Тихоходка. Снимка: Аnimalworld

12345678910

В понеделник, 16 май, американската космическа совалка "Индевър" се отправи на 25-и и последен в своята кариера полет. На борда на совалката, освен шестимата астронавти, отпътуваха различни уреди, но и няколко доста необичайни членове на екипажа, пише Lenta.ru.

"Индевър" отнесе със себе си в орбита множество живи организми, всеки от които ще даде информация за оцеляването в продължителни космически пътешествия.

Космосът е необятно пространство и за да се доберат дори до най-близките планети, космонавтите ще трябва да прекарат на кораба някоя и друга година.

По време на многогодишния полет хипотетичните междупланетни пътешественици ще се намират далеч не в най-комфортните условия на космическото пространство. Дори на МКС, която се върти на разстояние около 350 км от Земята и е защитена от пагубните за живите същества високоенергийни частици, космонавтите се сблъскват със сериозна радиация. В условията на далечни космически полети дозите ще бъдат къде-къде по-големи, а въздействието – много по-продължително.

Самият полет ще бъде само прелюдия към истинското изпитание – с голяма вероятност на други планети хората са очаквани от не така благоприятни условия, както на Земята. Все още учените не са отличили сред над 1200-те открити екзопланети нито една, която би могла да се сравнява със Земята. Така че много е вероятно новият дом на земляните (ако успеем да се доберем до него) далеч да не е така уютен като нашето сегашно местообитание.

Хората сами по себе си не са много устойчиви същества – повече или по-малко те могат да съществуват и да оставят потомство при температура от минус 40 до плюс 40 градуса по Целзий. Разбира се, Homo sapiens има разнообразни приспособления, сред които скафандри и климатици, които му позволяват да разшири приемливия за живот температурен диапазон. Но без подръчни средства никъде освен на Земята човечеството не може да съществува. А междувременно редом с нас планетата се обитава от огромно количество същества, които са напълно способни да оцелеят не само на Луната или Марс, но и в Открития космос.

Учените наричат такива същества екстремофили заради способността им да понасят екстремално изобилие или недостиг на нещо – влага, соли, хранителни вещества, радиоактивно лъчение или температури. Някои от екстремофилите са съхранили необичайни свойства от времената, когато Земята е била млада и доста неуютна планета (на нея постоянно са изригвали вулкани, континенти са се образували и изчезвали, а в атмосферата е имало огромна концентрация на отровни вещества и не е имало кислород).

Други "спартанци" са били принудени да се преместят в неблагоприятни местообитания и да се научат да оцеляват там, тъй като по-приспособими конкуренти са ги изместили от комфортната територия. Но каквато и да е била природата на придобитите от екстремофилите полезни свойства, тя прави тези същества идеални кандидати за космически туристи.

Именно такива свръхиздръжливи пътешественици полетяха към МКС със совалката "Индевър". Главният жив товар на совалката са, разбира се, тихоходките (тардиградите). Микроскопичните (до 1,5 мм) безгръбначни с осем смешни лапи, с подобна на телескоп уста и походка на мечка, са способни с години да оцелеят в условия, когато около тях няма нищо – нито кислород, нито вода, нито топлина.

За да се защитят от недружелюбното околно пространство, тихоходките изпадат в състояние на анабиоза – техният метаболизъм се забавя хиляди пъти, тялото им се свива и от него се извежда практически цялата вода (съдържанието на H2O в организма на тихоходките в анабиоза пада до 1% от нормалното).

Такава защита помага на тихоходките да избегнат разкъсването на тъкани от образувалите се кристали лед – необикновените безгръбначни могат да оцелеят няколко дни при температура около минус 200 градуса по Целзий и няколко минути – при охлаждане почти до абсолютната нула (минус 273,15 градуса по Целзий).

Документирани са случаи, когато тихоходките са възстановявали нормалния режим на активност след десет години анабиоза в отсъствието на източник на влага. Освен това в състояние на анабиоза тихоходките са способни да издържат на кратковременно налягане, превишаващо атмосферното 6000 пъти.

Накрая "спящите" тихоходки могат без видим ущърб да понесат гама-лъчение в дози, които са стотици пъти над леталните за хората (за човека смъртоносна може да се окаже доза 10 грея, а тихоходките са оцелявали при дози над 5000 грея). За миниатюрните същества не са страшни и ултравиолетовите лъчи.

Учените са открили забележителна устойчивост на тихоходките практически към всичко, което убива хората. Освен това шампионите по оцеляване вече са били в Космоса – те са прекарали 10 дни на борда на спътника "Фотон-М" и след връщането в сравнително приемливите условия на борда на апарата са успели да снесат яйца, а излюпилото се от тях потомство не е носило видими аномалии.

Освен тихоходските на борда на "Индевър" отлетяха и няколко вида екстремофилни едноклетъчни. Например бактериите Deinococcus radiodurans са способни да понесат въздействието на гама-лъчите дори по-добре от тихоходките – част от тези микроорганизми са се размножавали дори след облъчване от 15 000 грея.

Астронавтите отново ще могат да проверят устойчивостта на странните същества към едно или друго пагубно въздействие. Всички те, а също и множество други екстремофилни организми, открити на Земята, теоретично могат да преживеят космическо пътешествие до астероиди и да заселят някоя отдалечена планета.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase