В наши дни треньорът на Милан Пипо Индзаги и изпълнителният директор Адриано Галиани се виждат принудени смирено да умоляват собственика на клуба да им подари още някое ново попълнение.

Сякаш цяла вечност е изминала от 80-те години, това славно време в историята на червено-черните. Носталгия буди споменът за шумното лято на 1986 г., когато Силвио Берлускони купи клуба и представи отбора на тифозите с грандиозно шоу в американски стил на стадион "Арена". Футболистите слизаха на тревата от небето, пристигайки с хеликоптери, по уредбата гърмеше "Полетът на Валкириите" на Вагнер. А Берлускони харчеше, харчеше, харчеше… Бяха други времена.

По онова време шеф на юридическия отдел на холдинга на Берлускони "Фининвест" беше Виторио Доти. През май той публикува мемоарите си под емблематичното заглавие "Адвокат на дявола".

Сред най-любопитните истории в книгата е тази около покупката на Милан от страна на най-добрия му клиент. Ето какво пише Доти по този повод.

"През 1982 година Берлускони бе обзет от силното желание да купи Интер. Като човек от телевизионния бизнес, той беше наясно с огромните дивиденти, които може да му донесе този ход. Светът на футбола предлага огромна аудитория. Всеки тифозо е потенциален потребител, а всеки потребител е потенциален абонат на неговите тв канали. Бракът между футбола и телевизията щеше да задвижи истинска машина за пари.

Мотивът, накарал Берлускони да се насочи към Интер, обаче беше доста любопитен.

"Та ти си миланист, защо не купиш Милан?", попитах го аз. А той: "За съжаление не мога. Моят гадател ми каза, че това ще ми донесе лош късмет".

Подобно на много други големи предприемачи (като например Джани Аниели), Силвио също си беше осигурил услугите на ясновидец, който се казваше Моро. Берлускони се беше консултирал с него и Моро бе отсякъл: Милан носи лош късмет, да не смее да го купува.

На Силвио това никак не му харесваше. Той беше от семейство, което е подкрепяло росонерите и винаги беше стискал палци за Милан. Години по-късно той щеше да заяви: "Страстта към Милан аз нося в кръвта си и за мен този клуб е свещен". Но заради онова предсказание на Моро, той беше решил да купи Интер…

Двамата със Силвио отидохме на среща с президента на нерадзурите Иваное Фраицоли, който имаше интереси в текстилната индустрия. Фраицоли беше представител на старата школа, любезен, но резервиран. Беше роден в Милано и бе наследил Анджело Морати като бос на черно-сините през 1968 година.

Той ни посрещна в кабинета си на "Виа Кардучи" и изглеждаше заинтригуван. Берлускони му разказа за своите проекти. Той искаше да купи клуба и бе готов да предложи добра цена.

Фраицоли се двоумеше. Не може да се каже, че управлението му беше особено славен период в историята на Интер. По негово време нерадзурите бяха станали шампиони само два пъти за почти 15 години. Старият президент с побелелите коси чувстваше, че времето му е отминало: след няколко месеца той щеше да предаде щафетата на Ернесто Пелегрини.

Офертата на Берлускони беше по-изгодна, но Фраицоли отказа. Той нямаше доверие на Силвио и не искаше да повери Интер на един изявен миланист. Манталитетът на Фраицоли, който се различаваше изключително много от този на Берлускони, не му позволяваше да го направи. Заключителният му съвет съвпадна напълно с моята забележка, след като научих за намеренията на Силвио: "Берлускони, защо не купиш своя Милан?"

И така, независимо от предсказанието на мистериозния гадател Моро, четири години по-късно Берлускони купува Милан. Сделката била сложна и същият този Доти трябвало да свърши доста работа. В един момент преговорите били напът да пропаднат и адвокатът написал писмо с обяснение за мотивите на клиента си. После Берлускони премислил, приключил покупката и вкарал Доти в управлението на Милан. Една малка подробност: адвокатът бил (и си остава) интерист.

Доти разкрива също, че сред най-доверените хора на Берлускони нямало нито един привърженик на Милан: "Галиани е от Монца и като всички в региона, беше привърженик на Юве. Микеле Персекини, довереният готвач на Силвио, беше върл интерист. Същото се отнасяше и за личния му шофьор Нино. Вероятно трябва да добавим в този списък и брат му Паоло Берлускони, за когото се говореше, че противно на семейните традиции, от малък стискал палци за нерадзурите. В името на мира и спокойствието в семейството обаче той побързал да смени клубните си пристрастия подобно на Галиани".

Себастиано Вернаца, "Гадзета дело Спорт"

Още спортни новини четете в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase