Когато руските снаряди започнаха да валят над Салтивка през февруари, животът в номерираните жилищни блокове в квартала се превърна в лотария - един блок е уцелен, следващия е пощаден. Обитателите на всеки апартамент са оцелели благодарение на собствения си късмет – единият апартамент се е превърнал в пепел, а следващият е недокоснат.

С продължаването на бомбардировките на Харков през март, април, май, юни - все по-малко сгради в Салтивка бяха пощадени. Сега кварталът е град-призрак. Накъдето и да погледнете, от прозорците, където удрят снаряди, се издигат смъртоносни черни следи от изгаряне. Има дупки по стените на сградите. Има спретнати кръгли дупки в покривите, където снаряди са ги пробили, но не са детонирали. Има лични вещи, разпръснати по пътеките между сградите - изхвърлени от апартаментите горе със страшна сила. А снарядите все още падат.

Когато кацнат, те разклащат земята и изпращат звук, отскачащ от сградите и отекващ през празните зелени площи и детски площадки. Различните снаряди и ракети имат отличителни звуци и оставят отличителни парчета шрапнели, които местните жители са научили да разпознават. Те включват остатъци от широко забранени касетъчни боеприпаси и неуправляеми ракети. Нито едно от оръжията не е точно насочено, така че никъде в квартала не е безопасно.

Когато няма обстрел, Салтивка замлъква. "Салтивка сега е като Чернобил", казва 44-годишният Сергей Христич, докато мие лицето си с вода от пластмасова бутилка в сграда 80. "Разбира се, че имаше радиация в Чернобил, но поне градът не беше унищожен. Ние нямаме радиацията, но всичко тук е унищожено", добавя той пред BBC. "Невъзможно е да се живее."

И все пак тук живеят хора, които обитават сгради без газ и вода. На места има само по един-двама жители в блок от 60 или повече апартамента. През изминалата седмица в някои сгради електричеството беше пуснато отново, а няколко души излязоха от метростанциите или други заслони. Но това все още е малка част от предвоенното население на Салтивка.

В разгара си кварталът - построен през съветската епоха за индустриалните работници в града и техните семейства - беше дом на някъде между 500 000 и 800 000 души. Той бе пълен със семеен живот.

"Беше красива местност, имаше красив парк и имаше светлина в парка, и пейки, и чешма", казва Тамара Конева, 70-годишна пенсионерка, живееща на приземния етаж на полуразрушена сграда. "Сега не е останало нищо."

Съпругът на Тамара починал през март, месец след инвазията. "Заради стреса", обяснява тя. Така че тя е предимно сама в апартамента им и почти сама в сградата. "Липсва ми", споделя тя. "Дори нямам желание да излизам навън."

В частта на сградата на Тамара има още един човек - 53-годишен автомонтьор на име Валерий Иванович, който живее тук от 20 години. Досега апартаментът му е пощаден, с изключение на малки парченца шрапнели, които са счупили прозорците му и са пробили пералнята, кухненския шкаф и стената на спалнята като куршуми.

"Вече почти никой не живее в тази сграда, има само една двойка, мъж, жена и аз", казва Валерий. "Хората понякога идват да събират вещи, но не остават."

Жилищата от страната на Тамара и Валерий на стълбищната клетка бяха сравнително невредими, но снаряд е ударил директно другата страна на блока и апартаментът срещу този на Валерий тъне в пепел, рухнал бетон и овъглени вещи.

"Може би сградата ще трябва да бъде унищожена, защото втората част от нея е разрушена, както и третата", обяснява Валерий. Сега той няма работа и няма къде другаде да отиде. Мъжът свива рамене. "Това е моят дом, живях тук цял живот", казва той, гледайки през прозореца на кухнята си над дърветата. "Ще бъде голяма тъга, ако ако тези блокове бъдат разрушени, защото съм свикнал с това място."

Без комунални услуги в апартаментите си, някои от жителите, които все още живеят в Салтивка, са създали импровизирани кухни на открито, където готвят храна и седят заедно за компания. Веднъж на ден доброволци от благотворителната хранителна организация World Central Kitchen обикалят квартала и раздават ястия в кутии от стиропор.

"Салтовка сега е пустиня", казва Леон Петросян, 50-годишен инженер, който внимателно обикаля разбита черна Волга около кратери от снаряди и отломки, за да раздаде храната. "Хората, които са останали тук, няма къде другаде да отидат", казва той. "Те са в капан."

Леон спира за почивка и пали цигара. Доставките на храна са спасителен пояс за малкото жители на Салтовка. Сега тук няма отворени магазини и за мнозина това е единственото хранене, което ядат всеки ден.

Сергей Журавльов, 51-годишен, който помага за доставката на храната, казва, че е останал в квартала по време на инвазията, както и на най-лошите сражения наблизо, когато украинските войски са били разположени в жилищните сгради и фронтовата линия е била на прага.

"Първо изпитвахме страх. По-късно свикнахме със звука от обстрела", споделя той. "Сега не можем да заспим без него."

Над Леон и Сергей се издига 16-етажна сграда, издълбана и изгорена от преки удари. Горе на 16-ия етаж Лариса Енина поглежда внимателно от коридора си към високото открито, през пролука, където преди била част от стената.

В сградата със 143 апартамента са останали около 15 души, казва Лариса. Апартаментът, който тя споделя със съпруга и дъщеря си, е сравнително невредим, с изключение на дупки от шрапнели по прозорците. "Апартаментът близо до нашия изгоря напълно, а нашият остана непокътнат", казва тя. "Това е чудо."

Но Лариса се тревожи за нещо друго. По стените на 11-ия етаж имало големи пукнатини, казва тя, и смятала, че сградата може да се срути. "Сега е риск дори да стоиш на балкона", споделя тя. Също така е риск да стоиш отдолу. Снарядът удря бетонни плочи с размерите на коли от горните етажи, които се забиват в тротоарите отдолу с ужасяваща сила. Ако погледнете нагоре от земята, можете да видите плочи, които са били разхлабени, но не са паднали. Те седят несигурно над останалите жители.

Директно пред входа на една сграда масивна плоча беше преминала през четири фута тротоар и пръст и беше счупила дебела водопроводна тръба отдолу. Роман Гринченко, 48-годишен автомонтьор, който живее в Салтивка от 20 години, обикаляше пълния с вода кратер, докато влизаше и излизаше от сградата.

Сега Роман яде едно безплатно хранене на ден и, както повечето хора тук, се справя с държавна помощ - 55 паунда на месец за него, 55 паунда за съпругата му и 83 паунда за дъщеря им.

"Живея тук от 20 години", каза Роман. "Салтивка беше спокоен квартал ...Сега има война."

Руснаците се опитаха да превземат Харков в първите дни на нахлуването и Салтивка пое тежестта на нападението. В крайна сметка нашествениците бяха изтласкани и фронтовата линия сега се намира на около 12 мили от центъра на града. Но Салтивка остава в обсега на руската артилерия - реалност, която прави невъзможно да се игнорира ежедневния обстрел.

В края на квартала все още има окопи, където украинците се окопават за отбраната на града. Използват се и жилищните сгради за почивка и за снайперски позиции, разказват жители - превръщайки квартала в мишена.

Изглежда, че малцина от жителите обаче недоволстват от присъствието им. Войниците обикалят от сграда в сграда в началото, като молят тези с деца да се евакуират, разказва Клаудия Чубата.

"Те са нашите войници", каза тя. "Трябваше да направят нещо тук за войната и имаха нужда от място, където да си  починат."

Но Харков е само на 20 мили от руската граница, традиционно руско-говорящ град и има известна доза съчувствие от страна на нашествениците.

"Там, където няма украински военни, руснаците не стрелят", казва Борис Рустенко, 63-годишен мелничар, роден в Съветския съюз, чиято сграда е силно повредена и опожарена. "Ако Русия не беше нападнала Украйна, Украйна щеше да атакува Русия, Крим, Донецк, Луганск", казва Борис. "Много е просто, Русия е точно напред."

Борис, подобно на много жители на Салтовка, има роднини в Русия. В градове като Харков, подкрепяното от Русия насилие, което започна през 2014 г., и неотдавнашната инвазия създадоха по-малки конфликти между семейството и приятелите.

"Това е Русия, ние бяхме братя", казва Алексей, 69-годишен строител, който не пожела да посочи фамилното си име. "Не разбираме защо са нахлули. Имаме роднини там и какво сега?"

"Само Русия не е виновна", добавя Алексий. Западът трябвало да "престане да дава оръжия на Украйна“, допълва той, защото това само удължавало войната.

Докато Алексей говори, друг жител, стоящ до него, започва да плаче. "Бяхме толкова щастливи, че имаме апартаменти тук", казва Халина, 62-годишна пенсионерка. Прозорците й, точно над мястото, където стои, са били разбити. "Казаха ни да ги заменим сами", казва тя. Ремонтът ще струва пет пъти нейната месечна пенсия.

На по-малко от 10 мили от мястото, където стои Халина, е фронтовата линия. Има опасения, че руските войски могат да се върнат в Харков. Вадим Денисенко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, каза в неделя, че Русия отново "се опитва да направи Харков град на фронтовата линия".

Пред сградата на Халина се приближават няколко съседи от близките сгради, за да си вземат ежедневната безплатна храна от една пейка.

"Колко са убити сега?", пита тя, поклащайки глава. "И то само момчета, на 18 години. Те едва бяха започнали да живеят."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase