След осеммесечна пауза тристранните преговори, насочени към прекратяване на войната между Русия и Украйна, бяха възобновени миналата седмица в Абу Даби, този път с актуализиран фокус: архитектурата на сигурността в Европа. В навечерието на срещата пратеникът и зет на президента Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, описа целта: „да се разработят практически мерки, които да отговорят на опасенията за сигурността на всички страни, да намалят риска от бъдещи конфликти и да създадат по-стабилна и предвидима среда за сигурност“. Европейските лидери незабавно и категорично възразиха срещу тази нова насока, като някои я нарекоха явна отстъпка пред Кремъл. Но тази реакция е неуместна. Всяка дискусия за това как да се сложи край на войната трябва да засегне формата на европейския ред за сигурност по простата причина, че именно недостатъците, пропуските и несъответствията на съществуващата система доведоха до избухването на конфликта, пише за The American Conservative Дженифър Кавана, старши сътрудник и директор по военен анализ в организацията Defense Priorities.
Вашингтон обаче не бива да подценява предизвикателствата, свързани с актуализирането на европейските споразумения за сигурност. Едно трайно решение ще изисква не само подкрепата на Европа, но и европейско лидерство, както и разработването на правила, способни да управляват това, което ще бъде оспорвано и конфликтно отношение между Русия и нейните съседи в продължение на много години напред. Противниците на този по-широк фокус изтъкнаха редица причини, поради които въпросът за архитектурата на сигурността трябва да бъде изключен от преговорите, поне на този етап. За някои оплакването е свързано с последователността. Те твърдят, че дискусиите за промяна на европейската система за сигурност могат да започнат едва след като боевете в Украйна спрат. Историята обаче показва, че това е нереалистично. Преговорите за прекратяване на дългогодишни ожесточени конфликти почти винаги се провеждат, докато боевете продължават на бойното поле. Преговорите за прекратяване на Корейската война например започват през 1951 г., около година след началото на войната, но не е постигната сделка до 1953 г., след над 150 кръга преговори.
За други критици опасението не е свързано с времето, а с простия факт, че европейската архитектура на сигурност изобщо е на масата за обсъждане. Европа вече има архитектура на сигурност, твърдят те, и тя е базирана на ЕС и НАТО. Ако се нуждае от актуализиране (а някои смятат, че не е), това не е работа на Москва. В края на краищата, твърдят те, Русия многократно е нарушавала ангажиментите си и в никакъв случай не би трябвало да има думата по отношение на сигурността на Европа.
Има няколко проблема с тази позиция обаче. Първо, Договорът за сигурност, подписан през 1990 г., за да урежда отношенията между Русия и останалата част от Европа след Студената война, е на 36 години и е силно остарял, създаден да управлява Европа, която изглеждаше много по-различно от това, което съществува днес. Оттогава Съветският съюз се разпадна, НАТО се разшири, за да включи 32 членове, Европейската икономическа общност стана Европейски съюз и тази организация прие нови членове. Югославия се раздели на независими държави след серия от брутални граждански войни, в които НАТО се намеси. Войни се водеха в Грузия и Украйна, а повечето договори за контрол на въоръженията между САЩ, НАТО и Русия са изтекли. Балансът на икономическата и военната сила на континента се промени. Фактът, че система, създадена за фундаментално различна Европа, не е на нивото на управление на днешните отношения в областта на сигурността, не би трябвало да е спорен.
Второ, да се определя архитектурата на сигурност на Европа като достатъчно стабилна, защото има НАТО и ЕС, е странно изкривяване. Ако е вярно, тогава европейският ред за сигурност изключва около дузината европейски държави, които не са членове на нито една от организациите (например Русия и Украйна), но включва Канада и Съединените щати, които се намират на океан разстояние. Със сигурност Русия заслужава по-голяма дума в архитектурата на сигурността на Европа, от която трябва да бъде част, отколкото Съединените щати.
И накрая, не само Москва е проявила интерес към преразглеждане на архитектурата на сигурност, установена в Европа в края на Студената война. Съединените щати, както и НАТО и ЕС, са направили свои собствени промени в правилата и формата на европейския ред за сигурност от 1990 г. насам, често нарушавайки духа на споразуменията, подписани по това време. Последните им актуализации са се случили преди по-малко от пет години, когато Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО. Въпреки че разширяването на НАТО на изток технически не е забранено от минали споразумения, навлизането на неговите сили и военна инфраструктура към руската граница очевидно е нарушило ангажимента на Парижката харта за „неделима сигурност“, като е направило новите членове на НАТО по-сигурни за сметка на Русия.
От гледна точка на Москва, искането за преразглеждане на архитектурата на сигурността на Европа е оправдано поне по две причини: първо, че този ред на сигурност е бил променян многократно през последните четири десетилетия, понякога от Русия, но по-често от членовете на НАТО и ЕС; и второ, че Русия също е член на Европа и заслужава думата в "европейския ред на сигурност".
Не е отстъпка на Русия, а на реалността, да се признае, че недостатъците на европейската архитектура на сигурност след Студената война, включително разногласията относно това кой е включен и кой не, са сред най-важните причини за войната в Украйна. Основното възражение на Русия е постепенното развитие на европейска система за сигурност, която обхваща нейните съседи, докато самата Русия остава отвън. Това не оправдава употребата на сила от Русия, но предполага, че всяко трайно разрешаване на конфликта в Украйна ще изисква стъпки към актуализирана система за сигурност, която официално включва промените, настъпили през последните три десетилетия, изяснява въпросите за членството и разглежда оплакванията на Русия и нейните европейски съседи по траен начин.
Следователно САЩ са прави да поставят този въпрос в текущите тристранни преговори сега. Справянето с така наречените „коренни причини“ за конфликта наистина е руско искане, но е и в интерес на Украйна и Европа, ако целта е стабилен мир, който предпазва от повторение на войната. Въпросът тогава не е дали европейският ред за сигурност трябва да бъде включен в текущите преговори, а по-скоро как да се реши този въпрос, предвид неговата сложност.
Досега подходът на САЩ е неефективен.
Преговарящите от страна на САЩ действаха, заобикаляйки европейските лидери, с което засилиха усещането за несигурност в Европа, без при това да постигнат какъвто и да е реален напредък. Ясно е, че Вашингтон не може просто „да уреди въпроса с Европа“ – както може би са се надявали някои в Русия при завръщането на Тръмп в Белия дом през 2025 г. По-удачна стратегия би била Европа сама да поеме водещата роля в предоговарянето на своята архитектура за сигурност, като САЩ участват не в ролята на посредник, а по-скоро като подкрепяща страна. Администрацията на Тръмп вече даде да се разбере, че очаква Европа сама да управлява конвенционалното си възпиране и да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана. Тъй като именно европейците ще трябва да въведат всяка нова система за сигурност и да носят тежестта ѝ – при все по-слабо участие от страна на САЩ – то именно европейските лидери трябва да определят как ще бъде организирана тази бъдеща система и как в нея ще бъде включена Русия.
Досега голяма част от Европа не беше готова за сериозен разговор с Русия относно реда за сигурност на континента. Това обаче се променя – отчасти поради опасенията на Европа, че може да остане извън обсъждания, които пряко засягат бъдещето ѝ, а отчасти и поради осъзнаването, че цената за място на масата за преговори относно войната между Русия и Украйна е готовността за диалог с Москва. Въпреки това, готовността на Европа за разговори е едва първата стъпка. Диалогът за изграждане на нова европейска архитектура за сигурност няма да бъде нито бърз, нито лесен, и би било нереалистично да се очаква, че той ще приключи скоро. И ЕС, и Русия издигнаха максималистични искания, поради което постигането на взаимно приемлив резултат чрез преговори ще бъде сериозно предизвикателство. Вероятно ще са нужни много години, за да се оформи новият ред за сигурност в Европа – той няма да бъде резултат от едно-единствено мащабно споразумение, а по-скоро от поредица по-малки договорености, сключвани с течение на времето, успоредно с нарастването на доверието между страните. Това не означава, че краят на настоящата война трябва да се отлага, докато този процес не приключи напълно. Напротив, преговорите по въпроси, специфични за Украйна, и тези, свързани с европейската архитектура за сигурност, могат да се водят паралелно. Целта би могла да бъде постигането на набор от основни принципи като част от споразумението за прекратяване на войната, докато останалите въпроси се оставят за по-късен етап.
Едно споразумение в краткосрочен план би могло да включва временно замразяване на разполагането на нови ракети с голям обсег от всички страни, както и на ново военно строителство в близост до общата граница между НАТО и Русия. То следва също така да обхване усилия за управление на зоните с най-висок риск, включително балтийския регион и Калининград, Черно море и сферата на хибридните заплахи. Първоначалната договореност би могла ясно да очертае "червените линии", да наложи стъпки за деескалация и от двете страни, както и да включва съвместни ангажименти за избягване на определени видове дейности или провокации. В средносрочен план цел би могло да бъде връщането на всички страни към Договора за открито небе. И накрая, създаването на нов канал за комуникация по време на кризи би могло да предотврати погрешни преценки. Ако целта е прекратяване на войната в Украйна, европейската архитектура за сигурност не може да бъде тема табу, нито пък дискусията по нея може да се ръководи основно от Съединените щати. Това трябва да бъде инициатива, водена от Европа. Нарастващата готовност на Европа да участва в сериозен диалог е положителен знак – такъв, който администрацията на Тръмп би трябвало да насърчава, без обаче да се опитва да контролира всяка подробност. Първото предизвикателство пред Европа ще бъде формирането на група преговарящи, които са способни да представляват разнообразни интереси, но същевременно са готови да оставят настрана идеологията в името на прагматизма. Не е сигурно дали наскоро предложеният състав – включващ представители както на правителства с остро антируска реторика, така и на ЕС – ще успее да постигне дипломатически пробив, но това все пак е отправна точка. Процесът по изграждане на нова европейска архитектура за сигурност несъмнено ще се сблъска с трудности. Но самият факт, че този процес изглежда е започнал сериозно, дава повод за надежда.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

"Телематик" придобива миноритарен дял в инвестиционен холдинг с фокус върху имотите в ОАЕ
Кадър на деня за 17 ноември
Марин Льо Пен предложи да добави частни спестявания към пенсиите на французите
Ресорната комисия в парламента одобри Бюджет 2027 със спорове свиват ли се разходите
Дребните бизнеси в развиващите се страни изпитват недостиг на финансиране от 4 трлн. долара
General Motors ще разшири с 20% автоматизацията в своите американски заводи
Лесни съвети и идеи за освежаване на балкона
Катастрофа с военен самолет в Сибир взе 19 жертви
Храни за здрави кости
Късмет и щастие за 5 зодии на ангелското число 18 ноември 2026
Ман Юнайтед загуби най-голямата си перла, колос прилапва таланта
Новият стадион на Левски гълта повече пари – ето още колко милиона приготви Бостанджиев
Невероятен Везенков! Тройка от центъра на българина шокира Макаби + ВИДЕО
Фенове на Локо Сф надъхват отбора за Левски
Балкан ликува! Българският шампион подчини германци
Страхотна победа! България мечтае за Евробаскет 2027
Таро карта за 18 ноември, сряда - Крал на жезлите
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Коледният wishlist на твоя дом и как да го сбъднем с Black Week от Kärcher
Дневен хороскоп за 18 ноември, сряда
Животът се подобрява за 3 зодии в сезона на Стрелеца: Телецът е сред тях
Френската комедия „Тя спи гола“ с премиера в Театър Artvent на 24 ноември
Възможно ли е превръзка сама да подпомага заздравяването на рана?
Криобиопсия на белия дроб – кога се предпочита пред обикновената биопсия?
Как стресът влияе на менструалния цикъл?
1 от всеки 9 бебета по света се ражда преждевременно напомня ни Фондация "Нашите недоносени деца"
Защо лицето изглежда по-старо след отслабване?
Доц. Маринова: Няма универсален симптом, по който да разпознаем рака
Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Производители и потребители обсъждат производството на чиста храна във Варна