Историите на Кристиан Бакалов са недоизречените ни емоции, притаените ни спомени. Проектите му повеждат всеки към неговия си уют, познат от детството, но наситен с опита на настоящето. Редувайки или често събирайки тишината със звука, тъмнината със светлината, или вплитайки в едно цветовете, преживяването с неговите арт инсталации позволява на всеки да се окаже в своето си място, да се намери там, да усети спокойствието, и то излизайки от зоната си на комфорт. Последната среща с идейните вдъхновения на френско-българския хореограф "Чисто (бъдеще)" е  създадена специално за пространствата на Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство САМСИ. За равносметката от нея и за това, което предстои, разказва артистът пред Dnes.bg

"Чисто (бъдеще)"

"В него има нови инсталации, драматургия на преживяването. Винаги е различно", разказва Кристиан Бакалов. От една страна всяко начало на проектите му носят вълнение, стрес, риск, защото никога не знае дали ще се получат нещата. И макар всичко да е в главата му, Кристиан не е архитект и не е наясно до последно дали инсталацията може да се превърне в реалност. "Винаги е на кантар" – признава той и допълва, че именно поставянето в некомфортната зона го прави по-креативен. "Това е начинът, по който се задължавам да не остана в една линия, да не вървя по път, който съм утъпкал. Идеята и замисълът са същите, но откриваш нови пространства. Дори в самия себе си. Те те обогатяват  като човек, артист и е много вълнуващо да споделя опита с другите. Така дори хора, които са идвали, пак са развълнувани.", споделя артистът.

Зона на комфорт

Всъщност хората, които участват и влизат в "Чисто (бъдеще)" също излизат от зоната си на комфорт. Използват сетива, които обикновено пренебрегват, за сметка на онези, които използват най-често. Именно така преоткриват уюта от детството си. "Там няма риск, но когато излязат от този уж комфорт и открият онзи уж дискомфорт, той пък се оказва толкова красив и завземащ и хората искат пак да се върнат към него", разказва Кристиан. Усещането е силно и мнозина идват да гледат "Чисто (бъдеще)" пак и пак. А преживяванията са все различни. "Инсталациите са направени да ни върнат към сетивността, която имаме като деца, но по някакъв начин тя е потисната от обществото, за да влезем в нормата. Аз ги връщам към детството. В мястото, откъдето сме, откъдето идваме и сме най-себе си", описва ситуацията режисьорът. По думите му, цялата деформация, която се появява след детството в живота чрез шока, загубите, стреса, отдалечава човека от самия него. "Това не сме ние, а последствията от случилото ни се.  Есенцията ни е в детството", уточнява той и дава платформата, която да върне всеки към неговото Аз. "Там пак да сме деца, но с опита, който имаме като зрели хора. Тази симбиоза между детската сетивност и цялата осъзната зрялост е ценното. И това действа като лека дрога.", допълва той.

Сетивата

Кристиан Бакалов работи със сетивата. И ако във всекидневието сме свикнали да използваме предимно очите, в неговата арт инсталация усещаме пространството около нас, което ни води към другото – вътре в нас. Преживяването ни подготвя да се преоткрием, да съхраним моментите, за които не сме подготвени. "Емоционално се случва точно това. Сблъсъкът с изкуството ни кара да преоткрием нещо ново. Да намериш начин да се видиш през друга перспектива.  И от тази нова гледна точка да се свържеш с реалността. И не само си минал, но си усетил и положителен заряд. Сега пак сме изправени пред една ситуация, в която може да бъдем затворени и то за дълго време. А не знаем след този затвор, какъв друг ще следва. Но мисля, че не трябва да се безспокоим, а да го приемем като предизвикателство. Неизвестното е начин да открием нови сили в себе си.", отбелязва артистът.

С това преживяване Бакалов поставя хората в лек дискомфорт, но им подава и ръка, с която те да открият как да преодолеят страха, любопитството, недоверието и когато това стане, резултатът е невероятен. "Сигурен съм, че с коронавируса ще стане така и за да се справим с тази ситуация е нужно да намерим силите, с които сме креативни по начин да обърнем ситуацията и този на пръв поглед дезавантаж, да стане наш авантаж. Реално изкуството дава инструмента да станем по-креативни и ще ни спаси. Убеден съм, че за в бъдеще трябва да включим креативността като задължителен предмет в училище. Когато мозъкът ни започне да мисли нещата по друг начин и схемата се преобрази, ще усетим, че този проблем не ни потиска, а ни променя, правейки ни по-добри. Тогава всичко изглежда различно. Няма да се разделяме на "лош" и "добър". Ние сме заедно в една ситуация и трябва заедно да я решим.  Едно от нещата, които искам да покажа с тази инсталация, е, че тя е вдъхновена от идеята на нидерландския философ Барух Спиноза и неговата концепция за вечност. Реално всички сме тук с много малко разлики в културата, в нашата сексуалност, в мъже – жени, всички сме от една есенция. И когато нараняваме някого, реално нараняваме себе си. Когато унищожаваме някого – унищожаваме себе си. Когато потискаме някого, потискаме себе си. И когато осъзнаем това, няма как нещата да тръгнат по лош път. Тогава тези вируси ще са етап от нашето усъвършенстване, а не етап от нашето унищожаване."

Свободният артист по време на пандемия

Макар и в смутно време, Кристиан Бакалов си прави планове. И да, той се нарича свободен артист, а не независим, защото независимостта е сложна. "Важно е да сме свободни в душите си и в идеята си за света. Правя си планове и пет корони да ми лепнат на главата, не могат да спрат процеса в главата ми. Между другото всичките ми инсталации съм ги правил с много евтини материали", подчертава той.

Първоначално е така, защото няма никакви пари и никакви субсидии. Работил дълго време във Франция, завръщайки се за кратко у нас, институциите са чували за него като изпълнител, работил с Ян Фабър, с Иво Димчев, но не познават работата му като режисьор и хореограф. С първия проект събира останките от другите театри, защото наистина няма средства. Когато всичко се получава добре, идват и субсидиите, но Кристиан решава да продължи да работи със семплото и да докаже почти като политически акт, че креативността няма нужда от пари, нито дори от сгради и театри.

"Креативността е вътре в нас и част от нашето развитие. Ако имаме нужда от пари, за да сме креативни, значи  нещата са изпуснати. Тогава навлизаме в този посткапитализъм, в който всичко е пари.", разказва Кристиан. Наясно е, че изкуството отдавна струва пари, но за него артистът трябва да запази своята креативност и да я освободи от паричната ценност, в която всичко е в цифри.

А плановете продължават. Вече има покана от операта във Варна, специално от Вера Немирова за подготовката на юбилеен концерт за Соня Немирова. От януари започва репетиции и по спектакъл в Стара Загора, като по този начин се завръща и към старата му любов - хореографията. Има проекти и за догодина юни месец, когато се надява да изкарам "After the flood  riding  the free world – След потопа, яхнал свободния свят". "Този проект беше заложен преди година.  Трябваше да стане в Младежкия театър няколко месеца преди коронавируса – разказва Бакалов -. Не стана, но това с потопа явно го бях надушил, че идва. Сега да видим дали наистина юни ще е след потопа. Проектът ще е пак сетивна потапяща инсталация, така че продължавам на всички фронтовете – хореография, операта и сетивните инсталации. Много проекти, много надежди, но каквото ни е дадено ще стане.", категоричен е той.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase