Може ли ACTA да ни превърне в престъпници?

30-годишният Иван Петров, който преди няколко месеца си е купил нов автомобил от реномиран западен производител се оплаква в личния си блог, че колата му създава проблеми. На другия ден Петров получава документ от интернет доставчика си, че заради обида към производителя той ще бъде глобен, достъпът до блога му – ограничен и получава последно предупреждение за спиране на интернет услугата.

По същото време 26-годишната Петя Александрова тегли от торент сайт анимационен филм за малката си дъщеря. След два дни Петя също получава глоба и предупреждение, че при следващо нарушение на авторските права на филмовото студио може да бъде осъдена на ефективен затвор.

Всичко това не е фикция и може да се случи, ако Европейският Парламент и българското Народно събрание ратифицират международното търговско споразумение за борба с фалшификациите (ACTA).

Страната ни вече подписа в края на миналата седмица документа, но под условието за последваща ратификация от българския парламент, обясниха на пресконференция днес представителите на браншовото сдружение на независимите интернет доставчици в България.

Един от проблемите според браншовиците е подписването на споразумението, без то да е минало широко обществено обсъждане.

"Не желаем да подкрепим договор, който би създал фарс в интернет пространството. При това по този начин ни се вменяват задължения, които са нетипични за доставчиците на интернет", заяви изпълнителният директор на асоциацията Светослав Димитров.

По думите му носителите на авторски права прехвърлят отговорността за следене за нарушения на доставчиците. Според него инвестицията за следене на трафика в хардуер, софтуер и заплати на специалисти ще бъде няколко стотици милиона лева – непосилна сума за българската индустрия. А самият законопроект ще превърне доставчиците на услугата в полицаи и надзиратели.

Продължението на материала четете в Investor.bg