Ще свали ли Тръмп ядрената летва? Ще нападне ли Пхенян?

На 3 септември 1949 г. "душещ самолет" на военновъздушните сили на САЩ събираше проби от въздуха над руския полуостров Камчатка, когато откри доказателства за радиоактивност, потвърждаващо, че опустошеният от войната СССР е изпробвал ядрено устройство. Съветското изпитание на 29 август 1949 г. беше извършено по-скоро от очакването.

Започвайки от взрива на полигона Тринити в Ню Мексико на 16 юли 1945 г., базовата наука на ядрените експлозии е на повече от 72 години - с три години по-възрастна от Северна Корея. Технологията за балистични ракети е на над 60 години.

Проблемите на миниатюризацията на ядрените бойни глави с цел монтирането им на ракети и гарантирането, че бойните глави ще оцелеят по пътя към мишените, не са достатъчни, за да обезсърчат една страна, решена да се сдобие с ядрен арсенал - помислете за Пакистан, чийто годишен доход на глава от населението е по-малко от 2000 долара.

Северна Корея има арсенал и разработва междуконтинентални балистични ракети по-бързо от очакванията, с демонстративно пренебрежение към призивите на САЩ. На 2 януари новоизбраният президент Доналд Тръмп разпали риториката, подготвяйки за употреба своята тежка артилерия - удивителен знак - за да напише туит за обещания севернокорейски тест на междуконтинентална балистична ракета: "Това няма да се случи!" То се случи.

Най-дръзкото действие на Северна Корея, изстрелването на ракета над Япония, беше извършено седем дни, след като държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън похвали "сдържаността" на Пхенян.

Сигналите от Северна Корея не включват заплетена семиотика: тя иска глобален ядрен обхват и както пише сп. "Икономист", неприятните опции пред света са малко вероятната (продуктивни преговори), слабата (налагане на още санкции) и ужасяващата (изпреварващи военни действия). За последната няма ясна линия, но може да се направи разграничение, колкото и да е непрецизно, между изпреварваща война и превантивна война.

Първата е самоотбрана в отговор на ясна и непосредствена заплаха - отблъскване на акт на агресия, която може да се сметне за предстояща с разумна степен на увереност. Второто са предварителни действия - и, нека да бъдем честни, проява на агресия - целящи да се предотврати ясна и непосредствена заплаха.

Когато заплаши Северна Корея с "огън и ярост, каквито светът не е виждал", дали Тръмп заплашваше да премине ядрената граница? Това вече е било обмисляно по отношение на Северна Корея.

Бившият ген. Дъглас Макартър, уволнен за неподчинение от президента на САЩ Хари Труман, представил на новоизбрания тогава президент Дуайт Айзенхауер меморандум по въпроса "как да се прочисти Северна Корея от вражески сили".

"Това може да бъде постигнато чрез атомни бомбардировки на местата на концентрация на вражески военни сили и обекти в Северна Корея и разпръсване над обширни площи на подходящи радиоактивни материали, страничен продукт от ядреното производство, с цел да се прекъснат важни вражески линии за комуникация и снабдяване..."

Макартър е преценил много погрешно Айзенхауер, чийто биограф Джийн Едуард Смит казва, че когато научил за теста в Ню Мексико на Конференцията в Потсдам (от 17 юли до 2 август 1945 г.) - там за първи път научава за новото оръжие - "той беше потресен" и "беше единственият в Потсдам, който се обяви против използване на бомбата". Смит пише: "Като президент, Айзенхауер на два пъти получи препоръки за използване на бомбата от своя Съвет за национална сигурност и от Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ; първо във Виетнам, за да защити французите при Диен Биен Фу, а после срещу Китай при кризата в Тайванския проток. И в двата случая Айзенхауер отхвърли препоръките.

Като бивш главнокомандващ (на съюзническите сили на НАТО), Айзенхауер имаше самоувереността да направи това, за разлика от други президенти, които може би не биха го сторили. И няма съмнение, че отхвърляйки употребата на бомбата, Айзенхауер вдигна прага, над който може да се използва атомно оръжие - наследство, на чиито плодове продължаваме да се радваме".

Но докога? Режимът за неразпространение на ядрените оръжия имаше забележителен успех. В кампанията за президентските избори през 1960 г., Джон Кенеди заяви, че има признаци, че до 1964 г. в света ще има "10, 15 или 20" ядрени сили.

Като президент той заяви, че до 1975 г. те може да станат 20. Сега обаче към Северна Корея - деветата такава сила, може да се присъединят Япония, Южна Корея и Тайван, както и други, освен ако американското ръководство не покаже очевидно и надеждно възпиране на Северна Корея. Запасът от доверие към президента не е неизчерпаем.

На 1 август сенаторът републиканец от Южна Каролина Линдзи Греъм заяви, че Тръмп му казал, че "ще има война със Северна Корея", ако тя не спре да разработва междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат САЩ.

"Ще видим", каза Тръмп в неделя, отговаряйки на извикания въпрос: "Ще нападнете ли Северна Корея? Вие"?

Толкова ли са атрофирали конституционните правомощия на Конгреса, когато става дума за военни действия, че бездейно се моли за обикновено уведомяване пост фактум?

Десет месеца след 8 ноември, цената на този ден, която досега беше предимно естетическа, изведнъж - макар и не непредвидимо - се оказа по-висока от тази, която може би са очаквали неговите 62 984 825 избиратели.

(БТА)