Димитър Тодоранов: Няма мисия, няма визия, туризмът ни ще загине без промяна

Димитър Тодоранов развива бизнес на южното ни Черноморие, заедно с екипа му са двигател на редица културни събития на морския бряг. Той е един от организаторите на фестивала "Арт поток", който тази година ще е по-специален, защото ще се проведе за десета година, и на "Джазче", което ще събере част от най-добрите ни музиканти и певци от 27 до 29 юни. Двигател е и на нощния живот в Лозенец чрез клуба си "Хасиенда". Има ли светлина за летния ни туризъм, как се работи в ситуация, в която всеки сезон започва с нов министър, защо хората не искат да работят на морето и какви са моделите, които имат бъдеще за развитие на туризма у нас. Бизнесменът отговаря на въпросите на Dnes.bg.

- Започвате всяка година летния сезон с нов министър, как се прави така туризъм?

Те са различни и като профил. Предният беше от ентъртеймънта, на мен ми харесва какво прави като продуцент, но питах с какво ще ни бъде полезен? Казаха, че може да помогне много за рекламирамето на туризма, но аз не видях някаква много добра реклама. Иначе при него имаше спокойствие. Сегашният министър Мирослав Боршош идва повече от политиката, от културния сектор. Познавам го далеч преди да стане министър, беше направил нещо революционно за мен като бизнес - малки ивент центорове в София. Беше много интересно, но и там като че ли беше изпреварил времето. Иначе преди три години не помня кой беше министър, а се занимавам с летен туризъм. Което трябва да говори не малко.

Туризмът се движи от визия. Колкото е по-голям бизнеса ти, толкова по ясна визия и цел трябва да имаш. При държавата е още по-важно - визията трябва да се представи, да я приемем и поне 5 години да се прилага.

- Да, но такава визия май няма?

Надявам се сегашните отговорни фактори в Министерството на туризма да заявят ясна мисия, къде искаме да бъдем всички заедно. Защото първо трябва да ни обединят. Дори самият факт, че има толкова браншови организации в тази малка държава, която има обем туристи колкото три големи турски комплекса, е странен. Бях поканен от министерството на туризма и отидох на "Варненско лято", защото темата ме заинтригува - фестивалите като част от туристическия продукт. Все пак ние организираме събития в Лозенец, Царево, Приморско, тази година разширяваме и Ахтопол. 

И какво разбрахте от този форум?

Първото, което видях беше шокиращо. Цветана Манева откри форума. Човекът, който отговаря за културата в общините, кмет на средно голям град, излезе след нея и изтърси "както каза госпожата, на която не ѝ запомних името". И това го каза няколко пъти, час и половина никой не реагира. Само ги попитах дали е сериозно, самата Цветана Манева си седна и очакваше някаква реакция. То и затова на подобни места не ходи никой, защото е много конюктурно. 

Попитах и как разбират кой фестивал е успешен и кой - не? Как се измерва успеха на нашия туризъм, какви са критериите? Не чувам никой да говори по тази тема. Искам като отида на подобно събитие да обменя опит, да науча нещо.

Бизнес практиките при заведенията, които са въведени в Кан, Сен Тропе, Миконос са от френската школа. Ние решихме да работим с Джан Бернар - Джей Би. Той е направил концепцията в Кан, първи е започнал с ресторантите, ориентирани към звездите и платежоспособните клиенти. Искаме да видим през неговата призма какво правим добре, къде бъркаме. Той беше с мен на този форум, не разбираше какво говорят хората. След края ми каза: "Да развиваш туризъм, трябва да го имаш в вътре в теб, да си жив. От тези хора не видях нито един да се усмихне. По едно време исках да те попитам кой е умрял. Изглеждаше сякаш сте на погребение. Сега разбирам защо и туризмът ви е на това ниво". Явно туризмът ни е умрял.

Димитър Тодоранов с Джей Би в клуб "Хасиенда"

На този форум имаше някакви хора от ЮНЕСКО, присъстващите си благодаряха един на друг. Аз бях най-младия, което според мен е огромен проблем. Един от участниците, кмет, се гордееше с фестивал на свинския бут. Бяха инвестирали във видео, но какво видяхме - имаше предимно трупове, заклани прасета, глави. Човекът се гордееше с показаното, макар всички в залата да се подсмихваха. А французинът ми каза: "За това филмче дори няма да питам."

Хубаво беше, че бяха направили този форум, събрали хора, но се държаха елитарно, нямаше обсъждане, всеки за себе си прави най-якия фестивал. Това е синдромът - няма общност. Аз съм аутсайдер в това общество, въпреки че за мен правим уникални неща. И знам резултатите. Когато започне фестивала, знам колко хора са направили резервация, колко са резервирали нощувки, колко са се хранили в заведенията, колко са били на плажа, колко са влезли. Цифри, които ако вземеш по-голямата картина - може да се окаже, че важат за цялото Черноморие. Но така или иначе не обменихме никакъв опит.

След форума Джей Би ми каза, че ако не се променим - туризмът ни ще загине.

- Говорите за обединение, но и в самия Лозенец си спомням, че дълги години нямаше такова, правехте "Арт поток" въпреки всичко?

В Лозенец е същото като в държавата. Опитваме да обединим бизнеси. То някак става, ама всъщност не става. Уж сме заедно, но не сме. Всеки вижда конкуренция в другия, никой не разбира, че сме скачени съдове. Дори и сега - правим фестивали в две общини - в Приморско и Царево. И се появява неразбиране, мисли се на ниско ниво. Нито в Лозенец сме се обединили истински на териториално ниво, нито на ниво Южно Черноморие. 

- Каква е причината да не се работи ефективно между общините?

Има някаква негласна конкуренция кой повече ще изпъкне, кой ще има повече туристи, къде дюнерджията ще изкара повече. Между другото дюнера е огромен критерий... Създава се конкуренция дори в самите жители. Тук може би не е до самите кметове. Обществото ни е такова. Пак се връщам за мисията и визията. В една голяма компания идва шефът и ги обявява. Кой да каже на всички общини, може би бургаския кмет. Някой трябва да постави началото на обединение, а не браншовите организации да дърпат към себе си. Има сигурно шест на ресторантьорите. Как се действа единно в такъв случай? Половината ресторанти в България изнемогват...

- 10 години "Арт Поток". В първите няколко години сякаш го правихте на мускули, чак последните две-три години видяхме и помощ от държавата.

Устойчивостта и постоянството ни помогнаха. Ние го правехме, за да създадем тази щипка подправка на преживяването в Лозенец. Лозенец винаги съм го свързвал с по-различното, близо до природата, не ВИП-чалга преживяване. Срещата ми с Кольо Карамфилов, Стефан Божков, Елин Рахнев, Лиза Шопова - хората, с които започнахме, даде тласък на идеята. За да се стигне може би до върха, в който Стефан Данаилов ни подкрепи, а и беше привърженик на това, което правим. На "Арт Поток" реши да се върне отново на сцената. На Татяна Лолова това е юбимият ѝ фестивал, обикаляше по улиците на Лозенец, в ресторантите и канеше хората на театър. Може би тези хора и самата обстановка по време на фестивалите ни дадоха сила, че инвестираме в нещо, което си струва. Истината е, че през последните години мащабът стана по-голям, получихме финансиране по различи пера от Министерството на културата и фонд "Култура", което ни позволи да инвестираме в други начинания. Общината участва по-активно, новият кмет реши да надгради. Лично негова идея е гостуването на LUNAR. За първи път се случва нещо голямо, в което ние не участваме и го аплодираме. "Арт Поток" даде нова насока на мисленето и сега община Царево може да се похвали с богат календар от събития. Първите години бяха трудни по отношение на финансиране, да убедим артистите да гостуват, сега като че ли идва лесната част.

- Сега артистите искат да идват...

Това е една друга тема, оказва се, че не е точно така. След първия фестивал още зимата ми се обаждаха продуценти и ми казваха - сложи ме в програмата. В един момент дори трябваше да избираме. Няма да забравя този период. Една от каузите ни беше, че за изкуство трябва да се заплаща и сложихме билет от 20 лева. Винаги съм смятал, че хората, които избират Лозенец и Царево са ценители. И когато имаш една уникална постановка с Татяна Лолова, трябва да се плати. Сега обаче актьорите са добре платени, ангажират ги в тв реклами, и се получава обратното - отказват с довода, че им трябва почивка през лятото. "Във ваканция сме, много ви е малка заличката" - това го чувам често. Има един имитатор - Антоан Петров, който в един подкаст каза, че сцената в Царево е "тъпа, в едно тъпо читалище". А той бил част от голяма трупа. Тази сцена не беше малка на Стефан Данаилов, на Татяна Лолова, на Цветана Манева... Добре, това ли са младите актьори, с които може да се прави фестивален бизнес? И понеже на всички им отесня сцената, мислим нови модели, спектакли на открито. За да не им е "тъпо" това читалище. А на Антоан мога само да му кажа да имитира в живота големите актьори на България, а не да говори простотии.

Така или иначе сме стигнали до момента, в който трябва да надградим, вече сме го обсъждали с кмета на Царево. Целта е в началото и в края на сезона да привлечем да речем 5000 човека - дали ще е музикален фестивал, дали друго събитие. Това е единственото нещо, което ще промени финансовия профил на сезона. Нашата амбиция е чрез хора като Джей Би, инфлуенсъри на световно ниво, да докараме платежоспособни туристи. Джей Би ми каза - "бизнесът ми в Кан зависеше от 30 човека, останалите бяха без особено значение. Ако успея да ги привлека тези хора, които харчат по 100-150 хил. евро, успехът е налице. Проблемът на вашия туризъм е, че не можете да докарате нито един от тях". Е, поставихме си цел да опитаме да ги докараме през преживяването в "Хасиенда". Според французина има енергия, всички големи диджеи, които са идвали, са наши посланици. Има що-годе добри ресторанти. И според него има потенциал. Защо да не направим така, че да привлечем поне 10-15 от тези клиенти в Южна Франция или Миконос? Започнали сме усилено работа в тази посока.

- Звучи добре, но как ще се случи на практика? 

Ние сме наясно, че цените в България няма как да се вдигат. Но можем да подобрим продукта като обслужване, като отношение, като алтернативни преживявания на тези много богати хора. Разбира се, има серизони пречки - те няма къде да си спрат лодката, почти няма къде да кацнат и със самолет - чак в Бургас. Но за тях ще е нещо като сафари. Ввиждаме единствено такава възможност. Ясно е, че хотелите са проблем в такива курорти. Малките собственици нямат никакъв интерес да похарчат пари да си обновят местата, няма да избият тези пари години напред. Държавата не им помага. Чувам, че по Плана за възстановяване има пари за енергийна ефективност. Но той като затвори хотела през зимата, какъв е смисъла. По-добре да се предвидят средства за реновиране, ще има по-голям ефект. Докато не си повишим обслужването няма как да искаме да идва по-висок профил турист, който да харчи повече.

- В чужбина обаче се споменава най-често Слънчев бряг и то като курорт за евтин алкохолен туризъм. Особено популярен е в Англия...

Слънчев бряг е паметник на липсата на визия на нашата държава и то преди много време. Това място можеше да бъде Ривиерата на България, с клубове, ресторанти, преживявания.

- И в същото време говорим за място, което да бъде припознато от платежоспособните клиенти. Как да стане?

Тук е разковничето. Трябва да измислиш специален дизайн за мястото, душевността на мястото, хората, които ходят. А не да им докараш три диджея, които не се връзват с нищо. Да, ще дойдат някакви хора, ще се напият и ще си тръгнат. Душевността на Бургас е една, на Лозенец е съвсем друга - отзад е Странджа, имат възможност да отидат на арт събития, да се срещнат с интересни хора. Да останат повече от ден. Иначе какво - докарал си 10 000 души, ама те на другия ден си тръгват, не са похарчили нищо и остават едни снимки и видеа с дрон, с които показваме колко успешно е било. 

Трябва да има визия. Ето имаме идея в началото на Лозенец да се направи един голям паркинг и да стане пешеходна зона. Знам, че веднага след подобна идея ще има малко въстание, защото сме свикнали да паркираме колата си направо в хола. Ама никой не се замисля, че имотите им ще станат след пет години в пъти по-скъпи. 

- Дали като общество сме готови за такива кардинални промени?

Винаги съм смятал, че резултатът от една комуникация е отговорност на по-умния или на този, който има власт. Но е длъжен да обясни и да убеди хората в своите планове. Така е и за Лозенец. Казваш каква е визията - да стане еко, да има парти зона, да има развитие. Естествено, без съгласието на местните няма как да се получи. Мога да дам за пример фестивала "Джазче" - не го искаха на центъра, въпреки, че направиха най-големите си обороти. Но затварял улицата. И сега го преместихме до парка, добре е, мир да има. 

- Предстои Джулай морнинг, как ще го посрещате?

България е феномен по отношение на този празник. Джулай морнинг се е превърнал в лятната Нова година. Независимо в кой ден от седмицата е, всяко заведение до плажа е пълно до краен предел. Французинът ще докара свои сънародници, за да го видят на живо.

- Само с подобни празници ли може да впечатлим чужденците?

Искам да кажа много важно нещо. България може би е най-сигурната страна за туристите. Джей Би ми разказа - в момента в Лондон, в Сен Тропе, в Кан, в Марсилия не може да ходиш със скъп часовник. Жени да се разхождат в 4 часа - изключено. В една от вечерите го видях, че гледа нещо съсредоточено. После ми разкри изненадано, че три скъпи телефона са били оставени на масата. В Сен Тропе няма как да си оставиш телефон на масата дори в най-скъпите ресторанти - изчезва.

- В няколко чужди курорта предупреждават да си пазиш чашата с алкохола, за да не се окаже, че някой ти е пуснал някаква субстанция. Тази тема започва да става актуална и у нас...

В заведенията, които държат на клиентите си, това няма как да стане. Има камери и веднага ще бъде заснето. Ето, сигурността е тема, която може да се използва от Министерството на туризма за реклама. Но се замислям - кой прави рекламата на България?

- Вие обаче разчитате и на друга ниша - в "Хасиенда" идват диджеи, които в даден момент вече в България не можем да си позволим?

Разчитаме на наши приятели и агенти. Ето сега имахме една диджейка от Гърция - Evanjelia, имахме огромен успех. Тя се оказа радио и тв водеща, инфлуенсър, защитник на правата на жените, на животните - страхотен човек. За нея ми каза една моя позната, която е била на парти в Атина. Тя пуска и в Миконос и тръгва сериозно нагоре. С огромен интерес се очаква гостуването на дуетите Lunnas, Pauza и Malix - те са в ТОП-5 на световната класация за DJ. Има диджеи, които са били при нас, които вече са резиденти на най-силните клубове в Ибиса, хонорарите им са между 80 и 100 хил. евро. Истината е, че трудно ги убеждаваме да дойдат тук. Ако погледнем реално - Лозенец е едно село в Южна България, няма летище. Това, което ни помага са диджеите, които вече са идвали, те играят ролята на наши посланици. Французинът ми казва, че така са били френските курорти преди 40 години.

- Това комплимент ли е или тъжна оценка?

Може би по малко и от двете. Французите не ходят в Сен тропе, в скъпите ресторанти разчитат на богати араби, руснаци, дори и българи. Той признава, че мейнстрийма като дойде и се изменя цялата душевност на мястото. В Лозенец това няма как да се случи, защото е невъзможно появата на големи хотели. То и малките имат нужда от промяна, но както вече споменахме - държавата не помага на малките собственици и нищо чудно в някакъв момент да фалират. 

- В същото време от министри, от експерти се лее един оптимизъм за туризма, отчитат се едни ръстове. Някак не съвпада това с реалността... 

От пет години слушам колко е добре, всяка година по 5-10 процента ръст. Ако беше вярно, трябваше да имаме двойно повече туристи. А те няма къде да спят. Всъщност един човек от бранша ми каза как се броят туристите. Един румънец като влезе от север се отчита като турист, но той отива в Гърция. Като се връща - пак го броят. Турците, които всяко лято се връщат у дома от Германия - по същия начин. Аз което виждам от нивото на бизнеса е, че има притеснение. Няма персонал, няма модели за обучение на персонала, никой не помага.

- Защо хората не искат да работят на морето?

Защото работодателят не им вярва, не ги вдъхновява, защото самият той не вярва в бизнеса си. Ако вярва в бизнеса си - ще го обучи, ще даде по-голяма заплата и ще иска да го задържи 10 години да работи за него. Проблемът е, че в голямата си част бизнесът по морето е рентиерски. Едни хора вземат хотели, помещения, плажове и ги преотдават. И някой трябва да плати разликата на и без това скъпите цени. И когато някой ги взима за година-две - как да очакваме, че ще обучи един готвач? И тук вече се завърта другото колело. Много от концесионерите не могат да намерят наематели. Хубавото е, че този вид бизнес се насочва към Северна Гърция - концесии, заведения. "Българският модел" отива там, което е добре за този, който иска да прави бизнес тук. Този модел гони туристи и както се шегувахме с един мой приятел - скоро може да очакваме българите да изгонят българите от Гърция и ще се върнат на нашето Черноморие.

- Да завършим отново с "Арт поток", какво ще е различното тази година за десетото му издание?

През последните години съзнателно бягахме от големи безплатни концерти, защото за мен изкуството трябва да е платено. Но решихме тази година да има концерт на Васил Найденов на площада на Царево, който ще бъде на 27 юли. На следващия ден пък в Hacienda Beach ще има „Бал по къси гащи“, който ще събере всички артисти, приятели и съмишленици, да бъдем заедно и да се забавляваме с песни и танци.