев нарече Българското председателство на Съвета на ЕС амбициозно, но обясни, че то не трябва да суспендира демокрацията и да е алиби за бездействие по болни за страната теми. 

Президентът похвали макроикономическите показатели на държавата, но и предупреди, че те не могат да скрият липсата на чужди инвестиции и обезлюдените райони в страната. 

Според държавния глава на този фон стабилността на държавата е тържествен марш на място.  

"Парламентарната република атрофира", каза още Радев. Според него свободната воля на депутатите е убита, а те единствено одобряват волята на правителството. Президентът припомни, че рейтингът на Народното събрание е критично нисък и допълни, че го казва с тревога и болка, защото това е най-висшият орган  в държавата. 

"Корупцията деморализира цялото общество", каза още президентът. Според него под въпрос е и фундаменталното право на свобода на словото.  

"Трябва да отстояваме демократичните си права, без да очакваме съдействие от Европа. Това е изводът, който произтича от отношението на Брюксел", каза още президентът и допълни, че безразличието не трябва да ни демотивира. 

В отчета си президентът припомни усилията си за модернизацията на армията и за благосъстоянието на личния състав. Въпреки поети ангажименти от изпълнителната и законадателната власт обаче вместо това се е стигнало до наливане на средства в техника, която не е в добро състояние. 

Така се е стигнало до ситуацията - нито нова техника, нито ремонтирана стара техника. В крайна сметка се стигнало до отработения механизъм средства за модернизация да потънат в излишъци.  

Радев направи отчет и на външната си политика и изрази надежда, че през тази година ще успее да извади отношенията ни с Русия от ледената епоха, в която ги е заварил. 

Държавният глава обясни и че външната ни политика трябва да бъде формирана в страната и отстоявана в чужбина. Като пример за обратното той даде Истанбулската конвенция, за която е обещана подкрепа навън, без да бъде обсъдена в страната. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова обясни, че документът е подготвян вече десет години, през които насилието над жени и деца е продължавало. Тя даде подкрепа за конвенцията, но обясни, че всички апаратни действия около нея са гавра с жертвите на насилие. 

Президентът обаче  смята, че не сега е моментът за приемането на документа, защото зад благородната инициатива за борба с насилието прозират други намерения, които разделят обществото. "Изчезваме като нация", каза държавният глава и допълни, че очаква депутатите да запретнат ръкавите по много по-важни теми за обществото. Радев и Йотова бяха категорични, че няма разделение в институцията по темата за Истанбулската конвенция. 

Президентът обяви, че няма война между институциите в България, но обясни, че има ценностни различия. Той допълни, че си говори с Бойко Борисов, но не може да приеме български премиер и германски канцлер да обявяват покана на чужд държавен глава в България и българският президент да го научава от медиите. 

Радев обясни, че като държавен глава не дължи обяснения на никого и че времето, в което президентът е бил безучастен наблюдател на процесите в страната, е отминало. 

Той отчете като несвършена работа това, че не е успял да убеди управляващите да ревизират приетия от тях план за отбрана. "Сектор сигурност е в критично състояние", каза Радев. 

Президентът отчете като неуспех и това, че не е могъл да извоюва заплащане от държавата за духовниците от всички вероизповедания у нас. Според него така е щяла да се постигне защита на нашите мюсюлмани от користни влияния отвън, но за съжаление въпреки ангажиментите на управляващите в бюджета за тази година такива средства не са предвидени. 

Радев отново разкритикува приетия от парламента закон срещу корупцията и обясни, че той крие риск от злоупотреби.