Как младата Иева разбира, че баща й е шпионин на СССР?

През 60-те 20-годишната Иева Лесинска е изправена пред мъчителен избор - да предаде баща си или да остави майка си, приятелите и родината си в Латвия завинаги. Тогава страната все още е част от СССР, а хората се притесняват както от война, така и от шпионите, които са навсякъде.

Като малка Иева не знае какво работи баща й. Казано й е само, че е председател на един комитет. "През това време той никога не беше честен с мен", казва тя пред BBC. Когато е на 6 години, родителите й се разделят. Десет години по-късно майка й споделя каква е истинската професия на баща й.

"Той е част от КГБ", заявява Иева. "Знаех, че е член на комунистическата партия, но КГБ? Все още исках да имам добра връзка с него, но исках и да разбера как е възможно това. От друга страна така и не го конфронтирах, така и не му споделих, че знам истината, защото майка ми ме бе накарала да обещая, че ще пазя тайната."

През 1978 година Лесинска получава покана от баща си да го посети заедно с новата му жена в САЩ. Там той работи в ООН като преводач.

"Беше като някаква фантастична страна. Трудно е за някой, който никога не е живял в СССР, да разбере колко мрачно беше у дома", споделя Иева. Когато пристига в САЩ, баща й й съобщава шокиращи новини: "Каза ми, че двамата със съпругата му са решили да дезертират. Трябваше да избера дали да остана с тях или да хвана такси, да отида в посолството на СССР, и да призная, че баща ми е предател, а аз не искам да имам нищо общо с него и искам да се прибера в СССР. Всъщност, той не ми остави никакъв избор - не можех да си представя да предам родителя си или да кажа лоши неща за него, още повече на хората от Съветския съюз."

Тогава баща й признава друга тайна - освен, че той е КГБ агент, който шпионира САЩ за руснаците, той също така е и двоен агент, който работи за тайните служби на Америка от 1960 година.

"Почувствах се така, все едно съм във филм за шпиони. Просто не изглеждаше истинско. Не знаех какво да кажа", признава Иева. Семейството е отведено в безопасен дом във Вирджиния. А Иева избира ново име - Евилин. "Имаше едно чувство, че нищо не е реално. Осъзнах, че няма връщане назад, че няма да видя майка си или приятелите си отново, или родния си дом."

Бащата на Иева разказва за своите преживявания пред медиите. Той умира неочаквано през 1985 година. Минават години, преди тя да успее да се върне обратно в Латвия. Но през 1989 година Берлинската стена пада, а две години по-късно СССР се разпада.

"Почувствах, че за първи път от години мога да дишам леко. Въздухът миришеше на вкъщи", споделя Иева. Сега тя живее в Латвия и работи като преводач и журналист. Сега филм, носещ името "Баща ми, шпионинът", ще разкаже нейната история.

Но съжалява ли Иева за решението, което е взела: "Не искам това да ме определя като човек. Но ако не бях останала там, ако това не се беше случило, кой знае как щеше да се стече животът ми."