В продължение на десетилетия военната мощ на САЩ бе неоспорима, коментира в анализ изданието "Бизнес инсайдър".

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. САЩ бяха единствената военна суперсила в света, като силите им бяха разположени по целия свят, за да защитават съюзниците си и да възпират агресията. Но с наближаването на края на 2023 г. по света се разпалват конфликти, а Русия и Китай стават все по-агресивни в общия си стремеж да изместят САЩ като най-голямата световна сила, отбелязва изданието.

Техните авторитарни лидери, Си Цзинпин в Китай и Владимир Путин в Русия, се стремят да се възползват от глобалната нестабилност, за да навредят на САЩ и техните съюзници, твърдят наблюдатели, и се приближават към евентуалното създаване на военен съюз, който би представлявал най-голямата заплаха за САЩ от десетилетия насам.

"Ясно е, че двете държави възприемат себе си като военни партньори и това партньорство става все по-дълбоко и по-опитно, дори и да не е официален съюз в западния смисъл на думата", каза пред "Бизнес инсайдър" Джонатън Уорд, главен изпълнителен директор на "Атлас груп".

Си и Путин се приближават към внушителен военен съюз

В конфликтите по целия свят се вижда съперничеството между САЩ и партньорството между Русия и Китай.

Китай предостави на Русия жизненоважна икономическа и дипломатическа подкрепа при нейното непровокирано нахлуване в Украйна, докато САЩ дадоха милиарди като помощи на Киев. В Близкия изток Русия и Китай се съюзиха с Иран и разкритикуваха нападенията на Израел в ивицата Газа с цел унищожаване на подкрепяното от Техеран палестинско ислямистко движение "Хамас". Междувременно САЩ предоставиха военна помощ и дипломатическа подкрепа на Израел.

Китай, твърдят експертите, вероятно с внимание наблюдава какъв ще бъде изходът от войната в Украйна, за да получи сигнали за това как ще реагира светът, ако предприеме действия във връзка с плановете си да установи контрол върху Тайван.

И тъй като се сближават, Китай и Русия все повече координират военните си ресурси, отбелязва "Бизнес инсайдър".

"Руско-китайското "всеобхватно стратегическо партньорство за координация към нова ера" винаги е било свързано с военната мощ", каза Уорд.

През последните две години Русия и Китай започнаха съвместни военноморски учения в Японско море, Русия даде на Китай технология за подводници, която може да му осигури предимство във война със съюзниците на САЩ в Тихия океан, а лидерите им обещаха да си сътрудничат в разработването на високотехнологични оръжия, както обяви Путин през ноември.

Русия също така е продала на Китай самолети Су-25, хеликоптери Ми-17 и системи за противовъздушна отбрана С-400.

Въпреки че лидерите им не са подписали официален военен съюз, подобни стъпки трябва да предизвикват огромна загриженост у САЩ и техните съюзници, отбелязва Челс Михта в неотдавнашно проучване на Центъра за анализ на европейската политика.

"Пълномащабен съюз между Китай и Русия би представлявал за САЩ заплаха, каквато те не са срещали от края на Студената война насам", пише Михта.

По време на Студената война Пентагонът планираше да бъде в състояние да води едновременно една голяма и две по-малки войни. Но пред лицето на променящите се заплахи той промени стратегията си, за да може да води една голяма война и да възпира други атаки.

През октомври комисията за стратегическата позиция на САЩ в американския Конгрес заяви, че сега страната е изправена пред заплахи, "коренно различни (от) всичко, което са изпитвали в миналото, дори в най-мрачните дни на Студената война", поради възхода на Китай и Русия.

Комисията призова Пентагона да преразгледа плановете си, за да бъде готов за възможността за война с Китай и Русия едновременно.

"Оста Русия-Китай представлява огромна заплаха за САЩ, като се има предвид, че ще трябва да се справяме със сигурността както в Европа и Азия, така и в Близкия изток с риск да бъдем разпънати, докато Пекин и Москва се координират, за да преследват съответните си регионални амбиции", посочи Уорд.

Някои експерти обаче остават скептично настроени по отношение на стабилността на руско-китайския съюз, като посочват дългогодишното напрежение между двете сили и желанието на Китай да запази тесни връзки с доходоносните западни пазари.

Но възможността за военен пакт между авторитарните им лидери е такава, за която според наблюдателите САЩ трябва да се подготвят, твърди "Бизнес инсайдър".

Глобалните съюзи на САЩ са изключително важни за способността им да неутрализират заплахата, която представляват съперничещите си свръхсили. Особено в Европа те трябва спешно да увеличат своя военен капацитет, смята Уорд.

"САЩ все още могат да се справят и с двете заплахи, но това ще изисква значително увеличение при споделянето на отговорността, особено сред европейските им съюзници, които вече видяха истинските последици от геополитическата "координация" между Русия и Китай след нахлуването в Украйна", добави Уорд.

Все по-близките отношения между Китай и Русия се изграждат от десетилетия, но нахлуването на Русия в Украйна още повече засили прегръдката им, отбелязва в анализ сп. "Форин полиси".

Двете страни направиха ясен стратегически избор да дадат приоритет на отношенията помежду си предвид това, което възприемат като обща заплаха от страна на Запада, воден от САЩ. Задълбочаването на двустранните връзки е съпроводено от съвместен стремеж към глобално преустройство, тъй като и двете държави използват незападни многостранни институции като форума на групата БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), за да разширят влиянието си в развиващия се свят, коментира списанието.

Въпреки че в момента нито Пекин, нито Москва имат планове за създаване на официален военен съюз, големи сътресения, като например евентуален китайско-американски конфликт във връзка с Тайван, биха могли да го предизвикат.

Какво следва? Най-вероятно е китайско-руското сближаване да продължи, прогнозира сп. "Форин полиси".

Списанието отбелязва, че това обаче не е неизменно, тъй като напредъкът може да ускори, забави или обърне посоката си. При липса на външни сътресения може да не се наложи Пекин и Москва да подобрят значително отношенията си в сравнение със сегашната им посока на развитие.

Си и Путин споделят сходни възгледи за враждебния Запад и признават стратегическите предимства на по-тясното си сближаване. Но те остават предпазливи един към друг, като никой от тях не желае да носи отговорност или да бъде подчинен на другия.

Големи промени или сътресения обаче биха могли да ги сближат с по-бързи темпове, отбелязва сп. "Форин полиси". Ако Русия претърпи опустошителен военен неуспех в Украйна, който рискува да срине режима на Путин, Китай може да преразгледа въпроса за значителна военна помощ. Ако на свой ред Китай се окаже в голяма криза по отношение на Тайван или в конфликт със САЩ, Пекин може да се опре повече на Москва.

По време на евентуален конфликт за Тайван Русия би могла да се ангажира и с изгодна за нея агресия на друго място, която да обвърже Китай и Русия в очите на международната общност, дори ако действията на Москва не са координирани с Пекин, посочва в анализа си списанието, като допълва, че е възможна и промяна на посоката към все по-тесни китайско-руски връзки, макар че тя е далеч по-малко вероятна.

Някои експерти по китайска политика изразяват опасения, че Русия винаги ще дава приоритет на собствените си интереси пред всяко съобразяване с двустранните връзки. Ако например бившият президент на САЩ Доналд Тръмп спечели още един мандат, той може да намали подкрепата на САЩ за Украйна и да предложи на Путин подобряване на отношенията.

Това, от своя страна, би могло да намали готовността на Кремъл да подкрепи Китай срещу САЩ. Не е ясно дали тези опасения се споделят от висшите китайски или руски лидери, но взаимното недоверие и скептицизъм към другия остават и у двете страни, заключава сп. "Форин полиси". )БТА, С. Танчев)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase