Недоволство и отцепване – сепаратистките движения, които набират сила

Каталунските сепаратисти декларираха победа на обявения от Испания за незаконен референдум за независимост. Резултатите от допитването имат широк отзвук по света, пише Bloomberg.

По света има активни повече от 50 сепаратистки движения, казва Райън Грифитс, автор на „Ерата на отцепването: Международните и вътрешни детерминанти за раждането на държавата“.

Кампаниите за независимост често се подхранват от етнически или езикови разделения или икономическо недоволство. Някои от тях са успешни, особено ако има готовност и за война, както се случи в Южен Судан и Източен Тимор.

Най-често обаче споровете се утаяват и приключват с някакви споразумения.

Ето кои са и петте най-важни сепаратистки движения, които да се наблюдават:

Шотландия

Най-известното движение за независимост в Европа е в Шотландия, където през 2014 г. се проведе референдум за това дали регионът да се отдели от Великобритания. Избирателите решиха да останат в рамките на Обединеното кралство с 55% на 45%, които подкрепиха независимост. Вместо обаче проблемът да се реши, оттогава националистите събират сили и поддръжници.

След като Великобритания проведе референдум, на който стана ясно, че мнозинството британци искат да напуснат Европейския съюз (ЕС), шотландският първи министър Никола Стърджън използва факта, че шотландците предпочитат да останат в блока като причина да настоява за нов референдум за независимост. Централното правителство отказа провеждането му и в момента подкрепата за националистическата кауза е още по-голяма, отколкото беше през 2014 г.

Шотландия има собствен парламент, контролира образователната, транспортната и здравната политика, има някои данъчни правомощия и отделна правна система.

Приднестровието

Приднестровието е самопровъзгласила се държава между Украйна и река Днестър, която според ООН е част от Молдова. Тя се откъсва от Молдова през 1992 г. след разпадането на Съветския съюз и кратък конфликт, убил около 700 души.

Приднестровието има собствена армия, полиция, валута и правителство. По-голямата част от населението – около половин милион души, имат молдовско гражданство, но много от тях притежават руски и украински паспорти.

След като Русия анексира Крим през 2014 г., ръководителят на парламента на Приднестровието поиска територията да се присъедини към Руската федерация. Москва обаче още не е предприела стъпки към анексиране на територията.

С присъствието на 1 200 руски войници Приднестровието остава замразена конфликтна зона заедно с Нагорни Карабах. Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия са единствените субекти, които признават територията за независима страна.

Нагорни Карабах

Арменците поеха анклава Нагорни Карабах и седем други околни области от Азербайджан като буферна зона през войната от 1991-1994 г., в която загинаха 25 хил. души. Други 1 млн. души избягаха като бежанци след рухването на Съветския съюз.

Войната беше прекратена с руско посредничество, но международните посредници не успяха да установят мирно споразумение оттогава. Напрежението ескалира и стотици хора загинаха през април миналата година в четиридневна война, която избухна по контактната линия, разделяща арменските и азерските сили. Това бяха и най-лошите боеве в региона от 23 години насам.

Населението на Нагорни Карабах в Армения обявява независимост и желание да се обединят с Армения след колапса на СССР. Армения, която осигурява финансова и военна подкрепа на региона, твърди, че Нагорни Карабах има право на самоопределяне, въпреки че не го признава за независима държава.

Азербайджан настоява, че териториалната цялост на страната трябва да бъде запазена, като уверява, че има готовност да предложи по-широка автономия на региона.

Иракски Кюрдистан

Кюрдите, живеещи в полуавтономен регион в Северен Ирак, предприеха стъпки към независимост миналия месец с референдум, обявен за неконституционен от централното правителство в Багдад.

След като 93% от участвалите в допитването подкрепиха отделянето от Ирак, Багдад спря основните финансови транзакции с региона и забрани международните полети до летището в Ербил. Съседните Иран и Турция също засилват говоренето срещу независимостта на Кюрдистан, което според тях е прецедент, който би могъл да насърчи кюрдските сепаратисти в собствените им страни.

Иракският премиер Хайдер ал Абади заяви, че не иска въоръжена конфронтация с кюрдите, но обеща да поддържа "федерална власт". Някои наблюдатели твърдят, че кюрдите искат да използват резултата от референдума, за да принудят националното правителство да реши дългогодишни проблеми с територията на Кюрдистан и с приходите от продажби на нефт.

Минданао, Филипините

Комунистическите и мюсюлманските въоръжени сепаратистки движения се разпалиха в богатия на ресурси южен о. Минданао още през 70-те години на ХХ век. Конфликтите досега са отнели над 120 хил. живота.

Мюсюлманите съставляват 20% от населението на острова и много от тях отдавна се оплакват от лошо отношение на централното правителство в Манила, което от 30-те години на миналия век насърчава християнската миграция в райони, населени с мюсюлмани.

Много от съвремените сепаратистки движения там са отцепени от доминиращото движение в региона – Националният освободителен фронт. Някои от тях прегърнаха радикалната ислямистка програма и през май имаше тежки сблъсъци в Марауи - градът с най-голямо мюсюлманско мнозинство в преобладаващо католическите Филипини. Целта беше създаването на халифат.

Шест филипински президенти през последните 30 години се опитват да посредничат и не успяват да постигнат мир. Сегашният президент Родриго Дутерте, известен най-вече с войната срещу наркотиците, наложи военна диктатура на острова през май.

Четете още анализи в Investor.bg