Част от проекта "София 2020" - зелени трамвайни линии. Снимка: "София 2020" 

12345678

Димитър Паскалев е част от групата „Архитекти за София” и един от главните инициатори на платформата „София 2020”. В рамките на три седмици софиянци имаха възможност да разгледат 11-те урбанистични идеи на „Архитекти за София”, оформени визуално и подредени в изложба, стъпила върху зелена трева до Билетен център НДК.

Другата му страст, освен архитектурата, е музиката. Той е ядрото на групата „Блуба Лу”, чиито парчета озвучаваха изложбата на открито пред НДК. Той е винаги сериозен.

Всяка негова реакция е премерена. Говори тихо, но умно. Винаги може да те изненада с нови хрумвания и да ти даде поле за размисъл.  

Част от идеите, които са залегнали във вашата платформа, са „град на културата и изкуствата”, град на живота и радостта, град на дърветата и колелетата”. Как мислите да ги постигнете?

Това е невъзможно да бъде постигнато от шепа хора. Ние искаме да сложим дебата на масата в общественото пространство, да планираме възможности, които не са обсъждани, но те са част от общата картина на градското пространство.

Да провокираме обществото и администрацията да разглеждат обновяването на градската среда в по-широк аспект от злободневния – задръстванията, кучетата, метрото и детските градини. Обновяването на градската среда е много, много по-широко понятие и има други много съществени акценти, които индиректно чрез развитието на средата оказват влияние върху качествата на обществото.

От какво е инспирирана идеята за изложбата?

Изложбата представлява част от инициативата на група архитекти за създаване на платформа за идея и дебат относно бъдещето на София в рамките на 10 години.

Изграждане на трайна визия за бъдещето на града, която да бъде обществено обсъждана, да даде насоки за развитие, които да бъдат нададминистративни и върху тях да стъпят политики, планове, планиране и урбанистични разработки.

Как успявате да отстоявате идеите си пред държавната и общинската власт?

Доколкото сме много млада организация, още не сме стигнали до отстояване. Успяхме да запознаем новия кмет и главния архитект с тази инициатива. Сега ни предстои внасянето на първите ни архитектурни и градоустройствени предложения, подкрепени от хиляди хора. Това е един от възможните пътища.

Ние много държим да бъдем позитивно настроени не като позиция на администрацията, а като подпомагаща организация. Смятаме, че интелектуалният потенциал и мощта и капацитетът на свободните професионалисти и специалисти са много големи и не са използвани.

Предстои да се направи телевизионно предаване „След 10 години” (външна продукция) върху нашата платформа, където да се дебатират въпросите с всички страни – обществото, случайните хора, администрацията, инициаторите.

Каква е новата серия от идеи?

Ще ги обявим към средата на декември. За да стане ясно в каква област се движим, ще дам няколко примера – подлезите на София като галерии за модерно изкуство; Баба Яга като най-големия скейт парк на Балканите; нов Дом на науката, където университетите ще разполагат със собствени пространства; фонтаните на НДК като световноизвестна забележителност...

С какъв профил ще бъде новият концертен комплекс? Каква музика ще звучи там?

Средата, пространството, в което живеем, оказва влияние върху обществото. Колкото повече заобикалящите ни зловредни неща облъчват хората, наред с медиите, толкова повече хората започват да свалят ценностната си система. А тя е двигателят на общественото развитие, тя е мотивация и много мощен ресурс.

Ако това не се осъзнае от тези, които имат влияние върху градската среда, има опасност тя да окаже такова лошо влияние върху обществото, че то да загуби всякаква самоувереност.

Ще се стигне да саморазграждането на градската среда както в Третия свят. Ако ние сме европейска столица, трябва да разберем, че културността на градската среда е определяща. За предпочитане е на площада да слушаш музика като Антони Дончев, а не скитника с китарата.

В културния център на София, вместо да се продават чорапи и чорапогащници, да се организират постоянно фестивали. Това не е свързано само с това кое колко струва, а с осъществяване на един много по-мощен ресурс, какъвто е ценностната система.

Как намираш творбата на Давид Черни?

Болезнено правдива и заслужена.

Мислиш ли, че сме узрели за платформата „София 2020”? Не е ли вашата идея по-мащабна като политика, а именно формирането на гражданско общество?

Не само не зреем, ами загниваме в зелено състояние. (Смее се.) Освен да си взимаме шапката и да ходим другаде, не виждам изход. Този скептицизъм е алармата, че нещата не вървят на добре.

Остава ние да развеем знамето на тази нужда. Сайтът http://www.sofia2020.bg/ беше посетен от 15 000 души за един месец. Това показва, че хората имат интерес към темата и че тя е болезнена.

Надяваме се по време на това управление да успеем да постигнем креативни резултати, които да доведат до някаква пилотна програма за серия от такива проекти. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase